Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

сряда, 25 март 2015 г.

"ОТИВАМ МАЛКО ДА ПОУБИВАМ! / ИДУ НЕМНОЖЕЧКО ПОУБИВАТЬ"




Герои или психопаты

Если боевое подразделение ведет непрерывно боевые действия в течение 60 дней, то 98% личного состава сходят с ума. Кем же являются оставшиеся 2%, которые в ходе боевых столкновений и есть главная боевая сила подразделения, ее герои? Психологи четко и аргументировано показывают, что эти 2% — психопаты. У этих 2% и до призыва в армию были серьезные проблемы с психикой. Однако в этих 2% есть и небольшая часть людей, которых не отнести к психопатам, но можно отнести к «лидерам».

Это люди, которые обычно после армейской службы уходят в полицию или подобные органы.
Ветераны США Второй мировой и Вьетнама, Ирака, и российские ветераны войн в Афганистане и Чечне — все сходятся в одном мнении: если во взводе или в роте оказывался хоть один такой психопат — значит подразделение выживало. Если его не было — подразделение погибало.

Такой психопат решал почти всегда боевую задачу всего подразделения. Например, один из ветеранов американской высадки во Франции рассказал, что один-единственный солдат решил весь успех боя: пока все прятались в укрытии на побережье, он забрался к доту фашистов, выпустил в его амбразуру рожок автомата, а потом забросал его гранатами, убив там всех.
Ни одна армия мира сегодня не может противостоять армии США не только из-за технологий, но в первую очередь из-за того, что США первыми в мире разобрались в науке убийства и формируют ударные подразделения только из психопатов. 

понеделник, 23 март 2015 г.

A song for John - Hardly wait (PJ Harvey cover)

неделя, 22 март 2015 г.

"МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР!“- В НОВИЯ БРОЙ НА СП. "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ"


На 23 март търсете цветните „Вкусотии в чинии“!
И ще намерите 100 рецети на куп – за Великден и Гергьовден!Броят излиза под надслов:„МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР!“

НА 23 МАРТ ТЪРСЕТЕ ВЕЛИКЕНСКИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ" ПОД НАДСЛОВ:„МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР!“ Няма нужда да се тюхкате - как да подберете леки за приготвяне и вкусни за наяждане рецепти за Великден и Гергьовден. Рецептите ще ви намерят! Те са подбрани чрез конкурс сред читатели от цяла България. И от 23 март нататък ще ви чакат, облегнати върху вестникарските павилиони. И все пак, гледайте да не закъснявате много-много! В броя ще намерите: МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР; КИФЛИЧКИ И СЛАДКИ ЗА РАЗЯДКИ; РАЗКРИВАМE ВИ ТАЙНИ, ДО ДНЕС НЕЗНАЙНИ; КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРВИМ ОТ БАЯТ КОЗУНАК; НА АГНЕШКО СЪС ЗЕЛЕНИИ МАЙСТОРИ СМЕ НИЕ; С БОЯДИСАНИ ЯЙЦА ЩЕ ШАШНEМ СВЕТА

Няма нужда да се тюхкате - как да подберете леки за приготвяне и вкусни за наяждане рецепти за Великден и Гергьовден. Рецептите ще ви намерят! Те са подбрани чрез конкурс сред читатели от цяла България. И от 23 март нататък ще ви чакат, облегнати върху вестникарските павилиони. И все пак, гледайте да не закъснявате много-много!
В броя ще намерите:

l МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР: Плетен козунак с лимонови резенки и локум; със свинска мас; с кисело и прясно мляко. Козунак-торта с орехи. Христов кръст с венец от червени яйца. Козунак в хладилник. Кумова пита с газирана вода.

l КИФЛИЧКИ И СЛАДКИ ЗА РАЗЯДКИ: Козуначени кифлички с мармалад; с халва и сусам; с локум и орехи. Козуначени възелчета с вафлички. Козуначени соленки.

l РАЗКРИВАМ ВИ ТАЙНИ, ДО ДНЕС НЕЗНАЙНИ: Защо не трябва да се оставя втасалата мая да спадне? Кога се пъхат в тестото няколко макарона? Какво се слага във фурната при печене? - тези и още много чалъми ще научите на 23 март.

l КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРВИМ ОТ БАЯТ КОЗУНАК: Кекс от трохи. Сметанова торта. Крем карамел. Пудинг с ябълки. Сладкиш с праскови от компот.

l С БОЯДИСАНИ ЯЙЦА ЩЕ ШАШНА СВЕТА: Яйца в лучени черупки. Калинки-малинки. „Облечени“ в брокат. Оцветени с куркума, цвекло, киселец или лапад. Нарисувани със свещ.

l НА АГНЕШКО СЪС ЗЕЛЕНИИ МАЙСТОРИ СМЕ НИЕ: Агне печено на чеверме. Печено агне в трап. Агнешко със зелен лук и пресни картофки. Агнешки сарми в зелеви листа. Руло със зелена плънка. Агнешко с прясна бакла и зелени джанки. Баница с чревца и зелении. Кулинарни тайни за крехко месце

***
Наш гост е красивото и талантливо лице на попфолка – Биляна. С нея говорим за:  Щастието да имаш до себе си обичан мъж и дете от него; Дилемата на избора между формалния подпис и страха, че бракът може да развали магията на любовта; Умението да си грижовна майка и творец, който не загърбва кариерата си.
И всичко това - само за читателите на „Вкусотии в чинии“! 

НА 23 МАРТ ТЪРСЕТЕ ВЕЛИКЕНСКИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ" ПОД НАДСЛОВ:„МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР!“ Няма нужда да се тюхкате - как да подберете леки за приготвяне и вкусни за наяждане рецепти за Великден и Гергьовден. Рецептите ще ви намерят! Те са подбрани чрез конкурс сред читатели от цяла България. И от 23 март нататък ще ви чакат, облегнати върху вестникарските павилиони. И все пак, гледайте да не закъснявате много-много! В броя ще намерите: МОЯТ КОЗУНАК – НАЙ-ДОБЪР; КИФЛИЧКИ И СЛАДКИ ЗА РАЗЯДКИ; РАЗКРИВАМE ВИ ТАЙНИ, ДО ДНЕС НЕЗНАЙНИ; КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРВИМ ОТ БАЯТ КОЗУНАК; НА АГНЕШКО СЪС ЗЕЛЕНИИ МАЙСТОРИ СМЕ НИЕ; С БОЯДИСАНИ ЯЙЦА ЩЕ ШАШНEМ СВЕТА

УСЕЩАНЕ НА НЕИЗРАЗИМОТО

петък, 13 февруари 2015 г.

ПЕТЪР СОФРОНИЕВ НИ НАУЧИ, КАК ДА ЗЪВЪРШВАМЕ КРАСИВО СЕДМИЦАТА

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ И ЕКИПЪТ НА "ВЕСТНИК ЗА ДОМА" ПРАЗНУВАТ 270 000 ТИРАЖ НА ВЕСТНИКА. 

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ И ЕКИПА НА "ВЕСТНИК ЗА ДОМА" ПРАЗНУВАТ 270 000 ТИРАЖ НА ВЕСТНИКА.

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. СМЪРТТА Е НЕОЧАКВА ПРОПАСТ, В КОЯТО НЯКОЙ Е ПОЛЕТЯЛ, ДОКАТО ОЩЕ СИ ГО ГЛЕДАЛ КАК ВЪРВИ. ДОКАТО ОЩЕ СИ СИ МИСЛИЛ, КОГА ДА МУ СЕ ОБАДИШ, ЗА ДА СИ КАЖЕТЕ НЯКАКВИ ДОБРИ НЕЩА. ЗА ДА ИЗПИЕТЕ ПО ЕДНО ПИТИЕ. И ВСИЧКО ИЗВЕДНЪЖ СЯКАШ ТИ ЗАСЯДА – НЕКАЗАНИТЕ ДУМИ – В МИСЪЛТА, НЕИЗПИТАТА ЧАША – В ГЪРЛОТО.
БЕШЕ 1994-ТА. ПЕТЬО НОСЕШЕ ФЕЙЛЕТОНИ ВЪВ ВЕСТНИК „ЗЕМЯ“, НО ИЗВАШЕ В РЕДАКЦИЯТА НА „ВЕСТНИК ЗА ДОМА“ И СЛЕД НЯКОЯ ДРУГА ШЕГА КАЗВАШЕ СЪВСЕМ СЕРИОЗНО: „ДУШИЧКО, ВЗЕМЕТЕ МЕ ДА РАБОТЯ ПРИ ВАС. ТУК, НА ТОЗИ РАДИАТОР ЩЕ СИ СЛОЖА ПИШЕШТАТА МАШИНА. ПОВЕЧЕ МЯСТО НЕ МИ ТРЯБВА. САМО ДА СЪМ С ВАС. НОСЯ СИ ТРУДОВАТА КНИЖКА ОТ „ВЕЧЕРНИ НОВИНИ“ В ДЖОБА И ТСЪМ ГИ ПРЕДУПРЕДИЛ, ЧЕ НАМЕРЯ ЛИ СИ РАБОТА, ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ГИ НАПУСНА“.
ПЕТЬО ДОЙДЕ ДА РАБОТИ ВЪВ ВЕСТНИК ЗА ДОМА И СМЕХЪТ ДОЙДЕ ЗАЕДНО С НЕГО В РЕДАКЦИОННИТЕ СТАИ. И ИЗВЪН ТЯХ. „СЕГА ЩЕ ВИ НАУЧА КАК ДА ЗАВЪРШВАМЕ СЕДМИЦАТА КРАСИВО!“ И НИ НАУЧИ – ВСЕКИ ПЕТЪК ХОДИХМЕ В КРЪЧМИЧКАТА НА „ЧЕРВЕН КРЪСТ“ НА ДОНДУКОВ И ЗАВЪРШВАХМЕ СЕДМИЦАТА КРАСИВО. ПРИЛАГАМ СНИМКА-ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЕДИН ТАКЪВ КРАСИВ ЗАВЪРШЕК НА СЕДМИЦАТА – МИСЛЯ, ЧЕ БЕШЕ ПРЕЗ 1995-ТА. НА СНИМКАТА СМЕ ЕКИПА НА ВЕСТНИКА.
ПЕТЬО НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ В ЖУРИТО НА „МИС БЪЛГАРИ“ ДА ВЛИЗА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЕСТНИК НА ДОМА“ И ЕДНА ОТ ГОДИНИТЕ, ВЕРА КАМЕНОВА – МОМИЧЕ, КОЕТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ЧРЕЗ КОНКУРС БЯХМЕ ИЗБРАЛИ КАТО „МОМИЧЕТО НА ВЕСТНИК ЗА ДОМА“ СТАНА „МИС БЪЛГАРИЯ“.
ПЕТЬО ДАДЕ ПЪТ НА МЛАДИТЕ ДИЗАЙНЕРИ КЪМ СТРАНИЦИТЕ НА ВЕСТНИКА НИ, КОЙТО ПО НЕГО ВРЕМЕ БЕШЕ ВЕЧЕ НАД  ДВЕСТА ХИЛЯДИ ТИРАЖ. ДАЖЕ С НЕГО ПОЛУЧИХМЕ ПО ЕДНА КАРТА „ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДИЗАЙНЕРИТЕ“. В ТАЗИ АСОЦИАЦИЯ БЯХА ЖОРО ПЕНТАГРАМА, ЖАНА ЖЕКОВА И Т.Н.
ПЕТЬО КАТО ДА ОТВОРИ ПРЕД ВЕСТНИКА НИ  (НА КОЙТО МОЯ МИЛОСТ БЕ ОКОЛО 16 ГОДИНИ ФАКТИЧЕСКИ ОСНОВАТЕЛ, ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР И ГЛАВЕН РЕДАКТОР) ПРОЗОРЦИ КЪМ ИНТЕРЕСНОТО, СТАВАЩО В ЖИВОТА ОКОЛО НАС. И НИЕ ГЛЕДАХМЕ НАВЪН И ОТВЪН НАВЪТРЕ ЗАПОЧНАХА ДА НИ ВИЖДАТ, ДА НИ ЗАБЕЛЯЗВАТ. ВСИЧКО ТРЪГНА ОТ ПЕТЬО.
ПОСЛЕ, ПАК С ПОМОЩТТА НА ПЕТЬО, ИЗДАВАХ ВЕСТНИК „НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА“.
НО НИЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ СРАВНИ С ВРЕМЕТО ВЪВ „ВЕСТНИК ЗА ДОМА“.
ПЕТЬО, ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ! ПОНЕ ДОКАТО СМЕ ЖИВИ ЩЕ ТЕ ПОМНИМ
ПОЧИВАЙ В МИР!

МАРГАРИТА МАРТИНОВА

сряда, 28 януари 2015 г.

ХРЕМАТА СЕ ЛЕКУВА С МЕД ИЛИ ЛУК. ЧЕРВЕНОТО ВИНО – ...

ХРЕМАТА СЕ ЛЕКУВА С МЕД ИЛИ ЛУК. ЧЕРВЕНОТО ВИНО – ...:

АПТЕКАТА НА НАРОДА – ОТ МАЙКАТА ПРИРОДА

 При най-слабата настинка, при най-лекото неразположение добре е да прибегнем веднага към ...

ХРЕМАТА СЕ ЛЕКУВА С МЕД ИЛИ ЛУК. ЧЕРВЕНОТО ВИНО – НА 10 БОЛЕСТИ НАПУК

АПТЕКАТА НА НАРОДА – ОТ МАЙКАТА ПРИРОДА

ри най-слабата настинка, при най-лекото неразположение добре е да прибегнем веднага към народните средства против истинка – мед или вино. А с виното може да излекуваме и още куп болежки.

                                                                                                                                                                               Носът ако прокапе - с мед да го мажеш

                                 Медът е много полезен и ефикасен при лечение на хрема. Сложете в малък чайник или в кафеник 1 чаена чаша вряла вода и добавете 1 супена лъжица мед. След като настойката престои 10-15 минути, вдишвайте водните пари през чучура на чайника, като поставите хавлия, която да покрие и главата ви, и чайника. Продължителността на инхалациите е 15 - 20 минути.
Освен за инхалации медът може да се прилага и по друг начин - болният ляга по гръб и във всяка ноздра се капва по капчица мед. На ден можете да правите по 1 - 2 процедури. След всяка процедура болният остава вкъщи не по-малко от два часа.
При зачервено гърло: Пет дафинови листа се заливат с 300 мл вряща вода. Сместа кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по 100 мл, подсладено с мед.

неделя, 28 декември 2014 г.

И ОЩЕ СЪМ ЖАДЕН ЗА ДОЗА ПАРИЖ

И ОЩЕ СЪМ ЖАДЕН ЗА ДОЗА ПАРИЖ: www.mmartinova.com За вас пътува, направи снимките и написа Станислав Иванов   Самолетът спря пред дълга едноетажна сграда. По...

И ОЩЕ СЪМ ЖАДЕН ЗА ДОЗА ПАРИЖ


www.mmartinova.com

За вас пътува, направи снимките и написа Станислав Иванов 

Самолетът спря пред дълга едноетажна сграда. Подвижната стълба опря в люка и след няколко секунди в машината нахлу щипещият декемврийски въздух. Летище „Бове” прие поредния пасаж от шумни пътници. Разноликата група, която се представи пред гишетата за паспортен контрол, като че ли преследваше една обща цел – да стъпи официално на френска земя, след което да се пръсне в нощта. Всъщност пъстрото ято бе устремено към едно-единствено място, което от висотата на аристократичната си осанка, с черти на непреходна красавица и с драматична властност, присъща на голямото изкуство, щеше да поеме поредната порция човешки съдби.
След час и десет минути път, наближаваше вече полунощ, аз отново гледах блещукащия обелиск на любимия си парижки хотел. Очакваха ме три дни екстаз за душата.

Обичам този град. А когато заявяваш подобни чувства, е редно да изтъкнеш аргументи. Смея да призная, че това не бе любов от пръв поглед. Когато преди 12 години се бях озовал под металния купол на „Гар дьо Норд” със запас от не повече от 100 чужди думи в чист, но евтин хотел в квартала на проститутките, Париж въобще не ми се стори безкраен празник. По „Пигал” стояха накацали върволица от сутеньори, дебнещи за евентуални клиенти, „Мулен Руж” стоеше сиротно във вечерния полумрак, като че бляскавите години на кабарето бяха отстъпили пред търговците на женска плът и мъждукащите светлини на неуморните арабски зарзаватчийници.
Сега бе друго. Отдавна бях сменил квартала и от прозореца на стаята ми се радвах на ръждивокафявия шпил, с който Айфеловата кула напомняше на всички, че са не къде да е, а именно в града на любовта, модата и изкуството. Излизайки от хотела, погледът ми срещаше бляскави витрини и игриви неони, заменили потоците от мръсни води, миещи ъглите на емигрантския квартал. Да, имах само три дни, но те бяха в онзи Париж, който обичам.

Обичам го заради уютните ресторантчета, в които елегантни двойки споделят непостоянството на делника над чаша вино. Влюбен съм в музеите, пред чиито порти се вият вечно дълги опашки от поклонници, дошли да засвидетелстват своята почит и благоговение пред красотата, хармонията и изяществото, сътворено от човешкия гений. Обичам Сена, защото ме носи сред аристократизма и блясъка на белокаменните сгради, зад чиито стени се разиграват сюжетите на любимите ми романи. Обожавам вкуса на черното кафе и финия столистен кроасан, които рано сутрин сервират в разбудените закусвални. Но най-много обичам да се разхождам.
А градът преди празниците се оказа разкошен. Олиселите чинари по „Шан-з-Елизе” са загърнати грижовно с воали от светлинки. И сякаш може би от неудобство за стореното късната есен бе оставила своя подарък - цветен килим от листа. Световноизвестният булевард както винаги бе приютил суматохата от парижани и гости на града, които трескаво потъваха в портите на луксозните магазини, за да изхвърчат миг по-късно с поредните покупки. От щандовете на „Сефора” се лееше както обикновено ароматът на скъпи парфюми, сякаш за да придаде още по-голяма изисканост и стил на най-скъпата улица в света.

Ако има място, достойно да приюти висшата мода, то това е бутик „Лафайет”. Разположен зад гърба на Парижката опера, този храм на суетата събира под един купол величията на „Аут Котюр”. Диор, Фере, Галиано, Мюглер и всички останали титани на стила са тук в епичен сблъсък за вкуса и джоба на способните да си ги позволят. Този шестетажен магазин с покрив от цветен витраж и стени с позлатени барокови елементи те кара да изповядаш своите желания и да се молиш някои ден да се сбъднат. Но освен дрехи, обувки, козметика и аксесоари там има и още нещо, което привлича. Това е фактът, че можеш да влезеш, да разгледаш и да не срещнеш нито един неодобрителен поглед, крещящ: „Ти си ми ясен. Оттук нищо няма да купиш!” Защото там знаят, че ако не днес, ти ще станеш техен клиент утре. По простата причина, че са успели да ти продадат вече нещо, за което да мечтаеш.


В града на любовта красотата е приела различни превъплъщения, но именно едно такова място не ми даваше мира с години. Разположен на един от най-шикозните и лъскави парижки булеварди, в съседство с театри и милионерски жилища е намерил пристан клуб „Крейзи Хорс”. Негови гости са били от Марлене Дитрих, през Роберт де Ниро, та чак до... бившия столичен кмет Софиянски. Това ми сподели беловласият портиер със снажна осанка – Горан. Живеещият от 40 години в Париж сърбин така се развълнува, щом чу славянска реч, че чак ме прегърна и запя „Моме, Калино”. Е, такова посрещане не бях очаквал, и то в меката на естетизираната еротика. След броени минути червеният плюшен салон ме погълна, а в края на представлението устата ми бе пресъхнала въпреки шампанското, въпреки цените.
И още съм жаден за доза Париж.