НЕ ОЧАКВАЙТЕ НЯКОЙ ДА ВИ ПОМАГА. МОЖЕ БИ ЩЕ ИМАТЕ ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД. МОЖЕ БИ ЩЕ СЕ ОЖЕНИТЕ ЗА БОГАТ ЧОВЕК. НО НИКОГА НЕ ЗНАЕТЕ КОГА КРАНЧЕТО ЩЕ СПРЕ.

Слово на Kurt Vonnegut, Junior

пред випуск " 97 "

в масачузетския университет 

(06.10.2004 г.)

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло !
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло.
Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит.
Ето ги и тези съвети:
* Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си, едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега.
* Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.
* Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра.
* Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога на са ви идвали наум.
* Всеки ден правете нещо, което ви плаши.
* Пейте.
* Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
* Чистете си зъбите с конец.
* Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
* Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
* Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
* Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота.
* Най-интересните хора, които познавам, са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 години все още не знаят.
* Приемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат.
* Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
* Може би ще се разведете на 40 години, може би ще празнувате 75 години сватба.
* Каквото и да стане, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
* Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.
* Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.
* Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, в която живеете.
* Четете указанията, дори и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
* Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.
* Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
* Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните от тях.
* Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
* Пътувайте.
* Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават.
* Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните!
* Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.
* Не си играйте твърде много с косата си, защото когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.
* Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия.

Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи на по-висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло!

 

Романи: Механичнопиано, Сирените на Титан, Майка нощ, Котешка люлка, Бог да Ви поживи, мистър Розуотър, Кланица 5, Закуска за шампиони, Фарс или никога вече самота, Затворникът, Точния мерник, Галапагос, Синята брада, Фокус бокус, Времетръс

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ: КРАСАВИЦИТЕ ЗАД ВИТРИНИТЕ *"САМО" 100 ЕВРО ЗА 40 МИНУТИ... *СПЯЩИ ГОНДОЛИ *ВЕНЕЦИЯ - В СЪРЦЕТО МИ СГРАДИ - К...

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

"САМО" 100 ЕВРО ЗА 40 МИНУТИ...

КРАСАВИЦИТЕ ЗАД ВИТРИНИТЕ

СПЯЩИ ГОНДОЛИ

ВЕНЕЦИЯ - В СЪРЦЕТО МИ

СГРАДИ - КРАСИВИ И  СТАРИ

БОГАТИ ВИТРИНИ ПРИМАМВАТ ТУРИСТА

ПОТАЙНИ ВХОДОВЕ КЪМ ДВОРЕЦА

МОСТЧЕТА, НАД КОИТО СЕ НОСЯТ ВЪЗДИШКИ

ВЛАГА, МОСТОВЕ, ВОДА, КРАСОТА

ТУК ВСИЧКО Е ИЗНЕНАДА

НЯМА ОБИКНОВЕНИ КЪТЧЕТА

ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ХОТЕЛА

 МЪГЛАТА НЕ МОЖЕ ДА СКРИЕ УНИКАЛНАТА АРХИТЕКТУРА НА ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ

АРХИТЕКТУРА, КОЯТО СПИРА ДЪХА

ТРАПЕЗАРИЯТА НА ХОТЕЛ "КАВАЛЕРО АВИЗО"

БУЛЕВАРДЪТ НА ВЕНЕЦИЯ

ХОТЕЛСКАТА СТАЯ - СПИШ В ХVII ВЕК...

ЕТО ТОВА МИ ХАРЕСВА!

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

Не може да минеш през живота си, без да си минал през Венеция!

Ще бъде беден светогледът ти, ако не проумееш, как върхът на съвършенството, което обсебва духа ти, може да се преплита  с абсолютно неприемливото за съществуванието ти място, наречено Венеция!

Сто и седемнадесет островчета, разсечени от 150 канала, които правят отчаяни усилия да се съберат чрез протегнатите през каналите над 400 мостчета.

А някога тази географска „лазаня” е  била държава, съсредоточила цялата търговска мощ на Ботуша в себе си, събрала цялото архитектурно въображение на света върху малката си площ. Всяка стъпка тук е докосване до 10-вековна история. Венеция е била независима от 9-и до 18-и век. Управлявали са я дожите, докато през 1797 г. Наполеон я предава на Австрия.

Венеция! От повелителка на моретата и океаните, унизително превърната през изминалите две столетия в будоар на остаряла известна куртизанка, който сополиви юноши разглеждат с интерес, но без да пожелаят самата нея.

Защо започвам разказа си с такъв негативен заряд? Ядосана ли съм? Болно ли ми е? Или просто недоумявам?

Когато пътувахме по централния „булевард”, наречен "Канале гранде", и от двете страни на морския ръкав се появяваха прекрасните постройки в мавритански стил, натопили нозе във водата, изщраках целия си фотоапарат. О, Боже, толкова много бели колони, поддържащи сводообразни балкони, толкова цветни, красиви, с орнаменти сгради и всички те - огледани във водата, не бях виждала през живота си (въпреки че хубавият Амстердам е също пресечен от сто канала)!

А след това - площад „Сан Марко”. Край него - Дворецът на дожите, пред който се изсипват всички туристи, докарани тук от съседното селище Лидо ди Йезоло, колкото да се отбие номерът в програмата „Пътуване из Италия”. Този перфектен готически шедьовър, наречен от италианците Palazzo Ducale, е бил резиденция на управляващите - дожите. Строили са го 100 и кусур години – от 1309 до 1424-а, а сега времето го клати неумолимо в буквалния смисъл на думата, защото мощните му на пръв поглед мозаечни подове потръпват като „Титаник” след всеки удар на вълните върху дървените му, забити във водата нозе.

А до двореца е църквата с четирите златни коня на фасадата си (вместо фигурата на Богородица например). И си помислих - какво гениално хрумване – коне вместо светии! Но защо тази прекрасна скулптурна група се е пръкнала в съзнанието точно на италианците? Та те са единственият европейски народ, който яде месото на тези волни животни…

Да продължавам ли да изреждам красотите на Венеция? Боя се, че ще стана досадна, ако ви разказвам за галериите с картини, изрисувани от гении като Гоя, Караваджо, Рубенс. Или за фреските по таваните на дворците. Това трябва да се изживее, а не да се прочете.

Но виж, за гълъбите на площада, с които всеки турист се снима за спомен, за тези тромави птици, които не си правят труда да се вдигнат повече от десет сантиметра над земята, не мога да не споделя. Те приличат на пилци в селски двор, само че са по-красиви. А гълъбът трябва да лети. И да носи в човката си примерно маслинено клонче…

И ето, че неминуемо стигаме до усещането, което събуждат тесните канали, разрязващи на всяка крачка сърцето на стария град. Онова, с което Венеция е известна – водата! Водата по която плават гондоли, преминаващи под каменни мостчета. Водата, в която се отразяват белоколонните сгради. Водата, която ми показа, че не всичко, което е добро за очите, е здравословно за тялото.

Ако не направите един тур с гондола по същата тази вода, все едно сте изпили пяната на шампанското, без да сте пресушили чашата – тогава няма опиянение! А турът струва „само” 110 евро - за петдесет минути. Може да се качите шест души. А после да отгладувате парите за половин месец в България. Но го направете! Заслужава си! Гондолиерът стои прав. Гребе и управлява само с едно гребло. Движението е двупосочно. Преди всеки завой той вика по особен начин, за да не се сблъска с насрещната гондола. Каналите са тесни. Водата се плиска по обвитите със зеленото кадифе на плесента каменни основи на сградите. Досами нивото на водата светят крушки в малки жилищни помещения. Там живеят хора. Слънцето не стига до тях. Влагата  пълзи в краката им. Мазилката се рони от дуварите. А боклукът се събира с моторница.

Но градът, освен канали, има и улички. Тези улички обикновено са по три метра широки, а „булевардите” – по шест. Най-тесните от тях, с ширина около метър, са нещо като процепи между отделните сгради. Но те са достатъчно големи, за да могат техните стопани да си влязат у дома. А през две преки се натъкваш на малко площадче, на което се шири само една чешмичка или го пресича тесен канал, осветен с фенер и две „паркирани” лодки в него.

И макар да ми бе странно, но в града, в който туристите се наблъскват до 60 000 човека едновременно, има болници и училища, има дори университет.

Наемите са много високи, защото са малко помещенията, които могат да се наемат - 300 евро на месец за легло в тясно стайче с трима съквартиранти. А добрите хотели струват пак толкова, но за нощ (в края на февруари и март обаче можете да намерите и на половин от тази цена тризвезден хотел). Не напразно казват, че във Венеция жилищата и хотелите струват най-скъпо.

И си направих сметка, че мога да изгладувам избора си да прекарам няколко нощи в най-скъпата част на Венеция, там, където застоялата вода полюшва леко пода под краката ти, независимо, дали си в хотелската стая, или в Двореца на дожите, където влагата рони хоросана на сградите и звукът от неговото падане на моменти е по-красив дори от канцонетите на гондолиерите.

Но ако трябва наново да правя избор, който да трае цял живот,  винаги бих избрала, постоянно оплюваната и укорявана, и все пак магнетична за повечето от нас, София.

СНИМКИ - СТАНИСЛАВ ИВАНОВ 
За вас пътува и написа: Маргарита Мартинова

АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ, ВСЕ ЕДНО НЕ СИ ЖИВЯЛ

Loving You This Way! КРАСИ, ОТВЯ ГИ! СУПЕР КЛИП! ВЛОЖИЛ СИ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ - И ГЛАС, И ПЛАСТИКА, И АРТИСТИЧНОСТ, И ФИЛОСОФИЯ!

http://vbox7.com/play:d1164e2d89&ef=1

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ: МАНИПУЛАТОРИТЕ Как се манипулира общественото мнение? поред  Ноам Чомски *  съществуват 10 широко разпространени и използвани похват...

МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

МАНИПУЛАТОРИТЕ

Как се манипулира общественото мнение?

поред Ноам Чомски * съществуват 10 широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те:

1. Разсейване: 

Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото във важни сфери на науката като икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.

2. Създайте проблем, предложете решение

Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, един вид „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за преодоляването й. Например - фокус върху нарастващото насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.

3. Стратегия за постепенно налагане

Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция.

4. Отлагане

Друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изискват усилия на момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и че необходимата жертва може да бъде избегната. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за промяна и да я приема смирено, когато му дойде времето.

5. Третиране на хората като малки деца

По-голямата част от рекламите, предназначени за масовия потребител, използва такава реч, аргументи, образи, понякога и детска интонация, че да се асоциира със слабост, все едно аудиторията е малко дете или умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години, то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Тази реакция ще бъде лишена от критична оценка.

6. Повече емоции, отколкото разум

Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече използването на емоционален фактор позволява да се достигне до подсъзнанието на човек и там да се заложат идеи,желания, страхове, принуда или модел на поведение.

7. Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението

Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и подчинени. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно за ниските социални класи да превъзмогнат своето невежество.

8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Убеждаване на населението, че е модерно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

9. Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се самообвинява, което води до депресия и потиска предприемането на действие. А без действие, няма революция!

10. Да познаваш хората по-добре, отколкото те познават себе си

През последните 50 години стремглавият напредък в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека както по отношение на неговата физиология, така и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото той самият.

* Ноам Чомски - „най-важния жив интелектуалец” според в. „Ню Йорк Таймс”

ИМА МНОГО НАЧИНИ, ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО

ИМА МНОГО НАЧИНИ ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО

1. Неумение или нежелание да планираш работното си време

2. Липса на усет за време

3. Навикът да се захващаш за няколко задачи едновременно

4. Неумението да степенуваш приоритетите

5. Желанието ти да си полезен на всеки

6. Неумението ти да отказваш и да казваш твърдо: „Не!”

7. Безпорядъкът на работното ти място

8. Избиране дреха точно преди тръгване за работа

9. Суетливото търсене на записки, документи, адреси, телефонни номера

10. Мудност и нерешителност

11. Прибързано претупване не нещата

12. Самосъжалението във връзка с минали грешки и несполуки

13. Безцелни телефонни разговори

14. Навикът да разпускаш с компютърни игрички, да следиш програмите на телевизиите

15. Общуване в различни социални мрежи и чатенето

16. Навикът на всеки 15 минути да проверяваш профила си във фейсбук, блога си, пощата или друга информация

17. Отлагането на важни задачи за края на работното време

18. Недоспиването и недостатъчното възстановяване от работния ден

19. Липса на мотивация

20. Непълната или закъсняла информация

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $: Река Йордан – покръстване за 25 долара Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения...

РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $

Река Йордан – покръстване за 25 долара

Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения град Петра. Автобусът бавно лъкатуши през пустинната земя и дори мощният климатик едва бори горещината от жестокото слънце. Всяка спирка и разглеждане на забележителност се превръщат в наказание. Групата започна да губи концентрация, а водата навсякъде бе по-скъпа и от бензина. Малко преди да добием търговския вид на изсушено грозде, шофьорът гарира пред малък оазис. Оазисът има добре заварден вход, а до него води алея, оградена с дълъг белосан зид, по който на дванайсет езика е изписан евангелски текст. Единият от тези езици за моя изненада се оказва български. Мястото е река Йордан и както всички знаем, тук Исус е бил кръстен от Йоан. Колкото и некрасиво да звучи, в този момент свещената река даваше единствения шанс да се съчетае духовното пречистване с една освежаваща баня. Разбира се, в 21-ви век по туристическите места, макар и свещени, няма безплатен обяд, пък бил той и под формата  на накисване в зеленикави мътни води. А да достигнеш до тях, не се оказа никак евтино. И тъй като ритуалът на кръщаването за всеки от нас бе минал години назад, оставаше дилемата – 25 долара за бяла роба, топване и душ или свещено, но безплатно нагазване до ходилата. Всеки му според вярата, но най-вече според кесията.

Река Йордан освен исторически е и единственият водоизточник, захранващ Мъртво море. Мислех си за този факт, вгледан в едва движещия се поток с широчина не повече от 30 метра, когато някой спомена, че преди да бъде построен язовир нагоре по течението, нейните води са давали живот както от страната на Израел, така и на Йордания. И въпреки скромния дебит на изпроводяк всички напълнихме по бутилка от минерална вода напук на 5-доларовите разфасовки, продавани в религиозния павилион.

Слънцето потъваше в портокалово оранжевия залез, когато стигнахме Тверия. Градът, построен от Ирод Антипа и кръстен в чест на римския император Тиберий, щеше да служи за наша резиденция до следващото утро.

Малко неща можеш да разгледаш, на непознато място, с ограничено време и най-вече убит от път. Но това, което видяхме през тази вечер, бе удар в десетката. Кокетната, но непретенциозна крайбрежна улица с нищо не издаваше какво ефирно шоу очаква онези, които провлачват крак по линията на вълнолома. Само тълпата от скупчени хора, взрени с очакване към нощния хоризонт, ни накара да поспрем, чудейки се за какво всъщност е цялата тази тарапана. В следващия миг като че всичко пред очите ни избухна. Това бе взрив от една невероятна хореография от музика, светлина и танцуващи водни стълбове. Въпреки дългия път и въпреки умората последвалият половин час ме накара да забравя за всичко -  той ме потопи в едно от най-великолепните представления, на които съм се наслаждавал в живота си. Пеещите фонтани не са някаква новост, гледал съм ги във Вегас, има ги в Дубай и Макао. Уникално тук бе хрумването милионите водни пръски да бъдат превърнати в огромен екран, на който като спуснати от небето се явяваха образи, свързани с еврейската история и държава.

Заредени с прекрасна емоция от преживяното, следващата утрин поехме към израело-йорданската граница.  Всъщност не можех и да си представя колко по-различно е всичко, което ме очакваше в Хашимитското кралство. Смятах Израел, с неговите странни за нас обичаи, за някаква представителна извадка на страните от Близкия изток. Да, може да има конфликти със съседните нему държави, но нали все пак делят една граница, а и толкова дълга хилядолетна история. Предстоеше ми обаче да разбера, че Израел, евреите и юдаизмът нямат почти нищо общо с Арабския свят (освен земята, за която воюват). Това се установи още на контролно-пропускателния пункт. Мерките за сигурност са свирепи. Ако напуснеш маркировката на коридора за преминаващи, най-малкото могат да те накарат да се проснеш по очи, след което под дулото на автомати някой с евентуален риск за живота си да те провери дали не си атентатор-самоубиец, целия опасан в експлозиви.  

Израелските граничари не носят униформи. Те са цивилни  и можеш да ги различиш единствено по баджа, слънчевите очила и оръжието с положен върху спусъка пръст. Отношението им е строго, но същевременно и учтиво. Само след стотина метра, вече преминали оградената с мини полоса, ни посрещат йорданските гранични власти. Всички служители бяха излезли като под калъп – изгладени униформи, ослепяващо лъснати обувки и задължителен мустак. И може би най-важното - нямаше го това огромно напрежение, което витаеше само няколко минути по-рано. Ала традициите, до които ми предстоеше да се отъркам през следващите дни, щяха да обяснят всичко...

За вас пътува, направи снимките и написа Станислав ИВАНОВ

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА: 

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите   

* Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена! 

* Ако искаш ...

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите 

Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена!

Ако искаш да си заможен – работи във Виена!

Ако искаш да си спокоен – остарей във Виена!

 

● За втори пореден път Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот, а от края на миналия век постоянно заема челно място в класациите на Европа.

● Какво ли би написал днес Маяковски, ако беше поживял в австрийската столица

Маргарита Мартинова
(Виена, юли, 2010 г.)

Във Виена нищо не трябва да бъде възприемано самó

за  себе си. Защото там това не трябва да става. Отделиш ли архитектурата, многочислените галерии и изложби, културния живот, от протичащите в града събития и от грижата на общината за нейните граждани – пъзелът няма да се нареди!

Все едно си ходил на куц крак във Виена, ако забележиш само потъналия в лукс и вкус дворец Шьонбрун (бивша лятна имперска резиденция), с неговите паркове и езера, със залите на император Франц Йосиф и императрица и Елизабета, с драматичните  истории на изключителна любов, разделена с дълга към отечеството, без да ти направи впечатление че днес в една от тези зали под тежките полилеи най-обикновени туристи слушат „Моцарт + вечеря” срещу скромната сума от петдесет и няколко евро.

Ако говорим само за дворците и архитектурата на Виена, а отминем факта, че тя е люпилница на съвременни творци – пак ще бъдем едностранчиви. Затова непременно трябва да се спомене, че във Виена изгря звездата на най-атрактивната и скъпо платена оперна прима, дошлата само преди осем години от Украйна - Анна Нетребко, която „успява да превърне всеки спектакъл в собствено шоу”. Но тогава трябва да разкажем и за световно известната певица Ани Ленъкс, посветила последните си години на каузата на болните от СПИН, която пя това лято на „Heldenplatz” пред петнадесет хиляден митинг, без да вземе нито цент.

Клинтън каза една истина, после всички я повториха

Ако искаме усещането ни към движението и живота в австрийската столица да е по-пълноценно – няма как да отминем  международната СПИН конференция, на която 25 000 делегати се бяха събрали в конгресната зала „Винер месе” (дълга колкото разстоянието между две спирки на метрото) и част от тях, изморени от презокеански полети, спяха между две сесии направо по меките мокети, докато в това време течеше прелюдията на разкошния виенски „Бал на живота” (събрал 1 300 милиона долара в помощ на болните от СПИН), чиито най-евтини билети струваха 150 евро, а скъпите – по 1800.

Няколко дни подред от първите страници на австрийската преса снимки на Клинтън от бала озаряваха читателите, но когато се изправи пред конференцията, той каза едни от най-точните и сурови думи за ненужното пилеене на пари от фондовете на СПИН организациите: "В прекалено много страни много пари се харчат за прекалено много срещи, в които участват прекалено много хора, които взимат прекалено много самолети, за да оказват прекалено голяма техническа помощ."
„Това е харчене на огромни средства в условия на криза, но не за лекуване на болните и серопозитивните.” – присъедини се към него и Бил Гейтс, който от пет години отпуска по 100 милиона долара на Световния фонд за СПИН. И още се оказа, че неговите пари са капка в морето от необходимите 20 милиарда, защото спинът продължава да шества по света, да се превръща в болест на младите хора (повече от половината нови случаи са сред младежи между 14 и 25 години). И че спинът не само е почукал на вратите, но е и залял страните от източна Европа поради огромния брой на наркоманите.

И пак там, във Виена се разбра, че учените от цял свят са разочаровани от политиците от цял свят.

 „И резултатите от научните открития вече дават възможност на заможните пациенти да плащат за новооткритите медикаменти и така задълго да поддържат с живота си със съответното лечение. Да продължават да работят, да правят секс, да раждат деца и даже с нетърпение да очакват внуци. Но за 10 милиона болни и бедни в света пари за лечение няма! Създадохме ви инструментариум, предоставихме ви данни, дайте ни пари, за да приведем откритията си в действие!”  

И този форум не може да бъде подминат, защото той се проведе не случайно във Виена, не случайно в Австрия.

Как конференцията за СПИН се превърна в събитие за всички виенчани

Всеки факт в австрийската столица има връзка с предходни сбития и с последващи действия. И не случайно общината бе домакин на събитието – тя бе въвлякла голяма част от своите граждани в подготовката и в празненствата. Украси по кафенетата, по сградите, раздаване на пропагандни материали, купони тук и там, тържество пред кметството – всичко ставаше под знака на червената кръстосана лента – символ на солидарността на хората по цялата земя.

Конференцията се проведе там не само заради парите, а и защото Виенчани са толерантен народ.

Млади хора вървяха по улицата, маскирани като храстчета, цветенца и ангелчета (мотото на празненствата беше майката Земя). Възрастните се трупаха пред кметството да зърнат световните светила – Упи Голбърг, Диане фон Фюлстенберг, Кенет Коул, Клинтън.

Туристическите агенции бяха обявили да гостите специални лесбо и хомо турове, които показват на туристите произведения на изкуството, статуи, фонтани, картини, свързани с интимните предпочитания на на-известните исторически мъже на Австрия, воглаве с принц Евгений Савойски.

Виенчани уважават миналото си, настоящето, бъдещето си. Уважават и различното.

Дори социалните програми на община Виена имат общо с това по-далечно, по-близко минало и настоящите събития, и утрешния ден, защото и те са част от непрекъсването на връзката, от поемането на щафетата, от приемствеността, превърнала една столица (1700000 жители), не по-голяма от София, в една държава, с не по-спокойно минало от България (дори с по-неспокойно) в най-добрият град за живеене в света.

Девизът е – никой да не изпадне извън коловоза

Попитах един сърбин, който работи на рецепцията на хотел Белвю: „Друже, как се чувстваш в този град?” – „Спокоен съм. За себе си и за своите деца. Обиколил съм Европа, но тук е най-добре!”

Попитах един българин, работел дълги години в дипломатическите ни мисии и установил се тук като шофьор на бусче, за да е по-близо до сина си, студент: „Защо си слязъл на по-ниско ниво? В България можеше да се намери нещо по-престижно за теб?”. А той ми каза – че тук животът е по-сигурен. Закачили са се за социална програма за интеграция на чужденци, скоро са получили и жилище.

Попитах една българка, която след 15 години труд и дисциплина, бе успяла да направи собствено едно малко пансионче – защо държи на Виена? Пак същия отговор: „Тук всичко е точно. Черното е черно и бялото – бяло. Има правила. Има лостове за помагане”.

Правила, лостове, помощ. Сякаш думи, казани от инопланетяни.  На хора живеещи на светлинни години пред нас, а не само на 1000 километра по-назапад

Ето това няма как да го научиш само от разходките по дворци и галерии. Просто влезте в сайта на общината. Когато го направих аз усещането беше - сякаш попаднала в космически кораб с напълно непознато оборудване. Програми, програми, програми – за младежта, за зелената планета, за вредните емисии, за запазване на културното и историческото наследство, за адаптация на чужденците, за жилища за възрастните хора – (над шейсетгодишните са около 370000), за адаптацията и емоционалния комфорт на остаряващите,  за социално слабите, за лекуващите се, за децата и младежта. И всички програми – работещи. И всички те – създадени от години, проследявани, контролирани, финансирани. С други думи действащи.

 У нас правят хосписи за умиране, там строят „Домове на живота”

Една сред програмите обаче в други страни би била „най-излишна” – тази за възрастните хора. За възможността им да обитават жилища на общината, където ще са обгрижвани. Или за удължаване на престоя им в собствените домове, като за целта се полагат особени грижи от съответния патронаж. За психологическия им комфорт, за подпомагане адаптирането към по-различния живот, който човек води след пенсионирането си.

На куц кон ли е заложила виенската община? - помислих си аз. Да дойдат да видят у нас – сечеш клона, и възрастните окапват бързо-бързо. „Няма старец – няма пенсия”,  както би перифразирал Сталин, ако бе жив днес. Домовете ни – социалните – като погребални агенции. Частните – външно напудрени, но вечер като теглят ключа – никой нищо не знае какво става вътре. И на фона на скритите и явни драми в нашенски хосписи, община Виена създава от десетилетия мощни програми за работа със застаряващото население, хвърля огромни средства за построяване и превръщане на стари сгради в прекрасни места за обитаване от възрастни хора. „В тези домове те ще прекарат остатъка от живота си, затова всичко там трябва да е прекрасно и добре обмислено” – казва Соня Весели, един от заместник кметовете на общината, отговарящ за здравеопазването и социалните дейности.

Квартирите в сградите са едностайни с бокс, хол и преддверие, с нови мебели, парно и топла вода. Предвидено е посещение на лекар, социален работник, психолог и носене на храна и почистване. В някои от сградите, наречени „ къщи на живота” има детски градини – за да могат различни поколения но „на един акъл” да общуват, малките да радват възрастните с песни и рисунки, възрастните, да насърчават малчуганите със своя опит. И тогава попитах Соня Весели, която едновременно беше председател или член на почти всички възможни организации, грижещи се за възрастните хора: „Защо хвърляте толкова в тази насока, пренебрегвана от други държави?”

«Това е много важно не само за старите, но и за по-младите. Работещите виенчани биха искали да са сигурни, че родителите им ще имат приятен и осигурен живот през така наречената трета възраст. По-удобно е ангажираните с работата си и с децата си синове и дъщери, да не бъдат натоварвани и с проблемите на пенсионираните си близки. За да им помогнем - община Виена се старае да предлага най-разнообразни услуги. И в това ни старание проличава нашето уважение към по-възрастните виенчани.»

Дали пък тайно не са строили социализъм?

 „Социална Виена”! – това е едно от лицата на града с най-високо качество на живот. И ако го нямаше него, нямаше да има нито добре поддържаните сгради, нито обгрижените култура и изкуство, нито световните форуми. Но създаването на ”Социална Виена” не е мероприятие от днес, нито от оня ден. Още през 1918 година Фердинанд Хануш, когото смятат за архитект на социалното осигуряване на Австрия, изработва първата програма в три етапа -  и я изпълнява. През 1919 година един лекар – д-р Юлиус Тандлер в качеството си на съветник към общината създава програма за лечение на децата и подпомагане на семействата им и организира мрежа от детски градини и медицински служби към училищата, казвайки прословутата си фраза: ”Този който строи дворци за деца – руши стените на затворите!” А след войната през 1946 година се полагат основите на пенсионерски клубове, които да приютяват и подпомагат възрастните виенчани.

Днес десетилетия по късно въобще не звучат нескромно думите на д-р Хойпер, кметът на австрийската столица: „За втори път подред Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот.” И добавя, че след деветдесетте, Виена постоянно заема челно място в Европа. Дори Цюрих и Женева се нареждат след нея. И дори г-н Хойпер и да не си е писал оценка сам на себе си, както обичат да правят това у нас, смятам че виенчани, цяла Австрия и дори Европа отдавна са му поставили отличен (6).

А ние, и с нашия социализъм, и с нашия капитализъм -  каква я мислехме, и какво стана! Навремето големият руски поет Маяковски хвърли в очите на скептиците своите „Стихи о советском паспорте”: „...читайте, завидуйте, я - гражданин Советского союза.”

Ако беше доживял и поживял във Виена днес – навярно би написал друго...

Снимки: Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

ГОСТИ ЩЕ НИ ДОЙДАТ

Гости ще ни дойдат

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство