ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ
Защо на хората – в градинката?
Защо ще застроят
тревата?
Защо, като с изшит шамар,
направо удрят
през устата?
Защо окрадоха небето
от всички сини знамена?
Затвориха
в перфидна клетка
лъвът с усмихната уста.
Защо принудиха да рови
в кофи с боклуци бедността.
Защо замесиха с отрова
храна, и въздух, и вода?
Но ако питаш наглеците:
Защо?
- Защото!
Ей така!
Добрата дума е излишна е
щом камъните захвърчат.
Парите вече замирисват
в прогнилата плът
на светът.
Където дъжд вали на смени
и „Сто години самота“
очаква тънещи
в забвение
и в страх, порутени села.
Но ако питаш наглеците:
- Защо?
-Защото!
Ей тъй на!
На уморените коне
не слагал никой стремена.
не слагал никой стремена.
За тях куршумът отреден е
като награда за труда.
Недей да питаш подлеците:
Защо? Или пък: Докога?
Забий три думи във главите им:
Дойде ви
краят,
господа!
Недей да питаш подлеците:
Защо? Или пък: Докога?
Забий три думи във главите им:
Дойде ви
краят,
господа!
Маргарита Мартинова