Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

понеделник, 16 септември 2013 г.

КАМБИ С МЕД - ТУРШИЙКА ЗА РАКИЙКА

Камби с мед, пълнени с грозде

Продукти: Червени камби, грозде, морков или зелен домат, салепови корени, мед, черен пипер, сол, дафинов лист.
Приготвяне: Вземат се едри червени камби и се изчистват от семките. Напълват се с бяло грозде. Отгоре се затварят с морков или зелен домат. Нареждат се в буркан, слагат се салепови корени. Приготвя се марината като за царска туршия, но вместо захар се слага мед. Завира с подправки, черен пипер, дафинов лист. Заливат се камбите с маринатата. След като втаса, са готови за консумация

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ
На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България : „С лютеници и туршии спасяваме се ние” Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите: «Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»: а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти. б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия! в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви! „Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието. «Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата «Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения! Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.
На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България :

„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:
а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.
б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!
в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

«Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения!


Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.

неделя, 15 септември 2013 г.

ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕwww.google.bg

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ
„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:
а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.
б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!
в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

събота, 14 септември 2013 г.

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България :

„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:
а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.
б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!
в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

«Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения!


Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.


Камби с мед, пълнени с грозде

Продукти: Червени камби, грозде, морков или зелен домат, салепови корени, мед, черен пипер, сол, дафинов лист.
Приготвяне: Вземат се едри червени камби и се изчистват от семките. Напълват се с бяло грозде. Отгоре се затварят с морков или зелен домат. Нареждат се в буркан, слагат се салепови корени. Приготвя се марината като за царска туршия, но вместо захар се слага мед. Завира с подправки, черен пипер, дафинов лист. Заливат се камбите с маринатата. След като втаса, са готови за консумация

Патладжан в сарма

Вземаме зелки, накъсваме листата им и ги бланшираме във вряща вода за да омекнат. Отделно изпържваме сини патладжани, нарязани на дълго и предварително седели 1 час осолени. Запържваме леко пиперки, изчистваме моркови и целина и ги нарязваме на дълги ивици, обелваме скилидки чесън и накъсваме магданоз на клончета. Вземаме по 2 пиперки, 2 патладжана, помежду им слагаме по 1 - 2 парчета моркови и целина, чесън, пиперка (може и лютива) и 2 - 3 клончета магданоз. Увиваме така приготвените продукти в зелев лист като сарма и ги нареждаме в буркани или бидонче. Заливаме туршията със студена саламура от 30 г сол на килограм продукти, 2 части вода, 1 част оцет и 1 чаша олио на литър течност, дафинови листа и бахар на вкус. Претакаме я 2 - 3 пъти и прибираме на сухо и хладно място. 

Туршия от тиква с лукчета

Продукти: 5 кг тиква с месеста част, 500 г малки лукчета, 500 мл оцет, 7 супени лъжици сол, 1 връзка копър, 4-5 дафинови листа, 1 стъбло хрян, 10-12 зърна черен пипер, 5 гвоздейчета карамфил, 1 чаена лъжичка синапово семе.
Приготвяне: Обелете тиквата и нарежете на парчета с дебелина около 2 см. Наредете в широк съд, поръсете със солта. Оставете за една нощ. След това сложете оцета и 1500 мл вода да кипне. Добавете лукчетата и варете 2-3 минути. Наредете тиква, лукчета, слагайте от подправките. После залейте със студения сироп от оцета и водата. След една седмица излейте, изцедете и пак залейте. Синаповото семе сложете най-отгоре в тензухена торбичка.

Лютеница на фурна със зелени домати



Продукти: 2 кг червени домати, 1 кг зелени домати, 2 кг зелени чушки, 500 г моркови, 2 патладжана, 2 тиквички, 1 връзка магданоз, 2 глави чесън, 500 мл олио, сол на вкус.
Приготвяне: Сваряваме морковите. В подходяща тава нарязваме на парчета доматите, чушките, патладжаните,  предварително разрязани, посолени и отцедени, и тиквичките. Посоляваме и ги заливаме с олиото. Слагаме На 2тавата във фурната и печем до омекване, като от време на време разбъркваме. Изваждаме тавата от фурната и оставяме да се охлади. След това добавяме морковите и смиламе с машинка за месо. Прибавяме счукания чесън и наситнения магданоз, посоляваме на вкус и разпределяме в бурканчета. Запечатваме и стерилизираме 15 минути.

Печена лютеница с ябълки

Продукти: 15 кг чушки (печени), 5 кг патладжани (печени), 3 буркана доматено пюре, 2 кг лук (печен), 1 кг печени ябълки, 1 кг зелени домати (печени), 1 кг картофи (сварени), 500 мл олио, 1 чаша захар, сол, кимион и черен пипер на вкус, 2 лъжици чубрица.
Приготвяне: Всички печени и сварени зеленчуци се смилат и слагат да се изваряват в тава на огъня. След като се изварят, се добавя захарта, олиото и се вари до готовност. Сваля се от огъня, прибавят се подправките и сол на вкус. Разбърква се и се насипва в бурканчета. Стерилизират се 50 минути.

събота, 31 август 2013 г.

НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ



Едуард Стърнс: 


“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните. 
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава. 
Текстът публикуваме от от eurochicago.com 

”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .! 

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. 

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости. 

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата. 

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат. 

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? 

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? 

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България. 

Така е видял българите големият художник Стоян Венев. 

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. 

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи. 

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг. 

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение. 

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. 

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези сwww.mmartinova.comвои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. 

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност. 

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния. 

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе. 

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: 

“-Ми аз, какво мога да направя?” 

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен. 

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. 

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост. 

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш. 
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб. 

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “ 

петък, 30 август 2013 г.

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ
ОТИДЕ СИ ОТ ТОЗИ ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НЕ ОСТАРЯ, ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ - БОЯДЖАНА

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ



1968 Г, НА ПАЛУБАТА НА КОРАБА "НЕСЕБЪР" - ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ ОБИКАЛЯ  СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

С БАЙ ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ РАЗГЛЕЖДАМЕ БАРСЕЛОНА

С БОЯДЖАНА ГЛЕДАМЕ КАМИЛА В АЛЕКСАНДРИЯ

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ 

ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ.ОТИДЕ СИ ОТ ТОЗИ ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НЕ ОСТАРЯ, ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ - БОЯДЖАНА.


ПОЧИВАЙ В МИР, ПРИЯТЕЛЮ ГОШО! МОЖЕ БИ И ГОРЕ ИМА ТЪМНОСИНИ ВОДИ, КАТО ОНОВА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ, ПО КОЕТО НАШАТА ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ ПЛАВАШЕ С КОРАБА "НЕСЕБЪР" ПРЕДИ 45 ГОДИ
НИ. ВЕЧЕР КУПОНЯСВАХМЕ, ПИЕХМЕ И ПУШЕХМЕ, А СУТРИН ЕДВАМ СЕ ДОВЛАЧВАХМЕ ДО АВТОБУСИТЕ, КОИТО НИ ЧАКАХА НА ПРИСТАНИЩАТА, ЗА ДА НИ ВОДЯТ ИЗ НАЙ-КРАСИВИТЕ ГРАДОВЕ, КОИТО МАЛКО ХОРА В БЪЛГАРИЯ БЯХА ВИЖДАЛИ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ. А БАЙ ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ СИ ЛЯГАШЕ ВИНАГИ С КОКОШКИТЕ (КАКВИТО НА КОРАБА РАЗБИРА СЕ ИМАШЕ САМО ВЪВ ВИД НА РАЗФАСОВКИ), ЗА ДА ПОСРЕЩА ИЗГРЕВИТЕ НА ПАЛУБАТА И ПРЪВ ДА ПОТРОПВА СЪС СВОЯ БАСТУН ИЗ КАЛДАРЪМИТЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ УЛИЦИ НА БАРСЕЛОНА, АЛЕКСАНДРИЯ, БЕЙРУТ, МОНТЕ КАРЛО И Т.Н. А ТИ, СДЪРЖАН, ОСТРОУМЕН И ДОБЪР, ГЛЕДАШЕ С ОГРОМНИТЕ СИ ЧЕРНИ ОЧИ ЦЯЛАТА ТАЗИ КРАСОТА, НО НИКОГА, НИТО НА ТЕБ, НИТО НА МЕН, НИТО НА КОЙТО И ДА Е БИЛО ДРУГ ОТ МЛАДАТА НИ ТАЙФА, НЕ НИ БЕШЕ И ЗА МОМЕНТ ХРУМНАЛО, ЧЕ МОЖЕМ ДА ЗАМЕНИМ РОДИНАТА СИ С КОЯТО И ДА БИЛО КРАСИВА ЧУЖДА ЗЕМЯ. ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ, ГОШО! НА ТАЗИ ЗЕМЯ ОСТАВАТ КАРТИНИТЕ ТИ И ТВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ. ТИ ЩЕ ЖИВЕЕШ ЧРЕЗ ТЯХ!ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

четвъртък, 15 август 2013 г.

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!:
15 август - Успение на Пресвета Богородица - Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни  

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!


15 август - Успение на Пресвета Богородица


Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни 

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво тържествено от православните, католиците и другите християнски деноминации. Той е посветен на смъртта на Божията майка (успение – заспиване, сън), когато всички апостоли се събрали, за да се простят със Света Богородица и да я погребат.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, предшестван от строгия Богородичен пост.
Според преданието на този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя син. Божията майка е погребана в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден след нейното успение свети Тома, който не успява да пристигне навреме преди смъртта й, отива при пещерата, където е положено тялото й, за да се поклони на светицата. Но там намира само нейната плащаница.
В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. В навечерието му хората преспиват на свято място, пожелават си нещо хубаво и вярват, че с благословията на Божията майка то ще се сбъдне.
Рано сутринта на този ден се ходи на църква, където се носят плодове и цветя. Свещениците ги опяват и прикадяват за здраве и плодородие.
По цялата ни етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се прави курбан в нейна чест - шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни богородични пити, направени от новото жито, които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено са край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.
Освен курбана и ритуалните погачи на празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица, плодове - диня и грозде.
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника й жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на ръката й, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава, теле.
На този ден се спазват и определени забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”.
www.mmartinova.com
Света Богородица се счита за покровителка на пчеларството, затова пчеларите носят в църквата медените пити за освещаване. После ги раздават с пожелание за здраве и берекет по пчелите.
В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете. Както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Според стари поверия на този ден се избягва пипането на всичко, което е червено, „за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки“.
Въпреки че всяка една смърт и раздялата с този свят неминуемо носят скръб и печал, празникът е изпълнен с весело настроение. Светата Божия майка е символ и олицетворение на женското начало в природата, на женската мощ и на репродуктивната сила. Тя е покровителка и на нераждалата още жена.

На този ден празнуват всички с името Мария, Марийка, Марий.

сряда, 12 юни 2013 г.



ЖЪЛТИ ПАВЕТА

С трите лампи, като с пръсти,
светлината се прекръсти.
Мракът бързо се изниза,
раздрал бялата ми риза.
И изплюта на паважа
върху жълтите павета,
себе си как да накажа?
Боже, чакам ти съвета -
как нощта да зачертая,

на живота си – до края?Публикуване

"ЖЪЛТИ ПАВЕТА" Из стихосбирката "Не ме докосвай, самота!"

                                     







         
www.google.com
http://www.mmartinova.com/

вторник, 21 май 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...



Християнският свят дължи много на император Константин и неговата майка – царица Елена. Ако някой ден отидете да посетите светите места в Йерусалим, Витлеем и Елеонската планина, ще видите църкви и паметници, издигнати в памет на Исус Христос само благодарение на усилията и средствата на тези две изключителни личности. 


КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗС...:   http://www.facebook.com/?ref=cws Сп. "Вкусотии в чинии" 21 май - Св. царе равноапостоли Константин и Елена ...

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ХРИСТОС




По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове - във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – на мястото на Възнесение Господне, и в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.
Но най-главната грижа на царицата била да намери самото дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.
И през 326 г. тя изпълнила своята мисия.

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ХРИСТОС


 http://www.facebook.com/?ref=cws
Сп. "Вкусотии в чинии"





21 май - Св. царе равноапостоли Константин и Елена


Как един император и майка му станаха част от безсмъртието на Христос


В края на III и началото на IV век, когато езическият свят е замислял напълно да изтрие от лицето на земята християните, те неочаквано намерили покровител в лицето на император Константин, наречен от църквата Равноапостолен, а от историята - Велики.
Роден през 274 г. в семейство, което определено имало симпатии към християнската вяра, бъдещият владетел на Римската империя трябвало да прекара младите си години в двора на Диоклетиан в Никомидия. Там той имал статута почти на заложник, защото присъствието му трябвало да гарантира лоялността на неговия баща към императора.  
Константин станал очевидец на най-ужасните гонения срещу Христовата църква, които дори надминавали предишните - по злоба на гонителите, по перверзията на мъченията и по численост на мъчениците.
Константин, който запазил в душата си залога на доброто, посято в детството, все повече се отчуждавал от заобикалящата го дворцова среда.
Величествената и красива осанка на младия мъж, високият му ръст и забележителната му физическа сила привличали симпатиите на народа и на войската. След смъртта на баща му - кесаря на Галия Констанций Хлор, войската пожелава Константин да я предвожда и го провъзгласява за император на Галия и Британия (в 306 г.)
Все още под впечатленията от ужасните гонения на християните на Изток, Константин сметнал за свое първо дело да обяви свобода на изповядването на християнството в своите области, въпреки че самият той все още не бил християнин. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на Разпнатия Бог.
В това време в източните територии се възцарява Галерий, заемайки престола на Диоклетиан, и не признава възкачването на Константин в северозападния край.
А в западната половина - в Италийската област, се възцарил Максенций, който също не пожелал да има мирни отношения с Константин. Укрепил се на престола, Максенций проявил коварна жестокост не само към християните, но и към единоверците си - езичници. Той започнал да преследва и измъчва сенаторите, разграбвайки имуществото им и похищавайки жените и дъщерите им. И тогава римляните се решили тайно да търсят защита при Константин. Преданията разказват, че когато през 312 г. Константин се решил да предприеме военен поход срещу римския император, той получил знаменателно видение – знамена с кръстове и глас, който му говорил, че той ще победи, ако воюва с кръста напред.
След три сблъсъка с противника Константин нанесъл решаващо поражение над Максенций и тържествено влязъл в Рим.
Като станал владетел на цялата западна половина от Римската империя, Константин пръв от цезарите обявил с указ (313 г.) на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопочитане, а на християните - да се покланят на техния Бог.
Но в същото време, когато в западната част християните благоденствали под управлението на Константин, съвсем различно било в източната, където царувал Ликиний.
Ликиний влязъл в открита борба с Константин, между тях се разгоряла жестока война. Тази война трябвало окончателно да реши съдбата на християнството в Римската империя, обхващаща "цялата вселена". След победата си през 323 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя.
Константин не обичал Рим с неговия Пантеон, където - така да се каже механично - били събрани езическите богове на всички покорени народи, и рядко и неохотно посещавал старата столица. На младия император се харесал разположеният във Византия древен неголям град на бреговете на Босфора и той го избрал за столица на империята. В новия град започнал да строи просторни дворци, бани, театри, а главното му украшение били храмовете, посветени на истинския Бог.
Новата християнска столица получила името си от името на своя основател - "град на цар Константин", Константинопол, така както някога Йерусалим - "град на цар Давид".
Знамението на кръста, което му донесло победа, също не било забравено от Константин. Но като воин, пролял много кръв, той смятал себе си за недостоен да потърси лично дървото, върху което е бил разпнат Христос. Затова пратил в Йерусалим своята майка, царица Елена.
Но се оказало, че в Палестина всички места, осветени от евангелските събития, отдавна вече били опустошени.
По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове - във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – на мястото на Възнесение Господне, и в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.
Но най-главната грижа на царицата била да намери самото дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.
И през 326 г. тя изпълнила своята мисия.
Самият Константин малко педи смъртта си се покръстил и през 337 година починал, завещавайки империята си на тримата си синове. А тялото му било пренесено в създадения от него град Константинопол и положено в църквата на светите апостоли в гробница, подготвена от самия него.