НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ Щ...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ Щ...: Моноспектакълът "Писмо до един мъж" ще обиколи европейските сцени. Баришников ще изпълни ролята на нестабилния психически и тра...

МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ ЩЕ ОБИКОЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ

Моноспектакълът "Писмо до един мъж" ще обиколи европейските сцени. Баришников ще изпълни ролята на нестабилния психически и трагичен образ на Нижински.
Вацлав Нижински (1889-1950), е легендарният полско-руски балетист, завършил живота си в лудост, поради разрива на връзката му с великия Дягелев.
Историята е следната: Дягилев включва Нижински в трупата на Ballets Russes, компания, която той основава през 1909 г. в Париж. Нижински изиграва най-известните мъжки роли в балета и става звезда в цяла Европа. Под влиянието на Дягилев, с когото стават двойка, той започва и да хореографира. Няколко години по-късно идилията приключва, когато, след като отношенията между двамата охладняват, Нижински се жени за унгарката Ромола де Пулски. Дягилев не приема предателството и уволнява Нижински, който дотогава явно не разбира, че кариерата му зависи изцяло от неговия партньор. В писмо до Игор Стравински той пише: "Ако е вярно, че Сергей не иска да работи повече с мен, то тогава аз съм загубил всичко."
И трагичната му съдба насетне доказва това прозрение, а животът му става идеалната основа за спектакъла на Уилсън и Баришников.

ИСТОРИЯ С МУЗАТА НА МАЯКОВСКИ – ЛИЛЯ БРИК И СНИМКАТА С ЛЮЛЕЕЩИЯ СЕ ФОТЬОЙЛ

През 1974-та в Москва, един мой приятел - водещ актьор от „Таганка“, Вениамин Смехов, ме заведе на гости при Лиля Брик. Тя е била музата на Маяковски, любовта му, жената, на която той е посветил знаменитата си поема „Флейта позвоночник“. И заради която, може би се е самоубил.

Лиля вече беше възрастна, прекарваше времето си на вилата в Переделкино. И не знам защо, но много се зарадва на гостенката от България. 

Тя седеше на люлеещ се фотьойл докато разговаряхме и в един момент аз извадих от чантата си снимката на моята бабушка, която бе направена в абсолютно същия фотьойл. 

Снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест

Изненадата на Лиля Брик бе голяма. Тогава тя ми обеща да си направи снимка във фотьойла и да ми я изпрати. След два три месеца пък моята изненада беше голяма, когато получих писмо с обещаната снимка и на гърба й пишеше: „Аз не съм толкова красива, като вашата бабушка, но нека тази снимки Ви бъде спомен от мен“.

Моята  изненада беше  голяма,  когато получих  писмо  с обещаната снимка (Пликът на писмото й)

Припомних си отдавнашния епизод вчера, след една готина полемика на стената на Чап за стиховете на Маяковски. И обещах на Чапраз Чапразов да намеря снимката на Лиля и да я кача. 

Лиля Брик  в креслото,  в което се фотографира,  за да ми изпрати снимката (но  не  точно  тази  снимка  ми  бе  изпратила)  и в което се самоуби 4 години  по-късно

Не успях да я намеря, макар да прерових сума ти папки и кутии, но открих плика от писмото на Лиля Брик, което е изпратила до адреса на родителите ми. Също от архива „изплува“ и снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест на прочутата навремето с интелигентността си и красотата си Лиля. А може би все пак ще „изплува“ и това, което търсих. Тогава  ще споделя снимката заради онези, които като мен харесват Маяковски.

Лиля Брик и сестра й – прочутата писателка Елза Триоле (вляво), съпруга на великия Луи Арагон

ЗЛАТНАТА СПРИНЦОВКА, КОЯТО ПЪЛНИ БАНАНИ С ШОКОЛАД

Една спринцовка върши чудесна работа в кулинарията

ИСКАШ ЛИ ДА СИ УСПЕШЕН – СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА

СЕДЕМТЕ ТАЙНИ НА ОНЕЗИ, НА КОИТО ЗАВИЖДАМЕ, ЧЕ ЖИВОТЪТ ИМ ВЪРВИ ПОДРЕДЕНО

Няма нищо по-лесно от това да си продуктивен и успешен. Изискват се само няколко неща като енергия, постоянство, ясна мисъл и амбиция. Нека ви издадем кои са седемте тайни на истински успешните хора! Какво правят те, за да са винаги номер 1 и всичко да им се случва така, както го искат.

1. ПРАВЯТ СИ ЛИСТ СЪС ЗАДАЧИ

Най-добре си вземете един тефтер и в него си записвайте по дни или като номериран списък всичко, което имате да свършите. По-важното обаче е да поглеждате този списък от време на време и да се стараете да го спазвате. Така ще избегнете хаоса да знаете, че имате един куп задачи, коя от коя по-спешни и да се чудите как да ги подхванете.

2. РЕАЛИСТИ СА

Оптимизмът и надеждите са хубаво нещо, но е добре да не се забравя реалността. Това важи както за личния живот, така и за професионалния. Не може да очаквате да получите по-висока позиция в работата, ако не сте квалифицирани за нея. Не може да очаквате нещо да се промени в личния ви живот, ако сами не се постараете то да се случи. Не трябва да стоите с главата в пясъка или да си мислите, че единствено със силна молитва и вяра нещата ще се случват. Както гласи хубавата българска поговорка – лозето не иска молитва, а мотика. Затова дори и главата да е в облаците, дръжте краката здраво стъпили на земята.

3. ИМАТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ ДЕН

Това е пряко свързано с правенето на списъци от точка 1. Със ставането сутрин трябва да помислите кои са нещата, важни за днес, а не да чакате да изпиете второто кафе, за да си съберете мислите в главата.

4. ГЪВКАВИ СА

Тук не се визира точно гъвкавост на тялото, въпреки че малко йога не е навредила никому. Става дума за това, че дори нещо да се обърка и да не върви по план, да успеете да пренаредите нещата по най-добрия начин. Нито вайкането и притесненията, нито упорството да свършиш всичко точно както си си наумил, биха помогнали.

5. ЗНАЯТ КОГА ДА СИ ПОЧИНАТ

Както неведнъж сме казвали, качествената и редовна почивка е ключът към успеха. Именно това позволява на организма и на тялото да поемат дъх, за да продължат след това с още по-голяма сила. Казвайки си, че имате прекалено много задачи и карайки вечно на скорост, няма да постигнете нищо по-различно от „прегаряне“. То може да се изрази както в здравословен срив – болести, алергии, безсъние и т.н., така и в психологически – депресия.

6. ПОСТАВЯТ СИ ЦЕЛИ

Няма как да очаквате да постигнете нещо, разчитайки само на късмета си и доброто стечение на обстоятелствата. Да си поставиш цели е елементарно – сядаш на един откровен разговор със себе си и избистряш какво точно искаш да ти се случи. След това определяш времеви рамки – тази година, в следващите 3, след 5 години и т.н. Най-добре е, когато вече са ясни тези цели, да си ги запишеш някъде. Това помага на мозъка да се концентрира, както и да има представа какво наистина иска. И нека бъдат конкретни неща, защото „искам да стана богат“ нищо не значи.

7. СЛЕДЯТ РЕЗУЛТАТИТЕ

За това много помага правенето на списък. Поне веднъж седмично, ако не всеки ден, преглеждайте нещата, които сте си записали преди като задачи и цели. Анализирайте кое се е получило добре и кое не толкова, къде сте допуснали грешки и къде сте се справили блестящо. Опитайте се да анализирате тези неща. Така ще имате съзнание за всичките си действия и бездействия.

ЗАЩО ВСЕ НЕ УСПЯВАШ ДА ПОПАДНЕШ НА СВЕСТЕН МЪЖ?

"Вече няма светни мъже". Все по-често чуваме тази реплика да се произнася от жени. Слушаме истории за това какво е казал той, какво е казала тя, докато накрая стане ясно, че приятелката ни отново е наранена. И отново е сама...

Повтаряме често тази реплика. Повтаряме я, когато сме сами. Повтаряме я, когато сме с приятелките си. И постепенно, без да се усетим, се включваме в редиците на "aнти-мъжката революция"... В резултат наистина започваме да приемаме убеждението, че светни мъже вече няма...

След поредица от първи срещи аз самата си казах, че свестните мъже или вече имат връзка, или са гейове, или просто са изчезнали.

Никога не се бях замисляла, дори за миг, че може би аз съм част от проблема. Разбира се, не бих поела върху себе си цялата вина, защото наистина има мъже, които просто са приели с охота ролята на гадняри. Неведнъж са ме прецаквали. Неведнъж са ме наранявали. Твърде много лъжи ми бяха прошепвани и твърде много празни обещания ми бяха давани...

Влюбвах се в хора, които твърдяха, че винаги ще са до мен. И които ми обръщаха гръб. Мои приятелки даваха сърцата си на мъже, които ги лъжеха, че ще ги пазят. Без да имат никакво намерение да го направят.

Да, това бяха гадняри, с каквито се надявам повече да си нямам работа. Но като помисля за стъпките, които предприемах, след като бях ставала жертва на подобни връзки, трябва с болка да призная, че подхождах напълно погрешно.

„Думата "лудост" има различни значения. Едно от тях е да повтаряш едни и същи действия и да очакваш различен резултат.“ Когато обърна поглед назад, точно това е думата, с която бих описала начина, по който протичаха връзките ми. Срещах мъж, виждах предупредителните сигнали и тревожните знаци, игнорирах ги и накрая всичко пак се повтаряше. И се проваляше.

След време се посъвземах, срещах друг мъж, който правеше същите неща и порочният кръг отново се завърташе. Повтарях едно и също поведение през цялото време, а чаках да се случи нещо различно! Търсех грешните мъже на грешните места и се разочаровах, когато не се превръщаха в този, за когото мечтаех.

Да, няма особена логика в това, знам. Може би всичко опира до женските ни фантазии за това как срещаме лошото момче, което обаче дълбоко в себе си носи добра душа и чието минало просто е неразбрано. Жените си мечтаем как ще променим този мъж, ще извадим доброто на повърхността...

Това са глупости! Когато мъжът от самото начало дава да се разбере, че не търси истинска връзка, няма смисъл да се надявате на нещо различно от краткотрайно увлечение. Затова най-добре е просто да се обърнете и да си тръгнете. Явно това не е вашият Принц.

Ние обаче решаваме да не се вслушаме в предупрежденията на тези сигнали. Влагаме всичките си усилия, душата си, сърцето си, за да го убедим, че ние сме това, което е чакал цял живот. А когато откаже да мине на следващия етап, се сърдим и сме разочаровани.

Опитваме се да го промени, да го дресираме, да го научим как да бъде половинката, която искаме, от която се нуждаем и която заслужаваме. Хващаме се като удавник за сламка за сляпата надежда, че този манипулативен метод ще подейства, а през цялото време мъжът, чието съзнание отчаяно се опитваме да променим, остава все така незаинтересован.

„Най-важното правило: Не започвай връзка с хора, които искаш да промениш. Да се отнасяш към един мъж или една връзка като към проект, който има нужда от твоята намеса, ти гарантира неуспешен финал.“ Този мъж никога не е молил да го променяш, нали? Никога не е искал да го моделираш така, че да се превърне в твоята перфектна половинка. Никога не е оставял у теб усещането, че това е целта му. И въпреки това ти си шокирана, когато нещата не вървят, както се надяваш!

„Най-важният принцип: Не можеш да се опитваш да променяш някого и да очакваш, че ще ти е благодарен.“

Аз вярвам във вселенския принцип, че човек намира това, което търси. Стига да се оглежда достатъчно. Докато си губиш времето да променяш грешния мъж, вероятно изпускаш възможности да срещнеш правилния.

Говоря за онзи, който иска същите неща като теб. Който има същите ценности и същите нужди. Онзи, който наистина ще ти пасне, без да е нужно да го променяш и превъзпитаваш.

Мъжът, който никога няма да те кара да си задаваш въпроса дали ти си най-важният човек за него и дали си на първо място сред приоритетите му. Ето ТОЗИ мъж трябва да търсиш...

МОГЪЩЕСТВОТО НА ПУТИН -The Power of Putin - Documentary 2018, BBC Documentary

МОГЪЩЕСТВОТО НА ПУТИН - ДОКУМЕНТАЛЕН АМЕРИКАНСКИ ФИЛМ ЗА ПУТИН, НАПРАВЕН С УВАЖЕНИЕ И УМЕНИЕ.

ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ЛИДЕРСТВО НА ДОНАЛД ТРЪМП

Той не е просто една от живите легенди в бизнеса и предприемачеството, а име от световна величина, превърнало се в личен брад. Своето ноу хау за успех Тръмп споделя в книгата „Лидерство. Златните правила на Доналд Тръмп”. Ето някои от най-важните съвети, които описва. 

Бъдете кратки

Веднъж взех на работа енергичен, много образован и изключително компетентен млад човек. Помня,  че тогава се надявах той да стане един от най-добрите играчи в моя отбор. Колко много грешах! Той винаги губеше прекалено много време в обяснения и скоро започнах да се боя от срещите с него. Беше прекалено педантичен, обстоятелствен и скрупульозен, не можеше да поддържа нужната скорост. Не можеше да се адаптира към нашето темпо и независимо от професионализма си, беше неспособен да види общата картина и да се впише в нея. След напускането му въздъхнах с облекчение.

Постарайте се, да не се случва същото с вас. Учете се да се приспособявате. Учете се да се учите през цялото време …

Хора, анализирали моите методи на водене на преговори са забелязали, че едно от отличителните ми качества е бързо да стигам до същността на нещата. Но умението бързо да схващаш и да говориш по същество не идва от само себе си. Аз работих дълго над него. Всеки обаче може да го овладее като започне да се упражнява всеки ден и го прилага в дреболии от сорта на изпращане на съобщения, съставяне на писма или поръчването на обед. Нямате представа колко е полезно да си задавате времеви рамки. Научете се да правите презентации за по-малко от пет минути, да описвате себе си за по-малко от три минути. Вашите слушатели ще ви бъдат благодарни, в днешно време светът цени лаконичността.

Настройте се позитивно

За успеха е много важно да се съставя план на действие и също толкова важно е този план да е гъвкав. Понякога нещата се подреждат много по-добре, ако по пътя няколко пъти се отклониш от маршрута и си готов да го направиш. Интересни  неща се случват на хората, когато свърнат от пътя – нарочно или случайно.

Веднъж се наложи да пътувам с круизен кораб, въпреки, че не го бях планирал. Бях на палубата за среща с познати, увлякох се в разговор и не успях да сляза навреме. Корабът беше пълен с възторжена тълпа пасажери, започна и празник в момента, в който се отделихме от кея, а аз се чувствах притеснен, защото имах други планове. Отначало този обрат на събитията ме ядоса, но не ми оставаше нищо друго, освен да се настроя позитивно и да погледна на цялата ситуация като неочаквано приключение. Така получих прекрасна възможност да общувам с различни хора, а и ми хрумнаха няколко отлични идеи. Когато с вас се случи подобно „произшествие”, помнете, че вашето отношение ще определи какво ще извлечете от него като ползи.

Не се отказвайте, когато ви е трудно

Човек дори и трудностите може да обърне в своя полза. Помня как веднъж през 90-те, когато имах сериозни финансови проблеми, се чудех да отида ли на една официална вечеря, за която имах покана. Изобщо не ми беше до веселби, но аз все пак сложих костюм и отидох. И се оказах на една маса с човек, с когото неочаквано много си допаднахме. Стана ясно, че е банкер и положението неочаквано се промени към добро за мен, само защото проявих самодисциплина и отидох на тази вечеря.

Не губете решителност. Поговорката „Рим не е построен за един ден” не е случайна. Когато бях малко татко често ми разказваше една история, която му се струваше смешна, но аз никога не се смеех на нея. Ще ви я разкажа. Един човек много обичал газирана вода. Затова решил да направи бизнес от това и създал продукт, който нарекъл 3-UP. Но се провалил. Започнал наново и пуснал напитка под името 4-UP. Резултатът бил същият. Поредният продукт, който също се провалил, нарекъл 5-UP. 6-UP – и отново крах. Тогава човекът се предал. А 7-UP станал успешен. Може би този предприемач прекалено рано се е отказал?

Борете се със страховете си

Журналистите често ме питат от какво се страхувам най-много на света. Отговарям – аз нямам никакви страхове. Моята гледна точка по този въпрос е: ако определиш нещо като страх, непременно ще започнеш да се боиш от него, макар и понякога просто да става въпрос за леко безпокойство.

Страхувате ли се да започнете свой бизнес? Нека поставим въпроса по друг начин: безпокои ли ви мисълта, че трябва да започнете собствен бизнес? Защо? Какво точно предизвиква у вас безпокойство? Да се справиш с вълнението е много по-лесно, отколкото със страха. Страхът поставя бариера, която ти пречи да мислиш творчески. А противодействието на страха е много просто: да се намери решение на проблема. С каквото и да се занимавате, всяка задача може да се раздели на отделни съставни части и да се работи по тях с обичайния маниер.

Аристотел има една мисъл: „Най-добрият път, който човек може да избере, е да се стреми към най-високите резултати, на които е способен.” Това наистина е най-добрият избор за човек. Защо да си поставяме скромни цели? Някога чули ли сте малко дете да каже, че когато порасне, иска да бъде никой? Не, децата са пълни с мечти и планове и рядко се ограничават със скромни желания. Те искат да са президенти, космонавти, велики откриватели, лекари. Те са на правилния път. Постарайте се мислено да се върнете към времето, когато сте си поставяли високи цели. Не всеки може да стане световен шампион, но всеки може да се стреми към максимума, на който е способен. Това е първата крачка – и ежедневно задължение.

Мислете като гений

„Много е важно никога да не преставаме да задаваме въпроси. Има основателна причина любопитството да съществува.”, казва Алберт Айнщайн.

 Всяка сутрин чета вестници – местни, национални, международни. След това гледам новини по телевизията. Така, щом пристигна в офиса, вече имам пълна представа какво се случва в света. Бързо анализирам и обобщавам всичко, което съм чул, видял и прочел и обмислям какво отношение би могло да има то към моя бизнес или конкретната сделка по която работа. Освен това, периодично през деня обновявам информацията си за случващото се в страната и в света. Невъзможно е да работиш ефективно ако не си достатъчно информиран, а днес това е по-важно от всякога.

Контролът има пряка връзка с образоваността. Рискът да загубиш контрол над ситуацията заради недостатъчно образование или информация е огромен. И тук не става дума да си всезнайко, а да се интересуваш. Някои смятат, че задавам прекалено много въпроси, но това е част от умението винаги да си добре информиран.

Сега, когато глобалната криза причини сериозни проблеми в цял свят е най-добрият момент да се гради творческо мислене, основано на информираност. Четох статия за хората, смятани за гении – Аристотел, Леонардо да Винчи, Айнщайн. В техните възгледи има много общи неща. Аристотел високо е ценял образното мислене, Айнщайн е вярвал, че визуализацията помага при решаването на проблеми, а Да Винчи е смятал, че реструктурирането на проблема или го опростява или го прави по-голям. Всички тези хора са вярвали в делото си. Нещо повече, те са готвили за него и творчеките му последствия, което често е водело до удивителни открития.  Всеки от тях е имал жив, възприемчив ум и готовност за познания. Изброявам тези качества, защото всяко от тях може да се използва в бизнеса – с потресаващ ефект.

Веднъж ме попитаха, смятам ли, че съм гений. Помислих и отвърнах утвърдително. Защо не? Опитайте и вие. Кажете си, че сте гении. Вероятно ще се замислите в какво точно сте гениални. И тогава вашият разум ще се отвори за въпроси и познание. Това е първата крачка към начина на мислене на гения, който ще ви помогне да разгърнете талантите си. Гениите са съзидателни и плодовити. Не всичко, сътворено от тях, ще е невъобразимо прекрасно, възможно е да има и много грешки, но дори и те ще са свидетелство за силата на разума и умението да се мисли. Айнщайн е казвал, че думите и цифрите нямат никакво отношение към неговия процес на мислене, защото мисли в зрителни образи.

Още една черта, присъща на много гении е способността да се мисли точно обратното. Този модел излиза от границите на обичайната логика и дава възможност на ума да оперира с понятията на ново ниво. В бизнеса това умение може да се окаже неоценимо полезно, защото това е един от начините да се анализират подемите, спадовете и циклите на финансовите пазари и да се разберат причините, поради които се случват, а следователно и да се справим с тях.

Отнасяйте се към работата си като към изкуство

Хората на изкуството са известни с привързаността си към своя идеал, към своята муза и манията си за съвършенство до най-малкия детайл. Това са забележителни качества. Служат като здрава основа за постигане на резултат във всяка област. Наскоро в една библиотека бе открит ръкопис на Бетовен с толкова много поправки и зачерквания, че на места хартията е протрита до скъсване. Творбата се отнася към последните години от живота на композитора, следователно, не може да се каже, че редакциите са плод на неопитност. Но така работи великият човек, той е перфекционист, който се стреми да създава само най-доброто. Не му трябва друго одобрение, освен неговото собствено. Това е забележителен подход към работата – и за композитора, и за бизнесмена. Превъзмогвайте себе си, за да постигате най-добрия резултат. Така мислят повечето предприемачи. Съревновават се със самите себе си, а не с другите, защото са наясно, че съперничеството с другите може да свали собственото им ниво.

Ценете себе си. Животът е  изкуство, бизнесът също е  изкуство, затова, бъдете творци и покажете най-доброто, на което сте способни.

ПЕСНЯ О ПУТИНЕ - ПОЛУЧИЛА ГРАМИ. Randy Newman - "PUTIN"

Песента "Путин" на композитора Рънди Ньюман получи "Грами" за най-добра аранжировка.

АДРЕНАЛИН! КРАСОТА! РУСКИ ЕЗДАЧИ И ЕЗДАЧКИ ПРЕД АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА – "КРЕМЛЕВСКАЯ ШКОЛА ВЕРХОВОЙ ЕЗДЫ" (КШВЕ) ВЫСТУПЛЕНИИ В АНГЛИИ

Медведь. Судьба сводит вместе осиротевшего медвежонка и огромного раненого медведя.

СЪДБАТА СЪБИРА ОГРОМНА, РАНЕНА МЕЧКА И МАЛКО, ИЗОСТАВЕНО ОТ МАЙКА СИ МЕЧЕНЦЕ. КАКВО СЕ СЛУЧВА ПО-НАТАТЪК - ЩЕ ВИДИТЕ ОТ КЛИПЧЕТО.

ГЕРОИ ИЛИ ПСИХОПАТИ? ИЛИ – КОЙ ПОМАГА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВЗВОДА

Ако бойното подразделение прекарва в непрекъснати боеве 60 дни, тогава 98 процента от състава му психясва. Кои са обаче останалите 2 процента, които по време на бойните действия представляват ядрото на бойната единица, нейните герои? Психолозите доказват аргументирано, че тези 2 % са психопати. Тези два процента и преди мобилизацията са имали сериозни проблеми с психиката. 

Между тази бройка обаче има една малка част от хора, които не могат да бъдат дефинирани като психопати, а са определяни като "лидери".

Това са военните, които обикновено, след редовната си служба, отиват на работа в полицията или в подобни органи.

Те не демонстрират агресивност, но разликата между тях и нормалните хора е същата, както между нормалните и психопатите: те лесно могат да убият човек - без да им трепне окото.

Американските ветерани от Втората световна война, от Виетнам и Ирак, както и руски ветерани от войните в Афганистан и Чечня - всички са единодушни по един въпрос: ако в взвода, или в ротата, се окаже най-малко един такъв „психо“ - това означава, че подразделението ще оцелее. Ако няма такъв сред тях – подразделението е загинало.

Подобен психар почти винаги е решавал бойната мисия на цялото звено. Например, един от ветераните на американското дебаркиране във Франция е заявил, че само един-единствен войник е решил успеха на целия бой: Докато всички се криели в укритията край брега, този смелчага стигнал до бункера на нацистите, пуснал един откос от автомата си и след това хвърли гранати, убивайки всички там.

Смята се, че днес нито една армия на света не може да се конкурира или противопостави на американската армия, не само заради технологиите, а най-вече заради факта, че Съединените щати за първи път в света са усвоили науката за убиване и са събрали ударни единици, в които влизат само психопати.

„Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ Или нов прочит на Истанбулската конвенция

„ЗЛО — ДОБРО, ДОБРО И ЗЛО, ОТ ЕДНО СА ПОТЕКЛО“

Или – по какво си приличат Вавилонската кула и Истанбулската конвенция

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ - ЛУЧШИЕ ПЕСНИ

Я НЕ ЛЮБЛЮ КОГДА СТРЕЛЯЮТ В СПИНУ

ВЕРТИНСКИЙ АЛЕКСАНДР - "КОНЦЕРТ САРАСАТЕ" - ИСТОРИЯ ПЕСНИ

Ваш любовник скрипач, он седой и горбатый.
Он Вас дико ревнует, не любит и бьет.
Но когда он играет "Концерт Сарасате",
Ваше сердце, как птица, летит и поет.

Он альфонс по призванью. Он знает секреты
И умеет из женщины сделать зеро...
Но когда затоскуют его флажолеты,
Он божественный принц, он влюбленный Пьеро!

Он Вас скомкал, сломал, обокрал, обезличил.
Femme de luxe он сумел превратить в femme de chambre.
И давно уж не моден, давно неприличен
Ваш кротовый жакет с легким запахом амбр.

И в усталом лице, и в манере держаться
Появилась в Вас и небрежность, и лень.
Разве можно так горько, так зло насмехаться?
Разве можно топтать каблуками сирень?..

И когда Вы, страдая от ласк хамоватых,
Тихо плачете где-то в углу, не дыша, -
Он играет для Вас свой "Концерт Сарасате",
От которого кровью зальется душа!

Увядающей, нищей, больной и брюхатой,
Ненавидя его, презирая себя,
Вы прощаете все за "Концерт Сарасате",
Исступленно, безумно и больно любя!..

Черновцы, 1927

Единственное авторское исполнение, которое нашёл в youtube, я забраковал из за видеоряда, мне он показался неуместным. Здесь поёт Вертинский:

https://www.youtube.com/watch?v=fEROLXmIFS0

Александр Вертинский

«Концерт Сарасате»

Это было в 1930 году. Мы сидели в большом кафе в Черновцах (тогда еще принадлежавших Румынии). Этим городом заканчивалось мое гастрольное турне по Европе. В Румынии я оказался проездом, в последний раз, и утром я должен был улететь в Париж.Мой старый приятель Петя Барац, с которым я проводил свой последний вечер, был человеком небольшого роста. Но при этом скромном росте у него была довольно большая лысая голова, что придавало ему сходство с колобком – каким его рисуют в детских книжках.

— Это даже не рост! – сказал о нем однажды какой-то шутник. – Это просто небольшая выпуклость!Этой жестокой шуткой Петя был ранен в самое сердце и на всю жизнь. Еще в детстве, в Одессе, Петя был однажды приглашен в Европейский театр. Ему было тогда семь лет. Вместе со своей пятилетней сестренкой он исполнял какую-то рольку в одной из гауптмановских пьес. Его нарумянили, напудрили, завили волосы. На него надели что-то вроде хитона и твердо наказали говорить громко и отчетливо. В руки им обоим дали урну.

— Что у вас в руках, дети? – певучим "поставленным" голосом спрашивал их премьер-любовник, завитой под барана.

— Куфсынчик! – бодро отвечал Петя.

— А в нем что?

— В нем слезы нашей мамочки! – отчетливо и твердо докладывал он. Сердобольные одесские мамы заливались слезами. Вся Молдаванка ходила смотреть, как играют дети аптекаря, известного всему городу.Петю задаривали подарками и осыпали поцелуями. Это и погубило его. Актера из него так и не вышло, но театральным администратором он стал, чтобы хоть таким образом удовлетворить свою любовь к театру...В кафе зажгли электричество. Музыканты шумно настраивали инструменты и спорили, с чего начать.

— Вдарим по "Травиате"! – предлагал один.

— Лучше рванем "Сильву"! – возражал другой.За отдельным маленьким столиком невдалеке от меня сидела уже немолодая красивая женщина, устало опустившая руки на колени. В ее позе было что-то обреченное. Она напряженно смотрела на входную дверь и вздрагивала от ее скрипов.

— Смотри – Владеско! – неожиданно прервав наше молчание, сказал Петя.Я обернулся. В кафе входил толстый сияющий румын в светло-сером летнем костюме, с гвоздикой в петлице. На мизинце его правой руки сверкая большой желтый бриллиант, какие обыкновенно носят карточные шулера.Он слащаво-любезно раскланивался с публикой, закатывая глаза и скаля свои цыганские зубы с золотыми пломбами. К своему уже заметному животу он нежно прижимал футляр со скрипкой. Он продвигался к эстраде.

— Какой это Владеско? – спросил я. – Тот, что играл в Вене?

— Да.

Я вспомнил его. Это был один из пяти ресторанных знаменитостей – королей цыганского жанра. У его скрипки был необычайно густой и страстный звук, нежный и жалобный, точно плачущий. Это был какой-то широкий переливчатый стон, исходящий слезами. Что-то одновременно напоминавшее и зурну и «Плач на реках Вавилонских».Для начала оркестр сыграл марш. Владеско не участвовал в этом. Как солист, он стоял впереди оркестра самодовольный и презрительный и, манерничая, небрежно вертел в руках скрипку, точно разглядывая ее и не доверяя ей.Наконец, после всех этих ужимочек, подходцев и примерок он снисходительно дотронулся смычком до струн.Страстная, словно изнемогающая от муки, полилась мелодия «дойны...». Звуки были смуглые, горячие, до краев наполненные печалью. Казалось, из-под смычка лилась струя тяжелого, красного, как кровь, старого и густого вина.Его скрипка то пела, то выла, как тяжело раненый зверь, то голосила пронзительно и звонко, тоскливо умирая на высоких тонах... И еще порою казалось, что какой-то плененный раб, сидя в неволе, мучительно и сладко поет, словно истязая самого себя воспоминаниями, песню своей несчастной родины.

— Изумительно! – не выдержал я.

— М... да! Играть он, конечно, умеет! – задумчиво протянул Петя. – Эти «дойны» остались у них со времен турецкого владычества. Подлинный стон народа.Владеско принимали горячо и дружно. С разных концов зала публика выкрикивала названия любимых пьес, прося сыграть их. Официант уже нес музыканту на серебряном подносе посланную кем-то бутылку шампанского.

— А вот, как человек, он настоящая скотина! – неожиданно сказал Петя.

— Расскажи мне о нем, – попросил я.Петя неохотно заговорил.

— Видишь вон ту женщину, у эстрады? – спросил он, указывая ни столик, где сидела замеченная мной красивая дама. – Это его жена.

— Ну?

— Когда-то она была знаменитой актрисой... Сильвия Тоска! Ты слышал это имя? Весь мир знал ее. Это была звезда! И какая звезда! Ему до нее было как до неба!

— А теперь?

— Теперь она бросила сцену! Из-за него, конечно. Он ревновал...

— И что же дальше?

— Дальше? Он бьет ее! Да еще при всех! По лицу! Когда пьян или не в духе.

— И никто не заступится?

— Нет! Кому охота вмешиваться в отношения мужа с женой?

— Ну знаешь, ты как хочешь, а я набью ему морду, если он это попробует сделать при мне, – возмутился я.

— И ничему это не поможет! Ведь она же его любит! Понимаешь, любит! Она для него всю жизнь свою поломала! Отказалась от сцены, имени, богатого мужа, успеха... Он забрал ее бриллианты, деньги, славу, покой душевный... И вот видишь, таскается за ним по всем кабакам мира! Сидит по ночам... ждет его!

Я молчал, взволнованный этим рассказом. Постепенно зал затих.Владеско играл одну из моих любимейших вещей – «Концерт Сарасате». Это было какое-то колдовство! Временами из-под его пальцев вылетали не присущие скрипке, почти человеческие интонации. Живые и умоляющие, они проникали в самое сердце слушателей...Как лунная голубая дорога, его мелодия властно влекла за собой и какой-то иной мир, мир высоких, невыразимо-прекрасных чувств, светлых и чистых, как слезы во сне.Я не мог отвести глаз от него. Он играл весь собранный, вытянутый, как струна, до предела напряженный и словно оторвавшийся от земли. Пот градом катился с его лба. Огневые блики гнева, печали, боли и нежности сменялись на суровом лице. Обожженное творческим огнем, оно, было вдохновенно и прекрасно.Он кончил. Буря аплодисментов была ответом. Опустив скрипку, с налитыми кровью глазами, ничего не видя, полуслепой, Владеско уходил с эстрады, даже не кланяясь... Равнодушно и нехотя он возвращался на землю.Я оглянулся. Сильвия ждала его стоя. В ее огромных зрачках испуганной птицы отразился весь тот заколдованный мир, о котором пела скрипка. Точно опрокинутый в лесные озера таинственный ночной лес, залитый лунным светом. Серебряными ручейками из него катились слезы.Владеско подошел к своему столу. Она протянула к нему руки, ничего не видя и не слыша. Сноп красных роз, присланный ей кем-то из поклонников, лежал на столе. Он сбросил его на пол и упал в кресло.Большим шелковым платком Сильвия отирала пот с его лица. Постепенно оно принимало свое обычное выражение...

— Да— мечтательно сказал Петя, улыбаясь куда-то в пространство. – «Но когда он играет концерт Сарасате».В голове у меня бешено крутились строчки.

Так родилась песня.Прошло три года. За это время я успел побывать во многих странах. Пел в Александрии, Бейруте, в Палестине. Был в Африке, где снимался в кинофильме. В этот сезон я начал свое концертное турне с Германии. Первые гастроли были назначены в Берлине. В прекрасном и большом «Блютнер-зале», отделанном палисандровым деревом, и звучащем, как резонатор виолончели, петь было приятно и интересно.В моей программе было много новых вещей. Был в ней и «Концерт Сарасате» как назвал я песню, рожденную в Черновцах. Песня имела успех. Ее уже знали.В день концерта у меня в отеле появился Петя Барац. Он был в Берлине проездом, направляясь в Дрезден. Мы разговорились.

— Знаешь, кто тут играет в Эден-Отеле? – неожиданно вспомнив, спросил он.

— Кто?

— Владеско!.. Помнишь, тот? Я слушал его вчера и сказал ему, между прочим, что ты написал о нем песню.

— Напрасно! – сухо заметил я. – Он не стоит песни!

— Он был страшно заинтригован, – продолжал Петя, словно не замечая моих слов, – и сказал, что сегодня обязательно будет на твоем концерте.Огромный «Блютнер-зал» был переполнен. В этот вечер я был в приподнятом настроении. Перед началом концерта заглянул в дырочку занавеса. Владеско сидел в первом ряду. Рядом с ним в простом и строгом платье сидела Сильвия Тоска.Владеско раскланивался. Его жирное круглое лицо сияло, как начищенный медный таз на солнце. Он пришел слушать «свою» песню.

— Подожди же! – злорадно и весело подумал я. – Ты у меня еще потанцуешь!

Ждать ему пришлось долго. «Концерт Сарасате» стоял последним в программе. Владеско слушал внимательно и слегка удивленно. Как артист, редко свободный от кабацкой работы, он, по-видимому, не бывал на концертах других артистов и кроме себя самого, вероятно, редко кого-нибудь слушал. Всем своим видом и горячими аплодисментами он старался дать мне понять свое удовлетворение от моего искусства.Но я был сух. Ни улыбкой, ни поклоном не выражал ему никаких симпатий. Весь концерт я пел, стоя точно посреди эстрады, но когда дошел до последней песни и назвал ее, демонстративно резко перешел на правый конец эстрады и остановился прямо против его места в первом ряду. Аккомпаниатор сыграл вступление, я начал:

Ваш любовник скрипач. Он седой и горбатый,  Он вас дико ревнует, не любит и бьет...  Но когда он играет «Концерт Сарасате»,  Ваше сердце, как птица, летит и поет...

Я смотрел и пел, глядя в упор, то в его глаза, то в глаза Сильвии. Владеско слушал в смертельном испуге. Глаза его, казалось, готовы были выскочить из орбит. Он весь как-то съежился, почти вдавившись в глубь кресла.

Он вас скомкал, сломал, обокрал, обезличил...

Слова били, как пощечины. Он прятал лицо, отворачивался от них, пытался закрыться программкой, но они настигали его – жестокие и неуловимые, предназначенные только ему, усиленные моим гневом, темпераментом и силой интонаций...

И когда вы, страдая от ласк хамоватых,  Тихо плачете где-то в углу, не дыша,  Он играет для вас свой «Концерт Сарасате»,  От которого кровью зальется душа!

Он стонал от ярости и боли, уже не владея собой, закрыв лицо руками. Я допевал песню:

Умирающей, нищей, больной и брюхатой,  Ненавидя его, презирая себя,  Вы прощаете все за «Концерт Сарасате»,  Исступленно, бессильно и больно любя!

Мои руки, повторявшие движения пальцев скрипача, упали. В каком-то внезапном озарении я бросил наземь воображаемую скрипку и в бешенстве наступил на нее ногой.

Зал грохнул... Точно почувствовал, что это сейчас уже не концерт, а суд... публичная казнь, возмездие, от которого некуда деться... как на лобном месте.Толпа неистовствовала. Стучали ногами... кричали... свистели... И ломились стеной к эстраде.За кулисами артистическая комната была полна людей. Друзья, знакомые и незнакомые, актеры и актрисы, музыканты и журналисты заполняли ее.Я едва успел опуститься в кресло, как в дверях показалась фигура Владеско. Он шел на меня вслепую, ничего не видя вокруг, разъяренным медведем, наступая на ноги окружающим и расталкивая публику. Все замерли. 

"Сейчас будет что-то ужасное!" – мелькнуло у меня. Я встал.

Одну минуту мы стояли друг против друга, как два зверя, приготовившихся к смертельной схватке. Он смотрел мне в лицо широко открытыми глазами, белыми от ярости, и тяжело дышал. Это длилось всего несколько секунд. Потом... Что-то дрогнуло в нем. Гримаса боли сверху донизу прорезала его лицо.

— Вы... убили меня! Убили... – бормотал он, задыхаясь.Руки его тряслись, губы дрожали. Его бешено колотила нервная дрожь...

— Я знаю... Я понял... Я... Но я не буду! Слышите? Не буду! —внезапно и отчаянно крикнул он.Слезы ручьем текли из его глаз. Дико озираясь вокруг, он точно искал, чем бы поклясться.

— Плюньте мне в глаза! А? Слышите? Плюньте! Сейчас же! Мне будет легче!

И вдруг, точно сломившись, он упал в кресло и зарыдал. .............................Те, кто видел пару скрипач - актриса потом, после короткого разговора мужчин, говорили, что Владеско очень изменился: уважительно и даже любя стал относиться к своей жене. В его глазах исчезли следы былой надменности, а в поведении он стал корректным и обходительным ...

© Вертинский, "Дорогой длинною"