Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

неделя, 28 октомври 2012 г.

Ще има ли трудови книжки с печат: длъжност - проститутка








Закон и морал


Ще има ли трудови книжки с печат:
длъжност - проститутка


Маргарита Мартинова

Обществото не ги смята за хора, политиците предлагат да се облага с данък услугата „облекчаване на клиента”, американците не са съгласни, защото така се поощрява трафика на плът и издевателството, европейските държави „дават заден” и приемат „шведския модел”. И никой не говори за драмите, за скършените съдби, за увредените физически и психически момичета, които имат нужда от помощ

Темата си е пикантна.  А освен това – благодатна за самочувствието на обсъждащите я. Защото може да си най-големия некадърник или гном, но наречеш ли в разговор някоя жена проститутка – веднага се усещаш като исполин пред нея. Това - за мъжете.  При жените усещането е още по-упоително. Може да е мърла и повлекана, но няма нужда да хвърля копието два пъти – то пробожда от раз. Наречеш ли някоя, на която завиждаш „проститутка” – и нещата веднага се изместват извън конкуренцията (1 на 0 за теб, разбира се).

„Моралът е измислица за слабите”?

В Бургас, на нашата малка уличка, отнякъде се появи една невероятно красива жена. Приличаше на ранната Лолобриджида от филма „Провинциалистката”. Минеше ли по пътя, клюкарките (то какво ли друго можеха да бъдат при този скучен живот), прострени като неприбрано пране цял ден по стоборите, се изсулваха мигом, – за да не я поздравят. Била лежала в затвора за „леконравно  поведение” (годината беше 1955-та).
като се напиеха, ги наричаха „проститутки”.
В София през седемдесетте се носеше от уста на уста пикантния разказ за „Черната Марго”, елитна проститутка, която барманите не гонели от бара, макар да я виждали че търси клиенти. Защото заигравала с ченгетата.
Но никой, никога, под какъвто и да е предлог не се е хвалил с приятелството си с жена от занаята. И навремето. И днес. Смята се, че не са точно хора, че са нравствени инвалиди. Че са оперирани от срам и лишени от чувства. Това беше в епохата на безмутрието, когато крадецът си беше крадец, убиецът убиец, а думата бизнес още не бе навлязла в речника на хората.
Но и тогава, и днес, поколенията вярват в любовта. И макар че Ремарк казва „моралът е измислица за слабите”, моралът го дишаме от първият си осъзнат момент в живота. Гледаме през очите му, слушаме през ушите му. Той е чип в главата ни, заложен от семейство и общество,  за да разпознава своите членове. Проститутките не биват разпознавани. Спирам до тук.

Дори „Указ 56” бе обсъждан с повече емоции

Получи се нещо странно – дебатът, който се води за приемане или не закон за проституцията, няма извечния  привкус на пикантност. От две години вече комисии, политици, неправителствени организации, интернет форуми,  обсъждат въпроса с понятия, свързани с икономиката или с правото. Например по форумите четем: „Какво сте взели да се палите, като дори не сте запознати какво се предвижда в закона? Във всички нормални държави ( визирам Германия, Холандия, Франция и др. ) тия неща са регламентирани - бардаците си плащат данъци, има много по-голяма сигурност, че всичко се върши доброволно и вместо държавата да хвърля безсмислено пари да се бори с нещо, което реално погледнато една огромна част от хората ползват, а останалите толерират, може да печели пари (държавата), които след това да се дават за нещо смислено. „
Или: „Твърдо съм "За", тъй като, ако има закон – І-во, ще има далеч по-строг медицински контрол, ІІ-ро, който иска да ползва тез услуги, няма да го е срам, че цел свет го гледа, ІІІ-то, ще си има отредени места за това, а не аз да се прибирам от парти и от храстите да чувам стенания и ІV-то, но не на последно място - от това печели и държавата, защото ще си плащат данъците (даже ще имаме и касова бележка с услугата, за която сме платили.”
И още: „Данъци, болести, ала-бала. Основната причина,  поради която бих гласувал за легализация на проституцията, би била тази, че така ще се пресече незаконната търговия с хора. Но не вярвам, че това ще стане. Напротив. Държавата узаконява дейността на сутеньорите, превръща ги в предприемачи. Клиентът  съвсем законно си ползва секс услуги. Търсенето се увеличава и мотивира "предприемачите" да осигуряват нова и нова стока. Забележете, че никъде не се споменава за защита на проституиращите. Ще се внасят секс робини от Украйна и къде ли не и всичко ще си е по стария ред. Само дето тогава сутеньорите ще имат статут на законни търговци и никой не може да ги барне. Държавата пък най-нагло ще лапа от заработените с платен секс пари и всички освен проститутките ще са доволни.”
Дебатът по сайтовете на интернет е във връзка с предстоящото внасяне на

Закон за регулиране на проституцията

Идеята на изработения вече законопроекта е да се гарантира контрол върху проституцията и държавата да събира данъци от тази дейност. В него намираме следните предложения: единственото място за упражняване на проституция да бъдат публичните домове. Да се въведат разрешителни. Да има задължителни медицински прегледи. Да се наложи забрана за упражняване на професията от лица под 18 години. Спрягат се и изискванията за легализацията на публичните домове - предвижда се те да са далеч от религиозни храмове, учебни заведения и болници.”
И се започва хладен и пресметлив дебат, какъвто например имаше около „Указ 56” или около „Търговския закон” – как точно да бъде организирано осветляването и регламентирано облагането около дейността с разтварянето на краката и облекчаването. Доскоро криминалните субекти се превръщат в търговски обекти и дискусията с лекотата на спътник се отделя от ракетата носител и започва да кръжи в публичното пространство сама за себе си, просто като един законопроект, просто за някакви данъкоплатци, просто като нещо, в което не се говори за нищо.

А всъщност става дума за страшни неща. Става дума за продаване на човешка плът, става дума за издевателства,  за инквизиции, за бели робини на черен пазар, за инвалидизирани тела, за стерилитет и изгубване завинаги възможността за родителство. За пречупени психики, за зомбиране, след което няма излизане от ъндърграунда.

Защото всяко навлизане в този занаят или е било предшествано от драма. Или съпроводено с драма. Такава друга професия няма. Или е от бедност, или е след изнасилване, или е  след подлъгване и упражнявано насилие. Или...или... Всяка от тези труженички има запазен за някой от по-милозливите клиенти своя драматичен разказ. Най-добрите шедьоври в световната литература са почерпили сюжети именно от такива истории. В тях, освен пикантерията, присъства и драматизма на пречупването на волята, на отдръпването на обществото, на самотния и тъжен край на живота – „Нана” от Зола, „Лоената топка” от Мопасан, „Вечната Амбър” на Катлийн Уинзор, „Чочарка” на Алберто Моравия

и т.н. и т.н.

Жената е най-добрият приятел на човека

Признавайки официално, че жените имат право да продават телата си за ползване, нашето общество  ще срине за себе си всичко, постигнато до този момент от неправителствени организации, занимаващи се с извоюване на равнопоставеност на половете. А в Европа и света тяхното влияние нараства правопропорционално на времето. Хората се борят вече не само за равни права и равни заплати, но и за равнопоставеност на половете. Всички знаем как шведската евродепутатка Ева-Брит Свенсон, заместник председател на комисията по правата на жената и равенството между половете, „посегна на най-скъпото, на дините” както писа един многотиражен вестник (визира се рекламата на мастика, в която фолк певици са поставили природните си дини в сутиени, наподобяващи динена кора). Тя смята, че реклами, в които дамите са представени с ослепителен сексапил и  ограничени интереси (стремеж чрез всяко действие да угодят на мъжа), формират обществени нагласи, унижаващи жената. (Да си спомним в тази връзка и рекламата: „Какво му трябва на човека – студена бира и добра жена”, която бе снета от екран със скандал).
И трябваше да ни посъветват американците да не вкарваме за обсъждане в парламента законопроекта за регулиране на проституцията, защото: „ще се узакони и легализира едно противообществено явление. Така ще се стимулира пазарът на жива плът и трафикът на хора.”. За първи път нашенски политици - радетелите на този закон, скочиха срещу чужда намеса. Повод за изявленията им дадоха двата взрива в столичните бардаци „Касабланка” и „Пантера”. Доводът, да се борят за прокарването на закона е, че ако са с регламентирана дейност, сутеньори, съдържатели на публични домове,  няма да си делят територия. (Сякаш ВИС и СИК когато ги регламентираха като застрахователни дружества спряха да се гърмят, закриха каналите си и започнаха да пълнят хазната с данъци.)
 В интерес на истината, американската намеса не дойде из невиделица. Още през октомври  2007-ма “Интернешънъл хералд трибун” писа: „В България проституцията съществува в правната зона на здрача. Страната е с малка, но играе ключова роля в сексуалната търговия. Всяка година хиляди българските жени се изпращат зад граница, за да работят като проститутки, най-често против волята им.”
„Ще заявим решително, че да се продава плът е престъпление”- заяви тогава Румен Петков на конференция за трафика на хора.
Американците са консервативни  в сферата на морала - биха опонирали някои. - Те изживяха като лична драма падението на губернатора на щата Ню Йорк Елиът Спитцър след скандал с проституция.
Каква е хавата с белите робини в бардаците на западняците
Още през 2002 година САЩ поема рязък курс срещу легалната проституция, защото тя се превръща в една подземна индустрия за сексуален трафик на хора. Начело на този курс е администрацията на Буш и няколко стабилни феминистки организации. Повод са дали сведенията, изнесени от Държавният департамент на САЩ, че всяка година чрез черния трафик на хора се прехвърлят през границата 800 000 души, а от всеки 5 жертви, четири са жени. „Легалната проституция се превръща в легитимен бизнес за все по-брутална експлоатация на жените” твърди американският  представител в борбата срещу трафика на хора Марк Лейгън.
„В Европа проституцията е узаконена!” - Да, ама не! Само трите европейски държави Германия, Гърция и Холандия от общо 27-те страни членки на ЕС, са я легализирали и регламентирали.
Швеция, страната, от която започна така наречената „сексуална революция” през осемдесетте години, в края на двадесети век приемат закон, който забранява купуването на секс услуги Законът предвижда глоба или затвор за клиента. Законът не криминализира дейността на проститутките, защото приема, че те са жертва.
Гунила Екберг, директор на „Международна коалиция срещу трафика на жени” има надежда за нашия случай: „България няма да бъде рай за проститутките.”- казва тя.

В този порядък на страни, не желаещи да са „рай за проституцията” може да бъде посочена Финландия. Тя забрани купуването на плът. Същото предстои да се случи и в Норвегия.
 Associated Press пък съобщава, че през януари британска делегация на високо ниво пристигнала в Швеция, за да изучи модел. В момента Великобритания преразглежда своите закони за проституцията, които забраняват предлагането на секс, но не и купуването му.
В Амстердам, смятан доскоро за меката на свободната любов (на „специализирана” улица жените стояха полуголи зад стъклени витрини и когато влезе клиент, те само дръпваха завесата – видях го с очите си), та даже Амстердам съкрати с една четвърт световноизвестните си официални бардаци и то по предложение на кмета на града. Защото, както е заявил висш полицейски служител: „Легализирането на проституцията преди 7 години не даде очакваните резултати и не доведе до намаляване на престъпността ", е заявил висш полицейски служител. -Тя си остава обвързана с търговия с хора, с насилие и принуда.”
От бившите соцрепублики, чехите и трите прибалтийски държави също отхвърлиха легализацията на продажба на плът.

Полуомъжени, полудевствени дами за приятни разговори

По улиците и край магистралите на друга европейска държава – Австрия, в която по времето на Хитлер (както и в Германия) проститутките са били подлагани на остракизъм, няма жрици на любовта. Нещо, че вестниците са пълни с обяви: „Заминавам за море, търся партньорка, която да ме придружи. Поемам издръжката й.” Или: „Търсят се момичета - компаньонки в бар”. Но компаньонката взема процент от изпитото. Тя няма право да си тръгва с клиента след работа. Обикновено тогава я чака нейният приятел. Или съпругът й. В повечето от случаите историята е тъжна – тя работи тук, защото са теглили голям кредит, а мъжът й е изгубил работата си. Или защото е била дълги годни любовница на управителя на заведението. Той после тръгнал с друга, но тя останала като анемир дама, тъй като нищо друго не се е научила да прави. Има една малка подробност – никой не споменава, че част от момичетата отиват да изпият зад завеска бутилка шампанско. Срещу тлъст хонорар от клиента. В сепарето не трябва да има събличане, защото сексът е забранен. Но всичко останало не е... И така правителството си взема данъка от оборота на бара, който с помощта на анемир дамите винаги е по-голям, отколкото без тях.
Каква е дилемата – със закон или без закон? Ако е без закон – бая работа ни се отваря, арестувай, осъждай (Ванко , Кондьо, тези дни и Данов), освен това спасявай, помагай, създавай звена за помощ, за защита. Ако е със – всичко заспива – касови апарати, обороти, глоби и актове тук таме и по някой друг колективен гинекологичен преглед. Само че голяма част от хората не мислят, че трябва да е така. Затова накрая ще цитирам едно изказване от интернет форум, от което ми настръхна косата. Но дали това ще е достатъчно – не знам:  „Намирам идеята за абсурдна и се надявам тя да е такава и за повечето българи.
Изумена съм от медийните изявленията на представители на управляващото мнозинство в подкрепа на превръщането на проституцията в стопанска дейност!
Бих искала да обърна внимание на факта, че въвличането и склоняването към проституция е престъпление, а търговията с човешка плът е сред най-сериозните нарушения на човешките права. В цивилизования свят сексуалната експлоатация е възприета като форма на робство, а търговията с жени, заедно с търговията с наркотици и оръжие са част от организираната престъпност.
Затова, според мен приходите от бизнеса с хора не бива и не трябва да се легализират.
Дейността на сводници, сутеньори и трафиканти е криминално деяние, което следва да бъде жестоко санкционирано, а не легализарно от държавата!!
Вместо да говорят за легализация, бих призовала компетентните институции да предприемат спешни мерки за изкореняването на този негативен социален феномен.
На жените, предлагащи платени секс услуги е време да започне да се гледа по-скоро като на жертви на икономическата действителност в страната, отколкото като източник на приходи”.

(Септември, 2008 г)

Снимки:
* Каталог за поръчки на елитни проститутки на Emperors club VIP, от който губернаторът на Ню Йорк Елиът Спитцър си поръчвал компаньонки.
**Сцена от филма с Никълъс Кедж „8 ММ” – разплита заснето сексуално насилие, прерастващо в мъчително и жестоко убийство на младо момиче,

петък, 26 октомври 2012 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ ЗА КОТЕТО БАРСЕЛОНА

ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ ЗА КОТЕТО БАРСЕЛОНА

Изпитвах ярост! Идваше  ми да хвърлям по двора клетки, купички за вода панички за храна. Изостави ме! Това малко гадничко котенце. Измъкна се от живота ми. Лежа с отворени очи от ранната сутрин до следобяд. И си отиде!
Знам, че котките не отиват на небето. Значи няма къде да го срещна, за да излея върху него гневът на безсилието си, на безисходността, до която то ме докара.
Тормозеше ни 18 години. Спях на половината от тесния си диван – защото то се разполагаше на другата половина.  Впито в мен,  сложило лапичка на врата ми. Боях се да не се обърна, да не го смачкам. И бях в полусън постоянно.
Къщата ни заприлича на прозорец по време на бомбардировка - фотьойли и дивани бяха облепени с тиксо, за да не ги направи на макарони.
Прицелваше се в някой друг от семейството и ходеше при него  нощем да се настани до главата му, и преди да заспи със всичка сила да започне да хърхори и да млящи лапата си. Иначе не го правеше, но когато те види че заспиваш – започваше. Последната година, когато вече беше доста болничка, си беше измислило друг номер - лягаше на рамото ми и с лапа започваше да обръща лицето ми към себе си, за да го гледам в очите. Стаси не вярваше, докато не видя. Накрая от едно тлъстичко бяло топче заприлича на малка мишчица.  Стопи се.  Пълзеше с нокти по висящите завивки, за да се изкачи по креватите (нямаше сили да скочи). И да легне при Стаси, при Джими. Идваше моят ред – да дойде до възглавницата ми и неистово да започне да се притиска към мен, а аз да започна да плача.
Не исках да го пускам от този живот. Отидох и казах на доктор Рангелов: всеки ден, който го закрепите, е подарък за мен! И той ми подари още 25 дни живот за Барселонка. Не исках да го пускам, но това коте подло се измъкна. Просото опъна малкото си телце и лежа така с отворени очи, без да помръдва, без да реагира. С непреклонното желание да ни остави. После дойде най-човечният ветеринарен лекар от всички, на които бяхме позвънили, д-р Боян Рангелов. Но когато влизаше, аз си казах: „Д-р Смърт” влиза! След 1 час той взе душата на Барселонка. Отидох в стая, където бях сама, започнах да тряскам с юмрук върху нещо и да викам: Защо? Защо? Защо? Как посмя да ме оставиш, да си отидеш! Да се измъкнеш от живота ми, въпреки че те спирах със всичка сила!
Стаси плака много. Погрижи се за него, както би се погрижил за човек. И го изпрати. Съвсем до края. Аз – не!
След още един час Джими се върна от работа, да ме изведе. Пътем носехме вестници на съседите. Мъжът току-що беше излязъл от болница. Джими ми каза: „Моля те, не споделяй с Юлия, че котето е умряло и затова плачеш!” Наистина, неудобно е някак – те имат болен човек, а аз да плача за котка. Кой тъжи за котетата? Лекарите дори не те питат какво е било преди. Едните са просто човечни и отзивчиви – правят го поради възпитанието, характера си, другите са невежи и неуки, трети са готови да ти нарежат животното, защото обичат парите ти.
Човек е сам със своето коте. Сам с любовта си към него. Сам с мъката си по него. А аз съм сама с яростта си. И не мога да се спра да плача.














вторник, 10 април 2012 г.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО - КОЙ ДЕН КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО С ХРИСТОС










1.                   ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ


2.                   Цветница (Връбница)
3.                   Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
  

(Велики понеделник)
12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
15. Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21. И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22. Иисус им отговори и рече:
23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
27. И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
28. и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29. А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32. Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
33. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.



ГЛАВА 12.
1. И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?
12. И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
13. И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.
14. Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
17. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19. Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21. Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.
23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24. Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?
27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.
31. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33. и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
35. Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,
39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.
40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
41. И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.
42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;
44. защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.



ГЛАВА 13.
1. И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
2. Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3. И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
4. кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
5. Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
8. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9. Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10. И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11. Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.
12. И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13. И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.
22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
24. Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
25. и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
27. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
28. Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
29. тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
30. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
32. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
34. То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35. И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36. та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!



ГЛАВА 14. (Велика сряда)
1. След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2. но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
4. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5. Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6. Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8. Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
10. Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.
11. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
  (Велики четвъртък)
12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14. И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19. А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22. И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27. И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".
28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.
30. Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
32. Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
33. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
34. И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
35. И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37. Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
39. И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40. А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41. И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
42. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
43. И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
44. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
45. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.
46. А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48. Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.
50. Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53. И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
на галилейския.
59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61. Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62. Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича

71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.



ГЛАВА 15. (Разпети петък)
1. Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.
5. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
6. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
7. Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
11. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.
12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13. Те отново закрещяха: разпни Го!
14. Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25. Беше третият час, и Го разпнаха.
26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30. спаси Себе Си и слез от кръста!
31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
37. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
38. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
40. Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41. които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
42. И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, -
43. дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45. И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.



ГЛАВА 16. (Възкресение)
1. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
9. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11. но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18. ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Двете картини са от руския художник дисидент Сергей Чепик, намират се в катедралата Свети Павел в Лондон. А тайната вечеря от Леонардо е фреска в манастира Санта Мария де ле Грацие в Милано.




събота, 7 април 2012 г.

ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН








Иисус обикаля земите на юдеите и върши чудеса и целебни изцеления с една-единствена цел - хората да повярват на думите му, че е син божи, а учениците му, на които предстои да видят неговото възкресение, да проповядват убедено слово му. В тази поредица от невероятни случки, в която той помага на слепия да прогледне, на хромия да проходи, когато нахранва с две риби и пет хляба 5-хилядната гладна тълпа, струпала се да слуша речта му, идва и един от най-силните моменти в Евангелието – 

вдигането на умрелия
Лазар от гроба.

Иисус е бил близък на семейството – на двете сестри Марта и Мария от Витания. Те често са му давали подслон и са били гостоприемни към него. Но когато брат им умира, Мария отива при Иисус и му казва, че е дошъл късно и че ако е бил тук, нямало да се случи това с брат й. Животът нямало да си отиде от него. Тогава Иисус произнася своята знаменателна фраза: „Аз съм възкресението и животът! Само повярвай и ще видиш...” Но никой не вярвал, защото от пещерата, дето бил погребан увитият в бял саван мъртвец, се носила миризма на разложение. Били минали вече четири дена от смъртта му. При думите на Иисус: „Лазаре, излез вън!”, Лазар се появил, за да започне своя втори живот. Чудото, което сътворил божият син, било направено не случайно. Чрез него Иисус е искал да убеди учениците си в своята мисия.
Какво се случва по-нататък според евангелието на Марко? Предстояло отиването до Ерусалим.

Това станало в неделя

Всички тръгнали към града - Иисус, учениците му и многобройна ентусиазирана тълпа от хора, които чували и виждали неговите чудеса. Но когато стигнали до Елеонската планина, Иисус казал на двама от учениците си да отидат  до близкото село и да вземат едно осле, което никой човек не бил възсядал. Те бързо намерили животното и се върнали с него. Част от съпровождащите намятали дрехите си върху ослето и Иисус го възседнал. По пътя някои слагали одеждите си пред нозете на животното, други секли клони и застилали с тях пътя и викали непрестанно: „Осанна!”
Иисус влязъл в храма, но било късно и се върнал с дванайсетте си ученици във Витания.

(Цветница има няколко наименования - денят е посветен на тържественото придвижване по пътя към Иерусалим, когато тълпата чупела маслинови клонки и ги подлагала под копитата на ослето, яздено от човека, когото са приемали за чудотворец и изцелител. По-късно в европейския вариант на вярванията клонките стават върбови, празникът се нарича Връбница, а всички с имена на дръвчета, цветя или билки празнуват своя имен ден.
На Цветница е разрешено да се яде риба. От Връбница до края на Великия пост остават шест дни – пет от тях се наричат Велики (Страстни) – заради драматичните страдания и събития, които се случили в живота на Иисус преди най-голямото чудо, в което вярват всички християни – възкръсването му.)

Велики понеделник

Него ден всички наново отишли от Витания в Иерусалим. Този понеделник се превърнал в първия ден от Страстната седмица, в която се говори за безплодната смокиня. Дървото стояло на пътя - цялото зелено. Но когато отишли до него да се подкрепят с плодовете му, се оказало, че още няма такива. Изгладнелите хора се ядосали, а Иисус проклел смокинята да изсъхне и завинаги да няма плодове. След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. От този момент нататък първосвещениците от храма започнали да замислят премахването на бунтаря.
На другата сутрин, когато минавали край смокинята, учениците му видели, че тя е изсъхнала. Случило се още едно чудо, направено, за да убеди Иисус дванадесетте в своята мисия. Но дълбоко в себе си те изпитвали невяра. И на втория ден от страстната седмица –

Велики вторник,

първосвещениците започнали да изпитват Христос, за да разберат за какво да се хванат, та да го осъдят и премахнат. Те му казали, че след като Бог е над всички, може би не трябва да се плаща данък на кесаря. Тогава Иисус поискал 1 динарий и ги попитал чий образ е изсечен върху него. Те казали, че това е кесарят. Следва знаменитата фраза на божия син: ”Кесаревото – кесарю, божието – Богу!” След това направил и своите пророчества за Иерусалим – че няма да остане камък върху камък от този град.

Велика сряда

е денят, в който на трапезата на Иисус във Витания една жена идва с алабастров съд с благовония и чупи съда за по-бързо, за да помаже косите, нозете и тялото му. Учениците му негодуват срещу това разхищение. Но Христос я оправдава, напомняйки им за своята предстояща смърт: „Тя извърши, което можа: превари да помаже тялото ми за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.”

Измъчване, разпъване и възкръсване

Велики четвъртък

Било е четвъртък, оставали са само два дни до еврейската Пасха. Първосвещениците бързали да хванат и обвинят Иисус, за да не стане това по време на общонародните празненства. Евреите вече започнали да колят жертвените агнета. Тогава учениците попитали своя Учител къде да се съберат, за да направят пасхалната трапеза. А той им отговорил, че ще срещнат човек с пълна стомна, да тръгнат подир него – той ще ги заведе в дом, където ще е застлано за трапеза и там ще ги очакват. Така и станало. Точно това е сюжетът на великата картина на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря”. Когато седнали край масата, Иисус произнесъл следните думи: „Истина ви казвам, един от вас, който топи с Мене в блюдото, ще Ме предаде.”  Тогава разчупил хляба, подал на всеки по парче и казал другата си известна и до днес фраза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло!” Взел чаша с вино и дал от нея да пият на всички с думите: ”Това е Моята кръв...”
След като приключила вечерята, Учителят взел със себе си трима от сътрапезниците си и отишли в едно село, наречено Гетсимания. На един от хълмовете му Иисус произнесъл сакралната фраза: ”Ава, Отче! За Тебе е всичко възможно - отклони от Мене тая чаша! Но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти!”

Било е вече Велики петък

Юда довел първосвещениците заедно с разярена тълпа хора, въоръжени с ножове и колове, целунал Иисус и така посочил кой е Учителя между четиримата.
В петък бичували Иисус и го разпънали на третия час. На деветия час той произнесъл своя единствен укор към Бога: „Елои, Елои, лама савахтани?” Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” И издъхнал.
Драмата се е разиграла пред очите на стоящите недалеч от кръста Мария, майката на Христос, Мария Магдалина и Мария, майка на малкия Иаков, на Иосия и Саломия. Това са трите фигури, които обикновено биват рисувани около Разпятието и снемането от кръста.
Когато мръкнало, Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, отишъл при Пилат и измолил тялото, за да го погребе. Иосиф купил плащаница, обвил мъртвеца с нея (това е прочутата чудотворна плащаница, късчета от която биха били щастливи да имат представители на християнството в целия свят) и го положил в една пещера, като затиснал с голям камък отвора й. Било събота.
В неделя трите жени отишли да видят мъртвия Иисус и установили, че тялото го няма – бил възкръснал. Затова празнуваме в събота срещу неделя Възкресение Христово.
Както вече споменахме, вярването или отричането на възкръсването е разделението на вярващите от неверниците. То също причислява към сектантите и онези от християните, които не възприемат това събитие. За всички останали християни, независимо към коя народност принадлежат и на кой континент живеят, това е най-светлият празник на годината.

Защо сторваме агнето
на кървав курбан

Често хората смятат, че кървавият обичай за принасяне на агнето като курбан е останало от езически времена. Но при повечето религии, които вярват в един Бог, като християнството, исляма и юдаизма, агнето се е наложило като предпочитана жертва пред Бога, поради което е станало и специална храна.
В Евангелието на Иоан Иисус Христос е наречен „агнец божи", защото е станал изкупителна жертва на човешките грехове. Като основен жертвен дар агнето присъства още в Стария завет. То е задължителна част от юдейската пасхална трапеза в памет на извеждането на еврейския народ от Египет.
Жертвеният символ на агнето е добре изразен и в онзи момент от Библията, в който Бог решил да изпита силата на Авраамовата вяра, като му заповядал да принесе в жертва своя единствен син и наследник Исаак. Докато двамата вървели към мястото на жертвоприношението, синът попитал къде е агнето, а бащата отговорил, че Бог ще се погрижи за това. И тъкмо бил извадил ножа, за да заколи детето си, явил се ангел господен, спрял го и му казал: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за мене и сина си, единствения си син." В близките храсти стоял жертвеният овен с оплетени рога.
От списание „Вкусотии в чинии”

сряда, 4 април 2012 г.

Боядисваме великденски яйца

Яйца писани, на късмет орисани


(От списание „Вкусотии в чинии”)

Всеки знае традиционния начин за боядисване с люспи от лук. Трябва да съберем повече люспи и в тях да сварим 20-40 минути яйцата - до получаването на желания цвят. После за блясък може да ги натрием с олио. За да станат жълти, може да ги варим в отвара от лайка, а за тъмнозелен цвят - в коприва.
Друг начин, при който окраската става по-равномерна, е луковите люспи да се варят 30 минути в достатъчно количество вода. След това се прецежда. В получената отвара се слагат твърдо сварените яйца и се държат на тих огън, докато се получи желаният цвят.
Може да боядисаме яйцата и със сухи лукови люспи. Отначало ги сваряваме, след това всяко яйце, още горещо, го обвиваме с лукови люспи, завиваме в парцалче и варим още 10 минути, като добавяме във водата оцет. Яйцата стават златисти, с мраморен рисунък.
Ако преди боядисване налепим по яйцата магданоз или други интересни листа и здраво ги завържем в чорапогащник (марля), а след това ги потопим в боята, то ще получим яйца с рисунък на листа.
Има и друг вариант за мраморно оцветяване. Яйцата се обвиват в плат, който лесно си пуска боята и плътно се омотават с конци. Яйцата се варят се 10-20 минути. Получава се много красив мраморен рисунък. Тези яйца обаче не бива да се консумират, тъй като боите са вредни и проникват през порите на черупката в яйцето.
И няколко съвета. Преди боядисването е добре да обезмаслим яйцата с оцет (или да ги измием със сода за хляб) – окраската ще се получи по-равномерна. За да не се пукат при варенето, дръжте яйцата няколко часа на стайна температура или на топло. Във водата може да  се добави супена лъжица сол – яйцето няма да изтече, ако се спука. За блясък подсушаваме хубаво боядисаните яйца, и ги намазваме с олио като със салфетка обираме излишното.

Яйца на капки

Яйцето се боядисва в един цвят. Когато изстине и изсъхне, капем отгоре горещ восък (от  горяща свещ). След това се пуска се в друга боя, но тя не трябва да бъде гореща, за да не се стопи восъкът.
Тази процедура може да повторим още веднъж, за да получим разноцветни петна. Задължително е да започнем да оцветяваме с по-светлите цветове. Например първо жълт, после – оранжево и накрая – тъмно червено. Ако първите капки восък нанесем на небоядисано яйце, петънцата ще са бели.
След това восъкът внимателно се изстъргва. За да се махнат остатъците от восъка, поднасяме яйцето към пламъка на свещ (отстрани, но не отгоре, иначе яйцето ще се опуши) и избърсваме със салфетка.
Този начин не е сложен, а яйцата стават весели и изглеждат интересно на едри цветни петна. Експериментирайте!
Текст към снимки:
1. Боядисваме яйцето жълто, нанасяме восъчните капки.
2. Потапяме в оранжевата боя, пак капем восък.
3. Оцветяваме в червено. Остава да махнем восъка и да намажем яйцето с олио.
4. Ето какво интересно яйце се получава!