- Описанието на събитията по "Пътя на страданието" и мястото, на което се е случило всяко от тях, е станало чак през 13-и век.
- По Via Dolorosa се намират девет от четиринайсетте станции (спирки) по Кръстния път на Христос.
- Последните 5 станции са на територията на храма на Божи гроб.
Кръстният път започва от т. нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост
до мястото, където се е намирала крепостта Антония, и води към западната част на
Стария Йерусалим и храма на Божи гроб. Описанието на този маршрут на
Кръстния път е направено за първи път в края на 13-и век от доминиканския мисионер Риколдо да
Монтекроче. По
този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт на Голгота.
Според преданията по “Виа Долороса” са се
случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е
свързан с определено място или сграда. На Кръстния път има четиринадесет спирки
(станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка,
свързана с третото падане на Иисус, по непостижим начин се е оказала на покрива
на храма на гроба Господен. Петте последни станции се намират в самия храм: три
от тях – на Голгота, четвъртата – пред „Камъка на помазването“, където поставили
след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с
благовония. Петата
– това е самата гробница с параклиса над гроба (на гръцки “Кувуклия”).
Култът
към страстите
От древни християнски източници е известно,
че от 4-ти век церемониите, свързани с празнуването на Пасха в Йерусалим,
започвали в Маслиновата горичка на Гетсиманската градина. Точно там според
преданието Иисус прекарал последната си нощ преди ареста, когато Юда го предал.
Важна роля в източната традиция играела Сионската
планина. Според преданието там се издигал домът на първосвещениците Ана и
Каиафа, където била и последната трапеза на Христа. Вярващите по време на
пасхалните шествия се покланяли и на това място. Но все пак център на
пасхалните богослужения си оставал храмът, изграден над хълма Голгота и гроба
Господен. През Средновековието се появява и нов култ - култът към страстите (страданията)
Христови. Чрез този култ вярващите уподобявали тегобите от собствения си живот на
страстите. Оттам и честването им придобило необикновен размах още през 14-и – 15-и
век, когато в различни европейски градове се появили много църкви и олтари,
издигнати в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота.
Защо станциите били 14
Католическите мистици отделяли извънредно
голямо внимание на всевъзможни дребни детайли от Кръстния път – на броя на
шиповете в трънения венец на Христа, на броя на ударите по време на бичуването,
на сълзите и капките кръв. Това вглъбяване в магията на числата се отразило в
количеството спирки, свързани с падането на вървящия към смъртта си Христос. През
седемнадесети век монасите францисканци, имащи авторитет на пазители на светите
места, започват да въвеждат в цяла Европа почитането на четиринадесет станции. Цифрата
не била избрано случайно – тя представлява удвоеното свещено число седем.
Папският престол дори издал була, според която след поклонение пред четиринадесетте
станции на Кръстния път се дава опрощение на греховете.
Двете люлки на пресветата Дева
Още преди първата станция на “Виа Долороса”
се намира една много важна светиня – католическата църква “Света Ана” - майката
на Дева Мария. Католиците смятат, че някога там се е родила Богородица.
В Йерусалим обаче има втора място със същото
значение, което обаче почитат православните. Това е домът на Йоаким и Ана -
родителите на Богородица. Къщата е разположена по съседство с католическата
църква “Св. Ана”. Тя изглежда съвсем обикновено. И когато влезеш в нея, във
вестибюла те посреща любезен арабин и те води по стръмни стъпала надолу, където
в тъмно и влажно подземие показва люлката на Богородица.
Подобно дублиране на светините е резултат от
неспирното съперничество между католици и православни.
Станциите
Христови
Първата станция по “Виа Долороса” е мястото,
където преди две хиляди години е бил разположен преторият – резиденцията на Пилат
Понтийски. От него е останала редица от арки, съединяваща две разположени една
срещу друга сгради. Смята се, че именно тук прокураторът на Юдея извел Иисус
пред народа и казал: “Това е човекът!” На латински това звучи като “Екце хомо”.
Оттогава арката се нарича така.
Отдясно е параклисът на бичуването - втората
станция, която отбелязва мястото, където Христос бил подложен на това страшно
наказание. Параклисът е забележителен с изкусно направения витраж, разположен
зад олтара. Върху плочите на пода все още са запазени очертаните от римските
войници кръгове за игра на зарове.
След това “Виа Долороса” рязко завива вляво,
за да мине пред Арменския патриархат. Тук се намира третата станция. На това
място Христос паднал за първи път. Събитието е отбелязано с малък католически
параклис, построен с пари на полски войници. Над входа на параклиса има релеф
на известния полски скулптор Тадеуш Залински, който изобразява Христос,
изнемогващ под тежестта на кръста.
Още десетина крачки по “Виа Долороса” и
поклонникът стига до вратата на параклис, отбелязващ според преданията мястото,
където Иисус срещнал на Кръстния път своята майка - Дева Мария. Над входа към
параклиса има картина, изобразяваща тази среща.
На ъгъла на улиците “Ел Вад” и “Виа Долороса”
има францискански параклис в памет на петата спирка на Христос на Кръстния път.
Тук Симон Киринеянин поел на раменете си и понесъл по-нататък кръста, под който
изнемогвал Христос. В стената край входа на параклиса се вижда дълбока
вдлъбнатина. Според преданието това е отпечатък от ръката на Иисус Христос,
който се опрял уморен на стената.
Тясната извита уличка води по посока на храма
на гроба Господен. След няколко метра поклонниците се оказват пред параклиса на
света Вероника. На това място блудницата Вероника изтрила потта и кръвта от
челото на Христос и в тази връзка католическата църква я причислила към
светиите.
По-нататък “Виа Долороса” се пресича с улица “Сукхан
аз Заин”. Тук, на ъгъла, е входът към францискански параклис. Пред входа вляво
се намира остатък от колона, където Христос паднал за втори път.
Тази улица води към широка стълба. Ако се
изкачите по нея и завиете вдясно, ще се окажете пред вратите на коптски
(направление в древното християнство с последователи в Етиопия и Египет)
манастир. До входа му в малка ниша има част от колона – тя отбелязва мястото,
където Христос паднал за трети път.
Останалите станции, както вече казахме, се
намират не на “Виа Долороса”, а в самия храм на гроба Господен.
Прозата на великата трагедия
В Страстния петък на православния Великден
още от ранно утро поклонниците се събират пред Гръцкия преторий (католиците –
пред Римския, край “Екце хомо”). От тези места те се насочват към Голгота по
кривите и тесни улички на стария Йерусалим. Мястото на разпятието на Спасителя
се намира под сводовете на храма на гроба Господен.
Православните са водени от гръцкия митрополит
– той носи на раменете си кръст с размера на човешки ръст, който донася до
Голгота.
Но мнозина от онези, които за първи път идват
в Йерусалим, трудно се примиряват с жестоката прозаичност и битовизмите на
Кръстния път. Там, където всеки камък би трябвало да е пропит със скръбен
патос, арабски търговец се суети и ви предлага настойчиво своите сувенири. До
него съдържател на кафене гръмогласно ви кани да се отбиете. Изведнъж тесния
път пресича момче носач или местните боклукчии. Как човек да се съсредоточи
върху размисли за същността на изкупителните Христови страдания…
А може би този пазарен антураж е
най-достоверният декор? Осъденият на смърт вървял по същите тесни улички с
тяхната ежедневна суета и хората го изпращали – кой с любопитен, кой с
безразличен поглед, едни със съчувствие, а други със злорадство.
