НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове: „ВИК“ Душата има нужда да се храни. Не само с хляб, а със кръвта от свойте рани! Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

"ВИК" Маргарита Мартинова - стихове

„ВИК“

Душата има нужда да се храни

не само с хляб,

а със кръвта от свойте рани!

Самотен вълк е тя в окото на ловеца.

Сърна, подплашена от гончетата зли.

Трофей желан. И който, откъдето

да дойде, все

на мушка я държи.

Една душа – за всичките години.

Пълзи. Изправя се. Прегърбена върви.

Усмихва се. Или,

до сълзи сини,

понякога са нейните очи.

Спасява те. В морето те настига.

На гръб те влачи през убийцата вълна.

Предава те, ръце от тебе вдига –

войник, от пост,

избягал през нощта.

Омръзна ти – незряла и неравна.

Зелена ябълка с нахапана кора.

Отвърнеш ли се – на каданса бавно

ще тръгне лентата в обратната страна:

Вълкът ще стане плячка на ловеца.

Войникът – ще е пленник на врага.

Върху сърната – ще пируват псета.

Ще се разбиеш във високата вълна.

Спести й непотребните страдания.

И след скандал, и след запой

все я терзаеш със въпроса –

сърна ли е, или герой?

И все се криеш зад гърба й

при неуспех, след крах, във бой.

Когато пусне кръв сърцето,

а челото се израни

от удар в горните греди,

тогава ще се изравните.

Тя ще те носи към звездите

и няма да й натежи!

        Маргарита Мартинова

„ЗНАМ КАКВО НАПРАВИ МИНАЛОТО ЛЯТО“ Маргарита Мартинова - стихове

Лудо лято със дъх алкохолен

от кръчмите понесе се вечер.

То надникна във всеки прозорец.

и жените със поглед съблече.

В миг изпълниха щури момичета

с деколтета узрелите улици.

Бризът леко повдигна полите им,

и целуна краката им мургави.

Ранно лято – мечта! Изненада!

Щедростта му на всеки допада –

със искри от шампанско – разкошни,

с фойерверки – над пясъци нощни.

Но ти нямаш за него очи

от години. От хиляди дни.

Друго лято във тебе боли,

с кратък вик, заглушен от вълните.

Със, примесени с пясък, сълзи,

в шепите на тревите – събрани.

Там морето безспир барабани

във ушите, притиснати с длани.

Там започва безкрайния път,

в който себе си дълго си връщала.

Там душата е в кома и смърт,

изтървана на дните във бързея.

Ако питат ме – „Не или –да?“

Нека идват лета – но за другите!

Много младите и много лудите!

А за мен – само стих да остане.

И страхът от случайните рани.

Маргарита Мартинова

"КРАДЦИ НА СИНЬОТО ВРЕМЕ" Маргарита Мартинова – стихове

-     ЗАЩО?

-     ЗАЩОТО!

Защо на блока – във  градинката?

Защо ще застроят тревата?

Защо... като изшит шамар,

на хората там – през устата?

Защо парите не миришат?

Защо сълзите нямат цвят?

Защо молбите са излишни?

И ням, и глух, е този свят?

Защо откраднаха небето

от сините ви знамена?

Защо затвориха във клетка

лъвът с усмихната уста?

Защо принудиха да рови

по кофите днес бедността?

Защо започнаха да тровят

земя, и въздух, и храна?

Защо?

        Защото!

Ей тъй – на!

Животът ни е – до вратата.

Във „Сто години самота“

сами превърнахме селата.

Термити - все по-настървени,

отмъкват хляба. И децата ни.

Безкраен дъжд вали на смени,

и влачи всичко във реката.

Защо?

       Защото!

                 Ей така!

На уморените коне

не слага никой стремена.

Застрелват ги с куршум в главата.

Или ги пускат във гората,

където чака ги смъртта.

Защо?

       Защото – 

                 за това!

Маргарита Мартинова