НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

"САМО" 100 ЕВРО ЗА 40 МИНУТИ...

КРАСАВИЦИТЕ ЗАД ВИТРИНИТЕ

СПЯЩИ ГОНДОЛИ

ВЕНЕЦИЯ - В СЪРЦЕТО МИ

СГРАДИ - КРАСИВИ И  СТАРИ

БОГАТИ ВИТРИНИ ПРИМАМВАТ ТУРИСТА

ПОТАЙНИ ВХОДОВЕ КЪМ ДВОРЕЦА

МОСТЧЕТА, НАД КОИТО СЕ НОСЯТ ВЪЗДИШКИ

ВЛАГА, МОСТОВЕ, ВОДА, КРАСОТА

ТУК ВСИЧКО Е ИЗНЕНАДА

НЯМА ОБИКНОВЕНИ КЪТЧЕТА

ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ХОТЕЛА

 МЪГЛАТА НЕ МОЖЕ ДА СКРИЕ УНИКАЛНАТА АРХИТЕКТУРА НА ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ

АРХИТЕКТУРА, КОЯТО СПИРА ДЪХА

ТРАПЕЗАРИЯТА НА ХОТЕЛ "КАВАЛЕРО АВИЗО"

БУЛЕВАРДЪТ НА ВЕНЕЦИЯ

ХОТЕЛСКАТА СТАЯ - СПИШ В ХVII ВЕК...

ЕТО ТОВА МИ ХАРЕСВА!

НЕ СИ ЖИВЯЛ, АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ

Не може да минеш през живота си, без да си минал през Венеция!

Ще бъде беден светогледът ти, ако не проумееш, как върхът на съвършенството, което обсебва духа ти, може да се преплита  с абсолютно неприемливото за съществуванието ти място, наречено Венеция!

Сто и седемнадесет островчета, разсечени от 150 канала, които правят отчаяни усилия да се съберат чрез протегнатите през каналите над 400 мостчета.

А някога тази географска „лазаня” е  била държава, съсредоточила цялата търговска мощ на Ботуша в себе си, събрала цялото архитектурно въображение на света върху малката си площ. Всяка стъпка тук е докосване до 10-вековна история. Венеция е била независима от 9-и до 18-и век. Управлявали са я дожите, докато през 1797 г. Наполеон я предава на Австрия.

Венеция! От повелителка на моретата и океаните, унизително превърната през изминалите две столетия в будоар на остаряла известна куртизанка, който сополиви юноши разглеждат с интерес, но без да пожелаят самата нея.

Защо започвам разказа си с такъв негативен заряд? Ядосана ли съм? Болно ли ми е? Или просто недоумявам?

Когато пътувахме по централния „булевард”, наречен "Канале гранде", и от двете страни на морския ръкав се появяваха прекрасните постройки в мавритански стил, натопили нозе във водата, изщраках целия си фотоапарат. О, Боже, толкова много бели колони, поддържащи сводообразни балкони, толкова цветни, красиви, с орнаменти сгради и всички те - огледани във водата, не бях виждала през живота си (въпреки че хубавият Амстердам е също пресечен от сто канала)!

А след това - площад „Сан Марко”. Край него - Дворецът на дожите, пред който се изсипват всички туристи, докарани тук от съседното селище Лидо ди Йезоло, колкото да се отбие номерът в програмата „Пътуване из Италия”. Този перфектен готически шедьовър, наречен от италианците Palazzo Ducale, е бил резиденция на управляващите - дожите. Строили са го 100 и кусур години – от 1309 до 1424-а, а сега времето го клати неумолимо в буквалния смисъл на думата, защото мощните му на пръв поглед мозаечни подове потръпват като „Титаник” след всеки удар на вълните върху дървените му, забити във водата нозе.

А до двореца е църквата с четирите златни коня на фасадата си (вместо фигурата на Богородица например). И си помислих - какво гениално хрумване – коне вместо светии! Но защо тази прекрасна скулптурна група се е пръкнала в съзнанието точно на италианците? Та те са единственият европейски народ, който яде месото на тези волни животни…

Да продължавам ли да изреждам красотите на Венеция? Боя се, че ще стана досадна, ако ви разказвам за галериите с картини, изрисувани от гении като Гоя, Караваджо, Рубенс. Или за фреските по таваните на дворците. Това трябва да се изживее, а не да се прочете.

Но виж, за гълъбите на площада, с които всеки турист се снима за спомен, за тези тромави птици, които не си правят труда да се вдигнат повече от десет сантиметра над земята, не мога да не споделя. Те приличат на пилци в селски двор, само че са по-красиви. А гълъбът трябва да лети. И да носи в човката си примерно маслинено клонче…

И ето, че неминуемо стигаме до усещането, което събуждат тесните канали, разрязващи на всяка крачка сърцето на стария град. Онова, с което Венеция е известна – водата! Водата по която плават гондоли, преминаващи под каменни мостчета. Водата, в която се отразяват белоколонните сгради. Водата, която ми показа, че не всичко, което е добро за очите, е здравословно за тялото.

Ако не направите един тур с гондола по същата тази вода, все едно сте изпили пяната на шампанското, без да сте пресушили чашата – тогава няма опиянение! А турът струва „само” 110 евро - за петдесет минути. Може да се качите шест души. А после да отгладувате парите за половин месец в България. Но го направете! Заслужава си! Гондолиерът стои прав. Гребе и управлява само с едно гребло. Движението е двупосочно. Преди всеки завой той вика по особен начин, за да не се сблъска с насрещната гондола. Каналите са тесни. Водата се плиска по обвитите със зеленото кадифе на плесента каменни основи на сградите. Досами нивото на водата светят крушки в малки жилищни помещения. Там живеят хора. Слънцето не стига до тях. Влагата  пълзи в краката им. Мазилката се рони от дуварите. А боклукът се събира с моторница.

Но градът, освен канали, има и улички. Тези улички обикновено са по три метра широки, а „булевардите” – по шест. Най-тесните от тях, с ширина около метър, са нещо като процепи между отделните сгради. Но те са достатъчно големи, за да могат техните стопани да си влязат у дома. А през две преки се натъкваш на малко площадче, на което се шири само една чешмичка или го пресича тесен канал, осветен с фенер и две „паркирани” лодки в него.

И макар да ми бе странно, но в града, в който туристите се наблъскват до 60 000 човека едновременно, има болници и училища, има дори университет.

Наемите са много високи, защото са малко помещенията, които могат да се наемат - 300 евро на месец за легло в тясно стайче с трима съквартиранти. А добрите хотели струват пак толкова, но за нощ (в края на февруари и март обаче можете да намерите и на половин от тази цена тризвезден хотел). Не напразно казват, че във Венеция жилищата и хотелите струват най-скъпо.

И си направих сметка, че мога да изгладувам избора си да прекарам няколко нощи в най-скъпата част на Венеция, там, където застоялата вода полюшва леко пода под краката ти, независимо, дали си в хотелската стая, или в Двореца на дожите, където влагата рони хоросана на сградите и звукът от неговото падане на моменти е по-красив дори от канцонетите на гондолиерите.

Но ако трябва наново да правя избор, който да трае цял живот,  винаги бих избрала, постоянно оплюваната и укорявана, и все пак магнетична за повечето от нас, София.

СНИМКИ - СТАНИСЛАВ ИВАНОВ 
За вас пътува и написа: Маргарита Мартинова

АКО НЕ СИ ВИДЯЛ ВЕНЕЦИЯ, ВСЕ ЕДНО НЕ СИ ЖИВЯЛ