През 1974-та в Москва, един мой
приятел - водещ актьор от „Таганка“, Вениамин Смехов, ме заведе на гости при
Лиля Брик. Тя е била музата на Маяковски, любовта му, жената, на която той е
посветил знаменитата си поема „Флейта позвоночник“. И заради която, може би се е самоубил.
Лиля вече беше възрастна,
прекарваше времето си на вилата в Переделкино. И не знам защо, но много се
зарадва на гостенката от България.
Тя седеше на люлеещ се фотьойл докато
разговаряхме и в един момент аз извадих от чантата си снимката на моята
бабушка, която бе направена в абсолютно същия фотьойл.
Снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест |
Изненадата на Лиля Брик
бе голяма. Тогава тя ми обеща да си направи снимка във фотьойла и да ми я
изпрати. След два три месеца пък моята изненада беше голяма, когато получих
писмо с обещаната снимка и на гърба й пишеше: „Аз не съм толкова красива, като
вашата бабушка, но нека тази снимки Ви бъде спомен от мен“.
Моята
изненада беше голяма, когато получих писмо с обещаната снимка
(Пликът
на
писмото
й)
|
Припомних си отдавнашния епизод вчера,
след една готина полемика на стената на Чап за стиховете на Маяковски. И обещах
на Чапраз Чапразов да намеря снимката на Лиля и да я кача.
Лиля Брик в креслото, в което се фотографира, за да ми изпрати
снимката (но
не
точно
тази
снимка
ми
бе
изпратила) и в което се самоуби
4 години по-късно
|
Не успях да я намеря, макар да прерових сума ти папки и кутии, но открих плика от писмото на
Лиля Брик, което е изпратила до адреса на родителите ми. Също от архива
„изплува“ и снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест
на прочутата навремето с интелигентността си и красотата си Лиля. А може би все
пак ще „изплува“ и това, което търсих. Тогава ще споделя снимката заради онези, които като
мен харесват Маяковски.
Лиля
Брик и сестра й – прочутата писателка Елза Триоле (вляво), съпруга на великия Луи
Арагон
|