"РИБИ ПРЕЗ ЗИМАТА" Йосиф Бродский, превод: Маргарита Мартинова

Днес хора по всички континенти, като рибите от стихотворението на Йоисиф Бродски, правят усилия да се спасят от смъртта. И това драматично бягство е една огромна буца, подобна на риба, заседнала в гърлото на човечеството.  

Въпреки че подтекстът при Бродски, според неговите изследователи, е атавистичният страх, който заставя съществата да преодолява огромни разстояния и препятствия, за да продължат популацията си, показана чрез суперметафората – риби-хора.

РИБИ ПРЕЗ ЗИМАТА

Йосиф Бродски,

Превод: Маргарита Мартинова

Риби живеят в студа.

Рибите дъвчат вода.

Риби през зимата плуват,

с очи издират леда.

Нататък.

навътре.

В морето.

Риби.

риби.

риби.

Рибите плуват в студа,

Рибите – без светлина

под зимното слънце нощуват.

Риби, в стремеж да изплуват,

Риби напускат смъртта

по вечния

рибешки път.

Риби. Не пускат сълза,

Щом в рифа

глава опрат.

Във водните дълбини

студените

риби очи –

сковани

от студ.

Рибите

вечно мълчат.

Или безмълвно

страдат.

Стихове за риби, като риби,

напреки

на гърлото,

засядат.

                              Картина на Paolo Uberti

"ХОРЪТ НА ГРЕШНИЦИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове

ХОРЪТ* НА ГРЕШНИЦИТЕ

Навярно грешна съм

или зачената във грях,

или съм сляпа, или глуха?

Затисната невидимо с печат.

Мътна вода, изтекла през улука.

Навярно съм родена без очи:

не виждам дребните мушици над боклука.

Оси – затворници във жълто на черти.

Навярно съм родена без уши:

Трева не чувам, нито листопади.

Не чувам развилнелите звънци

на думи, от които ти се гади.

Живея в болката, живея в своя страх,

живея в тинята, погълнала душата,

в обърнатият плод на всеки грях,

в изтеклите води на самотата.

Навярно съм наказана

да виждам

само тях

във този свят червив, дори в червата,

със думи-агнета, одрани до стената

и кръстове от кръв върху челата*.

Навярно съм белязана овца

в купчината на беззащитно стадо,

нацелено от ято лешояди,

в един свят във асфиксия и син.

И сгради със приклещени фасади,

в очакване – Бог да изпрати своя син,

между народа прекипял и гладен,

върху накладени с псувни и вой площади.

Във хор да викат: „Господи, quo vadis*?

Къде е Ханаан. Къде е Рим?

Води нас, грешниците – да вървим!“

Навярно съм избраница

да чувам само ехото: „Ще се спасим!

ще се спасим!“

Маргарита Мартинова

Картина Сергей Чепик

-----------------------------------------------------------

* Хорът винаги е сред главните действащи лица в древните драми.

** Народен обичай – да се слага кръст с кръв от закланото агне върху челата на децата.

*** „Господи, къде отиваш?“ - попитал апостол Петър, когато на излизане от Рим срещнал Христос.