Списание "Вкусотии в чинии", посветено на лютениците и туршиите е сред своите читатели от днес

ЛЮТЕНИЦА И ТУРШИЯ ЦЯЛА ЗИМА ДА ИМА

По писма на читатели от цяла България
Наш гост е народната певица Йорданка ВАРДЖИЙСКА

Най интересните рецепти:

Ø Рус­ка тур­шия: „Ро­зо­ви об­ла­ци“
Ø Лю­те­ни­ца „Ро­ма“ с пе­че­ни на жар до­ма­ти и чуш­ки
Ø Тур­шия с из­п­ри­ще­ни пи­пер­ки.
Ø Чуш­ки тор­ба­лан­ки за пъл­не­не
Ø Пър­же­ни кам­би с до­ма­тен сос
Ø Ма­ри­но­ва­ни пат­ла­джа­ни в слад­ко-ки­сел си­роп
Ø До­ма­те­на апе­тит­ка с ба­мя
Ø Под­п­рав­ка „Ог­нен вя­тър“
_________________________________

РЕЦЕПТА ЗА РУСКА ТУРШИЯ: „РОЗОВИ ОБЛАЦИ“

(ЗА ДА ВИДИШ ИЛЮСТРАЦИИ И ЦЕЛИЯ ТЕКСТ - КЛИКНИ ВЪРХУ ЛИНКА)

Продукти: Домати – 6 броя, краставици – 4 броя, бяло зеле 100 г, 1 морков, 5 скилидки чесън, 2 червени чушки, зърна бял пипер – на вкус, копър – на вкус, 3 равни супени лъжици сол, 1 5 супена лъжица захар, 1 чаена чаша оцет.
 Приготвяне: Пригответе предварително зеленчуците, които искате да затворите за зимата. Продуктите са приблизително за един 3-литров буркан.
Изварете за около 5 мин капачките. Измийте добре бурканите.

Поставете старателно измитите зеленчуци в чистите съдове. Можете да използвате абсолютно всякакви зеленчуци. Ако краставиците са дълги, можете да ги нарежете на парчета. Има вариант, туршията да се оцвети в красив розов цвят. За целта нарежете червеното цвекло на много тънки филийки и добавете към зеленчуците.

Във всеки буркан сложете по няколко скилидки чесън, дафинов лист, по няколко зърна черен пипер. Добавете към всеки 3-литров буркан по 3 супени лъжици сол и 1 супена лъжица оцетна есенция (70 процента) или 1 чаена чаша оцет. Допълнете с кипнала вода до върха, затворете бурканите с капачка, натиснете леко и поставете в контейнер, подходящ за пастьоризация.

Варете за 20-25 минути.За еднолитровите буркани са достатъчни и 15 мин след завиране. След това затворете със затварачката капачките и обърнете бурканите с дъното нагоре, завийте ги под одеяло, докато изстинат напълно.

Зеленчуците в буркана също така могат да се залеят с доматен сок. Тогава оцет не трябва да се добавя.
________________________________________

САЛАТА „ДУШАТА НА ГРАДИНАРЯ“

Продукти: Тиквички 150 г, карфиол 300 г, краставици 300 г, 400 г домати, две големи червени чушки, моркови 120 г, зелении - на вкус, 4 скилидки чесън, 1 дафинов лист, 1 люта чушка, сол 1 и половина супени лъжици, захар 1 и половина супени лъжици, оцет 30 мл.

Приготвяне: Ако ви се виждат недостатъчно тези продукти за един трилитров буркан, умножете по 10 и ще напълните няколко буркана Омния. Фокусирайте се върху сравнително равномерното запълване на пространството в бурканите. Изплакнете добре буркана, като използвате гъба и сода за хляб. Облейте ги с вряла вода. На дъното сложете предпочитаните си зелени (магданоз, копър, листа от керевиз), обелени скилидки чесън и подправките. Основните подправки са дафинов лист, зърна черен пипер. Можете да прибавите и семена от бяла горчица, карамфил.

Напълнете буркана на случаен принцип със зеленчуци: цели по-дребни домати, филийки тиквички, съцветия от карфиол, нарязани моркови, цели или нарязани краставици, парчета нарязана капия. Наливайте вряла вода постепенно в буркана (не изсипвайте всичко наведнъж, за да не се спука бурканът), покрийте със стерилна капачка от буркан и оставете да престои около 15 мин.
След това през гевгир източете водата в тенджерка. Добавете солта и захарта и кипнете водата. Долейте оцета и залейте отново с кипналата саламура буркана, веднага запечатайте със стерилната капачка, обърнете го и го увийте в нещо топло. Оставете го така, докато се охлади напълно.

Готовото градинарска салата през зимата може да се съхранява на стайна температура в апартамент.

МАРГАРИТА МАРТИНОВА - ЖУРНАЛИСТ И ПОЕТ, ЗА ВТОРИ ПЪТ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА С НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ЗА ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ "ГОРЧИВО ВИНО" 2019МАРГАРИТА МАРТИНОВА - ЖУРНАЛИСТ И ПОЕТ, ЗА ВТОРИ ПЪТ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА С НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ. СЕГА - ОТ НАЦИОНАЛНЯ КОНКУРС ЗА ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ "ГОРЧИВО ВИНО"

ЛУННО ВИНО

Покривката е

бяла. А капката – червена.

Тук любовта е спряла. Забила е стрели.

Вилней делибуранът в пулсиращите вени,

преди да го затворят във бъчви

и мази.

Лозницата е

гола. А гроздето – прибрано.

Натъпкано до дупка във щайги и торби.

Долитат бели врани от празните поляни.

Далечна, веселбата в прозорците

кънти.

Заплитат звук

кавали сред чепките узрели.

Насечената песен не радва, а тъжи.

Каруците подскачат с конете остарели

и влачат по земята отрудените

дни.

Умората

се стича и в ризите попива.

Сами сме! Цяло село след малко ще заспи.

Умихме си краката[1]. За първи път щастливи.

Бог слезе и целуна и пръсти,

и пети.

Наскачахме

в зърната. Изпуснати. И луди.

Превърнахме ширата в усмивки и сълзи.

Изтъпквахме до люспа душата на мавруда.

Сок, силен като мляко, започна

да кипи.

Разбивахме

скрижали – неистово, до дъно.

Живот неравноделен в кантара от мечти.

На бялата постеля – червена капка вино.       

Върху небе червено се любят две луни…

---

[1] Препратка към библейското умиване на краката.

Ритуал, който се извършва преди изтъпкването на гроздето с боси крака, за да пусне ширата си, от която се прави делибурана.

https://www.facebook.com/konstantin.vradzhaliev/videos/2370417909679988/

На 23 септември търсете новия цветен брой на списание „Вкусотии в чинии“

ЛЮТЕНИЦА И ТУРШИЯ ЦЯЛА ЗИМА ДА ИМА

По писма на читатели от цяла България

Наш гост е Йорданка ВАРДЖИЙСКА

Най интересните рецепти:

Ø Рус­ка тур­шия: „ро­зо­ви об­ла­ци“

Ø Лю­те­ни­ца „Ро­ма“ с пе­че­ни на жар до­ма­ти и чуш­ки

Ø Тур­шия с из­п­ри­ще­ни пи­пер­ки.

Ø Чуш­ки тор­ба­лан­ки за пъл­не­не

Ø Пър­же­ни кам­би с до­ма­тен сос

Ø Ма­ри­но­ва­ни пат­ла­джа­ни в слад­ко-ки­сел си­роп

Ø До­ма­те­на апе­тит­ка с ба­мя

Ø Под­п­рав­ка „Ог­нен вя­тър“

---

РУСКА ТУРШИЯ: „РОЗОВИ ОБЛАЦИ“

Продукти: Домати – 6 броя, краставици – 4 броя, бяло зеле 100 г, 1 морков, 5 скилидки чесън, 2 червени чушки, зърна бял пипер – на вкус, копър – на вкус, 3 равни супени лъжици сол, 1 5 супена лъжица захар, 1 чаена чаша оцет.

Приготвяне: Пригответе предварително зеленчуците, които искате да затворите за зимата. Продуктите са приблизително за един 3-литров буркан. Изварете за около 5 мин капачките. Измийте добре бурканите. Поставете старателно измитите зеленчуци в чистите съдове. Можете да използвате абсолютно всякакви зеленчуци. Ако краставиците са дълги, можете да ги нарежете на парчета. Има вариант, туршията да се оцвети в красив розов цвят. За целта нарежете червеното цвекло на много тънки филийки и добавете към зеленчуците. Във всеки буркан сложете по няколко скилидки чесън, дафинов лист, по няколко зърна черен пипер. Добавете към всеки 3-литров буркан по 3 супени лъжици сол и 1 супена лъжица оцетна есенция (70 процента) или 1 чаена чаша оцет. Допълнете с кипнала вода до върха, затворете бурканите с капачка, натиснете леко и поставете в контейнер, подходящ за пастьоризация. Варете за 20-25 минути.За еднолитровите буркани са достатъчни и 15 мин след завиране. След това затворете със затварачката капачките и обърнете бурканите с дъното нагоре, завийте ги под одеяло, докато изстинат напълно.

Зеленчуците в буркана също така могат да се залеят с доматен сок. Тогава оцет не трябва да се добавя.

---

САЛАТА „ДУШАТА НА ГРАДИНАРЯ“

Продукти: Тиквички 150 г, карфиол 300 г, краставици 300 г, 400 г домати, две големи червени чушки, моркови 120 г, зелении - на вкус, 4 скилидки чесън, 1 дафинов лист, 1 люта чушка, сол 1 и половина супени лъжици, захар 1 и половина супени лъжици, оцет 30 мл.

Приготвяне: Ако ви се виждат недостатъчно тези продукти за един трилитров буркан, умножете по 10 и ще напълните няколко буркана Омния. Фокусирайте се върху сравнително равномерното запълване на пространството в бурканите. Изплакнете добре буркана, като използвате гъба и сода за хляб. Облейте ги с вряла вода. На дъното сложете предпочитаните си зелени (магданоз, копър, листа от керевиз), обелени скилидки чесън и подправките. Основните подправки са дафинов лист, зърна черен пипер. Можете да прибавите и семена от бяла горчица, карамфил. Напълнете буркана на случаен принцип със зеленчуци: цели по-дребни домати, филийки тиквички, съцветия от карфиол, нарязани моркови, цели или нарязани краставици, парчета нарязана капия. Наливайте вряла вода постепенно в буркана (не изсипвайте всичко наведнъж, за да не се спука бурканът), покрийте със стерилна капачка от буркан и оставете да престои около 15 мин. След това през гевгир източете водата в тенджерка. Добавете солта и захарта и кипнете водата. Долейте оцета и залейте отново с кипналата саламура буркана, веднага запечатайте със стерилната капачка, обърнете го и го увийте в нещо топло. Оставете го така, докато се охлади напълно. Готовото градинарска салата през зимата може да се съхранява на стайна температура в апартамент.

"КАК СЕ ПРАВИ ЛУННО ВИНО" Маргарита Мартинова – стихове

КАК СЕ ПРАВИ ЛУННО ВИНО

Покривката е

бяла. А капката – червена.

Любов тук е вилняла, забила е стрели.

Тупти делибуранът в пулсиращите вени,

преди да го затворят във бъчви

и мази.

Лозницата е

гола. А гроздето – прибрано.

Натъпкано до дупка във щайги и торби.

Долитат бели врани от празните поляни.

Далечна, веселбата в прозорците

кънти.

Заплитат звук

кавали сред чепките узрели.

Насечената песен не радва, а тъжи.

Каруците подскачат с конете остарели

и влачат по земята отминалите
дни.

Умората

се стича и в ризите попива.

Сами сме! Цяло село след малко ще заспи.

Умихме си краката[1]. За първи път щастливи.

Бог слезе и целуна и пръсти,

и пети.

Наскачахме

в зърната. Изпуснати. И луди.

Превърнахме ширата в усмивки и сълзи.

Изтъпквахме до люспа душата на мавруда.

Сок, силен като мляко, започна

да кипи.

Разбивахме

скрижали – неистово, до дъно.

Живот неравноделен в кантара от мечти.

На бялата постеля – червена капка вино.       

Върху небе червено се любят две луни…

Маргарита Мартинова 

(Картина на Сули Сеферов)

---

[1] Препратка към библейското умиване на краката.

Ритуал, който се извършва преди изтъпкването на гроздето с боси крака, за да пусне ширата си, от която се прави делибуранът.

Маргарита Мартинова - стихове в бр. 18 на списание "Нова социална поезия" септември 2019 г"

https://novasocialnapoezia.eu/2019/08/05/margarita-martinova-sieberi-krilata/

ЧЕРНАТА КОТКА Маргарита Мартинова – стихове

ЧЕРНАТА КОТКА

Аз съм черната котка на пътя,

дето гони от всички късмета.

Аз съм гвоздеят в твойта обувка,

провалил най-желаната

среща.

И съм лунният сърп във небето.

И жътварката, жънеща с него.

Грамофон развален, след което

песента не престава

да стърже.

Ти си белият гълъб. Детето.

Сетна връзка със Ада и Рая.

Ти си въздухът син. И полето

И си ново начало

след края.

Не разбираш ли колко е тежко?

Нека пътя си всеки да хване.

Премини на страната отсреща.

Бяло черното няма

да стане.

А съм мъка и радост човешка.

Бог ми праща едно изпитание.

Вече знам - след поредната грешка

само бяло перо

ще остане…

Маргарита Мартинова

"В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО" Маргарита Мартинова

В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО

Нагледах се
на изгреви и заливи.
На люспи, разпилени край морето.
Нагледах се, във въздуха 
над мене,
на чайките 
със белите кореми.
На рибите изплашени в таляните
в морето, по-самотно 
от саваните.

Горещите

целувки  на медузите.
И мидите ръцете ми охлузили.
Солта, попила в тялото ми жадно.
А то – по-гладно

и по-гладно.

Омръзна ми

посланието равно
на пясъка, остърган от вълните.
Харесвам си на делниците дните.
Бутилките, с приятели

изпити.

Насладата от
търсено страдание
в разклатеното мое мироздание.
И детската ми радост у дома
да се усещам, че не съм

сама.

На лятото, в последния сегмент,
в червено светна надписът „The End“…

Маргарита Мартинова

"ПРЕОБРАЖЕНИЕ на човека с китарата" Маргарита Мартинова - стихове

"ПРЕОБРАЖЕНИЕ"

на човека с китарата

Човек на релсите!

А всъщност – извън тях…            

Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.       

Стои с лице към идващия влак.               

Молитвата си сигурно

е казал.                 

Китарата – потънала във прах.

Опънал нерви, вместо

струни, върху нея.            

А някъде,

в един забравен град,                       

лежат си струните и тихичко си пеят.                      

Човекът – нито плаче, ни тъжи.

Влакът гърми и гони

следващата гара.        

Два фара –

срещу двете му очи.                  

Срещу стоманата – безструнната китара…          

Оставя ни

съдбата ни сами.                      

Веднъж сгрешим ли – 

втори шанс не дава.        

Объркани, все по-назад вървим                    

към бездната, която

приближава.           

А пък човекът върху релсите – стои!       

По-лек, със всеки миг,

и по-неземен става.

Издига се

нагоре и лети.                     

Китарата в ръката му изгрява,                         

по-силно

и от слънцето блести,               

изпълнена с божествено сияние.                  

Отвръщат хората главите си встрани.

И няма кой ръката му

да хване…

Светец на релсите! Сирената пищи.

По целия свят – влаковете

спрени.

Една китара –

станала трески.

Един живот - тежи на съвестта ни...

Маргарита Мартинова

                 Картина "Полетът"  - Теофан Сокеров   

"ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ АВГУСТ!" Маргарита Мартинова - стихове

           ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ АВГУСТ!

Изпиля́ се морето,

като шепа със зърно.
Във чувала на август се изля без възврат. 

Само синият цвят във небето осъмна.
Само сол във очите. 
А във тялото – глад.

Разтопиха се дните

във вълните – безшумно,
с лик на голи русалки върху топлия бряг.

Събери ми морето, щом отново се върна!
Пресъздай ми звездите,
към които летях.

Сътвори ми света,

в който бяхме прегърнати.

Възкреси всички думи, превърнати в прах.

От букета немил, през балкона изхвърлен,
съживи ми цветята с аромата 
във тях.

Направи ми душата

с радост дива изпълнена.
Пак сърцето да бие и без теб да не спи.

Напълни ми морето с просветляло безумие
и смеха ми изгубен, вътре в мен, намери.

Този август си тръгва,полусляп и изгубен.

Не успя да ме грабне. Не можа да прости.

Възвърни ми живота – пак да е пълнолунен!
Или, заедно с август, си отивай и ти...

Маргарита Мартинова

"С ЕДИН ПО-МАЛКО..." Маргарита Мартинова - стихове

С ЕДИН ПО-МАЛКО

(Кáра - наказание свисше)            

Сред нас убийците изправени вървят,              

не слагат маски,

поглед не навеждат.        

Бутонките им стъпват по гръдта          

на малкото останала

надежда.

С ритник отварят всякоя врата,           

не се оглеждат, даже не надничат.            

Окото им е колкото цевта.                    

Не виждат друго. Друго

не обичат.

Не забелязват, че съдбата им без шум             

върви след тях.

Дори без заглушител.                    

Внезапно падат в дупка от куршум.            

В живота си

за пръв път коленичат.

              

Единствено, което им тежи:                 

пропусната „Молитвена закуска“.        

На подредените им в броеница дни,

връвта протрита почва

да се къса.

Не ги настигат ангелски стрели.

Не ги убиват клетви и омраза.

Наемници по техните следи

готови са и в Ада

да нагазят.

В мига, във който слънцето блести,

очите си с ръка, докато пазят,

убийците на хора и съдби,

се строполяват

в болка и омраза.

Дори не чуват:

"Бог да го прости!"

И няма даже:

"Господ го наказа!"

Внезапно дъжд започва да вали.

И да отмива всичко от паважа...

      
       Маргарита Мартинова