Иисус обикаля земите на юдеите и върши чудеса и целебни изцеления с една-единствена цел - хората да повярват на думите му, че е син божи, а учениците му, на които предстои да видят неговото възкресение, да проповядват убедено слово му. В тази поредица от невероятни случки, в която той помага на слепия да прогледне, на хромия да проходи, когато нахранва с две риби и пет хляба 5-хилядната гладна тълпа, струпала се да слуша речта му, идва и един от най-силните моменти в Евангелието –
вдигането на умрелия
Лазар от гроба.
Иисус е бил близък на семейството – на двете сестри Марта и Мария от Витания. Те често са му давали подслон и са били гостоприемни към него. Но когато брат им умира, Мария отива при Иисус и му казва, че е дошъл късно и че ако е бил тук, нямало да се случи това с брат й. Животът нямало да си отиде от него. Тогава Иисус произнася своята знаменателна фраза: „Аз съм възкресението и животът! Само повярвай и ще видиш...” Но никой не вярвал, защото от пещерата, дето бил погребан увитият в бял саван мъртвец, се носила миризма на разложение. Били минали вече четири дена от смъртта му. При думите на Иисус: „Лазаре, излез вън!”, Лазар се появил, за да започне своя втори живот. Чудото, което сътворил божият син, било направено не случайно. Чрез него Иисус е искал да убеди учениците си в своята мисия.
Какво се случва по-нататък според евангелието на Марко? Предстояло отиването до Ерусалим.
Това станало в неделя
Всички тръгнали към града - Иисус, учениците му и многобройна ентусиазирана тълпа от хора, които чували и виждали неговите чудеса. Но когато стигнали до Елеонската планина, Иисус казал на двама от учениците си да отидат до близкото село и да вземат едно осле, което никой човек не бил възсядал. Те бързо намерили животното и се върнали с него. Част от съпровождащите намятали дрехите си върху ослето и Иисус го възседнал. По пътя някои слагали одеждите си пред нозете на животното, други секли клони и застилали с тях пътя и викали непрестанно: „Осанна!”
Иисус влязъл в храма, но било късно и се върнал с дванайсетте си ученици във Витания.
(Цветница има няколко наименования - денят е посветен на тържественото придвижване по пътя към Иерусалим, когато тълпата чупела маслинови клонки и ги подлагала под копитата на ослето, яздено от човека, когото са приемали за чудотворец и изцелител. По-късно в европейския вариант на вярванията клонките стават върбови, празникът се нарича Връбница, а всички с имена на дръвчета, цветя или билки празнуват своя имен ден.
На Цветница е разрешено да се яде риба. От Връбница до края на Великия пост остават шест дни – пет от тях се наричат Велики (Страстни) – заради драматичните страдания и събития, които се случили в живота на Иисус преди най-голямото чудо, в което вярват всички християни – възкръсването му.)
Велики понеделник
Него ден всички наново отишли от Витания в Иерусалим. Този понеделник се превърнал в първия ден от Страстната седмица, в която се говори за безплодната смокиня. Дървото стояло на пътя - цялото зелено. Но когато отишли до него да се подкрепят с плодовете му, се оказало, че още няма такива. Изгладнелите хора се ядосали, а Иисус проклел смокинята да изсъхне и завинаги да няма плодове. След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. От този момент нататък първосвещениците от храма започнали да замислят премахването на бунтаря.
На другата сутрин, когато минавали край смокинята, учениците му видели, че тя е изсъхнала. Случило се още едно чудо, направено, за да убеди Иисус дванадесетте в своята мисия. Но дълбоко в себе си те изпитвали невяра. И на втория ден от страстната седмица –
Велики вторник,
първосвещениците започнали да изпитват Христос, за да разберат за какво да се хванат, та да го осъдят и премахнат. Те му казали, че след като Бог е над всички, може би не трябва да се плаща данък на кесаря. Тогава Иисус поискал 1 динарий и ги попитал чий образ е изсечен върху него. Те казали, че това е кесарят. Следва знаменитата фраза на божия син: ”Кесаревото – кесарю, божието – Богу!” След това направил и своите пророчества за Иерусалим – че няма да остане камък върху камък от този град.
Велика сряда
е денят, в който на трапезата на Иисус във Витания една жена идва с алабастров съд с благовония и чупи съда за по-бързо, за да помаже косите, нозете и тялото му. Учениците му негодуват срещу това разхищение. Но Христос я оправдава, напомняйки им за своята предстояща смърт: „Тя извърши, което можа: превари да помаже тялото ми за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.”
Измъчване, разпъване и възкръсване
Велики четвъртък
Било е четвъртък, оставали са само два дни до еврейската Пасха. Първосвещениците бързали да хванат и обвинят Иисус, за да не стане това по време на общонародните празненства. Евреите вече започнали да колят жертвените агнета. Тогава учениците попитали своя Учител къде да се съберат, за да направят пасхалната трапеза. А той им отговорил, че ще срещнат човек с пълна стомна, да тръгнат подир него – той ще ги заведе в дом, където ще е застлано за трапеза и там ще ги очакват. Така и станало. Точно това е сюжетът на великата картина на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря”. Когато седнали край масата, Иисус произнесъл следните думи: „Истина ви казвам, един от вас, който топи с Мене в блюдото, ще Ме предаде.” Тогава разчупил хляба, подал на всеки по парче и казал другата си известна и до днес фраза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло!” Взел чаша с вино и дал от нея да пият на всички с думите: ”Това е Моята кръв...”
След като приключила вечерята, Учителят взел със себе си трима от сътрапезниците си и отишли в едно село, наречено Гетсимания. На един от хълмовете му Иисус произнесъл сакралната фраза: ”Ава, Отче! За Тебе е всичко възможно - отклони от Мене тая чаша! Но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти!”
Било е вече Велики петък
Юда довел първосвещениците заедно с разярена тълпа хора, въоръжени с ножове и колове, целунал Иисус и така посочил кой е Учителя между четиримата.
В петък бичували Иисус и го разпънали на третия час. На деветия час той произнесъл своя единствен укор към Бога: „Елои, Елои, лама савахтани?” Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” И издъхнал.
Драмата се е разиграла пред очите на стоящите недалеч от кръста Мария, майката на Христос, Мария Магдалина и Мария, майка на малкия Иаков, на Иосия и Саломия. Това са трите фигури, които обикновено биват рисувани около Разпятието и снемането от кръста.
Когато мръкнало, Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, отишъл при Пилат и измолил тялото, за да го погребе. Иосиф купил плащаница, обвил мъртвеца с нея (това е прочутата чудотворна плащаница, късчета от която биха били щастливи да имат представители на християнството в целия свят) и го положил в една пещера, като затиснал с голям камък отвора й. Било събота.
В неделя трите жени отишли да видят мъртвия Иисус и установили, че тялото го няма – бил възкръснал. Затова празнуваме в събота срещу неделя Възкресение Христово.
Както вече споменахме, вярването или отричането на възкръсването е разделението на вярващите от неверниците. То също причислява към сектантите и онези от християните, които не възприемат това събитие. За всички останали християни, независимо към коя народност принадлежат и на кой континент живеят, това е най-светлият празник на годината.
Защо сторваме агнето
на кървав курбан
Често хората смятат, че кървавият обичай за принасяне на агнето като курбан е останало от езически времена. Но при повечето религии, които вярват в един Бог, като християнството, исляма и юдаизма, агнето се е наложило като предпочитана жертва пред Бога, поради което е станало и специална храна.
В Евангелието на Иоан Иисус Христос е наречен „агнец божи", защото е станал изкупителна жертва на човешките грехове. Като основен жертвен дар агнето присъства още в Стария завет. То е задължителна част от юдейската пасхална трапеза в памет на извеждането на еврейския народ от Египет.
Жертвеният символ на агнето е добре изразен и в онзи момент от Библията, в който Бог решил да изпита силата на Авраамовата вяра, като му заповядал да принесе в жертва своя единствен син и наследник Исаак. Докато двамата вървели към мястото на жертвоприношението, синът попитал къде е агнето, а бащата отговорил, че Бог ще се погрижи за това. И тъкмо бил извадил ножа, за да заколи детето си, явил се ангел господен, спрял го и му казал: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за мене и сина си, единствения си син." В близките храсти стоял жертвеният овен с оплетени рога.
От списание „Вкусотии в чинии”
