„БЕЛИ НОЩИ“ *
Ако някой отвори небето над теб
и през процепа – кратък,
колкото драскотина на котка,
се промъкне мечтата ти детска на пръсти,
Ти си малко момиче – израснало
сред праха на градчета крайпътни.
По-последни дори от последната гара,
От последния жепе-вагон,
с който детството твое избяга.
По-последни от онзи пробит небосклон,
подир скок изненадващ във мрака.
Да те видя тогава, какво ще направиш?
Ако някой ден някой от снимките слезе,
разлепени в големия град на афиши,
а ти още си малко момиче,
от възторг ще престанеш дори и да дишаш.
Беладона ще капне живота в очите ти.
Със зеници огромни, като черна луна,
ще крещиш в едно с цялата луда тълпа.
А денят ти, със пръст досега недокоснат,
пълен с книги и с книжни цветя,
ще се свива, облечен с басмената рокля,
ще те чака със куфар пред самата врата.
Не ти трябваше днеска дори да умираш,
за да влезеш във Рая почти на шега.
За да сбъднеш съня си дори не заспиваш.
Той е слязъл при тебе. И е тук и сега.
И макар че все същата рокля обличаш,
вече шепне в ухото ти: „И аз те обичам!“,
Ти какво ще направиш на нейното място?
Ще забравиш, навярно, какво е – „опасно“.
Като тебе – момичето стори точно това.
Раздели си живота на „преди“ и „сега“.
И седя на концертите – на първия ред.
Любовта я допусна. Не поиска билет.
Автограф върху снимката. Вече тя е героя:
„Ако трябва ще чакам цял живот да си моя!“
После триха годините, с най-горчивата гума,
от сърцето й надписа – дума по дума.
Ти какво би направил на нейното място...
Маргарита Мартинова
Маргарита Мартинова
*„Бели нощи“ – сантиментален роман от Фьодор Достоевски
