Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 10 февруари 2017 г.

ДУША, КАТО НА КУЧЕ / Стихове – Марги БОРИСОВА


събота, 4 февруари 2017 г.

ИЗ ДНЕВНИК НА ЕДИН ОБИКНОВЕН РУСНАК







"Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога."Крым наш!“- поздравих го аз. "Воистина наш!“ - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. 

На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. 

После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. 

На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай.
Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.                                                                           

Борислав БОРИСОВ
 

понеделник, 26 декември 2016 г.

ДОКОСНИ ДУШАТА МИ. НАУЧИ МЕ ДА ОБИЧАМ (TOUCH MY SOUL) НА FRANK DUVALl




АЗ ТРЪГВАМ ПО ШИРОКИЯ ПЪТ.
И НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ В МРАК ОТНОВО!
ДОКОСНИ ДУШАТА МИ. НАУЧИ МЕ ДА ОБИЧАМ!
НАУЧИ МЕ ТАЗИ НОЩ!
КОГАТО ТИШИНАТА ЗАГОВОРИ,
АЗ ЗНАМ, ЧЕ СИ ДО МЕН.
О, ДОКОСНИ МЕ!
МОЕТО НЕНАСИТНО СЪРЦЕ
ЖАДУВА ЗА ТВОЕТО ДОКОСВАНЕ.
И ДА СПЕЧЕЛИ ЛЮБОВТА ТИ.

събота, 24 декември 2016 г.

Влюбени в празника, изгубени в делника, намерени в кухнята - всички обичат списание „Вкусотии в чинии”!




Всички обичат „Вкусотии в чинии”!
ОСОБЕНО НОВИЯ ЦВЕТЕН БРОЙ ЗА
БЪДНИ ВЕЧЕР, КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА

 ТЪРСЕТЕ СПИСАНИЕТО ПО ВЕСНИКАРСКИТЕ ПАВИЛИОНИ!
Там ви чакат 100 рецепти – лесни, бързи и чудесни.

  • Най-напред вървят постните ястия, които приготвяме за Бъдни вечер: пълнени чушки с боб и орехи, сармички със стафидки, хумус със син домат, домашно ашуре предна питка и други - каквито си пожелаете.
  • След тях идва коледното наяждане: „Завита” пуйка, печена върху зеле, пълнена с дреболии, с кестени, с кайма. И зелеви сарми с кълцано месенце и сланинки. Капама с пиле в средата, отдолу с пържолки, отгоре с наденички, наоколо с кисело зелце. А после – погачи, гръцмулени баници, тиквеници и баклавички.
  • Най накрая тежко пристъпва новогодишното тържество, последвано от васильовденското пиршество: То не щеш ли прасенца-сукалчета с лимонче в устата, то тави, пълни с пържоли в „ризи” и рула с плънка и сос, то баници с кайма или със сирене, криещи късметчета – за всекиго по много. А после почват тортите, курабиите, сладките рула и всичко друго, от което не се слабее, но ти става благо и весело на душата.


И между другото разкази за обичаи: за късмет, за вечна любов, за големи пари.

Гост на читателите е кралицата на баладите - Емилия, чиято изповед може да послужи като урок – как да браним семейното си щастие. 


вторник, 20 декември 2016 г.

ТЪРСЕТЕ ПО ВЕСТНИКАРСКИТЕ ПАВИЛИОНИ НОВИЯ КОЛЕДЕН БРОЙ НА "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ"! Там ви очакват 100 лесни и вкусни рецепти с ястия и десерти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година







Дали сме бедни, средни или богати – все едно. Пред празниците сме равни - ако ядем, без да преядем, пием, без да се напием, и бъдем с обичаните хора, празниците ще са еднакво красиви за всички ни.А списание „Вкусотии в чинии” ще ви подаде ръка - за да преминете по-леко през предпразничната суетня.  

  • *Най-напред вървят постните ястия, които приготвяме за Бъдни вечер: пълнени чушки с боб и орехи, сармички със стафидки, хумус със син домат, домашно ашуре предна питка и други - каквито си пожелаете.
  • * След тях идва коледното наяждане: „Завита” пуйка, печена върху зеле, пълнена с дреболии, с кестени, с кайма. И зелеви сарми с кълцано месенце и сланинки. Капама с пиле в средата, отдолу с пържолки, отгоре с наденички, наоколо с кисело зелце. А после – погачи, гръцмулени баници, тиквеници и баклавички.
  • * Най накрая тежко пристъпва новогодишното тържество, последвано от васильовденското пиршество: То не щеш ли прасенца-сукалчета с лимонче в устата, то тави, пълни с пържоли в „ризи” и рула с плънка и сос, то баници с кайма или със сирене, криещи късметчета – за всекиго по много. А после почват тортите, курабиите, сладките рула и всичко друго, от което не се слабее, но ти става благо и весело на душата.
  • * И между другото разкази за обичаи: за късмет, за вечна любов, за големи пари.

Гост на читателите е кралицата на баладите - Емилия, чиято изповед може да послужи като урок – как да браним семейното си щастие. 

понеделник, 19 декември 2016 г.

НА 19 ДЕКЕМВРИ ЩЕ ИМАТЕ ШАНС ДА ПРИТЕЖАВАТЕ КОЛЕДНИТЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ" ПОД НАДСЛОВ: „ТРАПЕЗА БОГАТА – ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА”



Все едно, дали сме бедни, средни или богати – ако ядем, без да преядем, пием, без да се напием, и бъдем с обичаните хора, празниците ще са еднакво красиви за всички ни.А списание „Вкусотии в чинии” ще ви подаде ръка - за да преминете по-леко през предпразничната суетня.
 
НА 19 ДЕКЕМВРИ ЩЕ ИМАТЕ НАЙ-ГОЛЯМ ШАНС ДА ПРИТЕЖАВАТЕ КОЛЕДНИЯ ЦВЕТЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕТО ПОД НАДСЛОВ:
„ТРАПЕЗА БОГАТА – ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА”

Там ви очакват 100 лесни и вкусни рецепти с ястия и десерти за
Бъдни вечер, Коледа и Нова година

  • Най-напред вървят постните ястия, които приготвяме за Бъдни вечер: пълнени чушки с боб и орехи, сармички със стафидки, хумус със син домат, домашно ашуре предна питка и други - каквито си пожелаете.

  • След тях идва коледното наяждане: „Завита” пуйка, печена върху зеле, пълнена с дреболии, с кестени, с кайма. И зелеви сарми с кълцано месенце и сланинки. Капама с пиле в средата, отдолу с пържолки, отгоре с наденички, наоколо с кисело зелце. А после – погачи, гръцмулени баници, тиквеници и баклавички.

  • Най накрая тежко пристъпва новогодишното тържество, последвано от васильовденското пиршество. То не щеш ли прасенца-сукалчета с лимонче в устата, то тави, пълни с пържоли в „ризи” и рула с плънка и сос, то баници с кайма или със сирене, криещи късметчета – за всекиго по много. А после почват тортите, курабиите, сладките рула и всичко друго, от което не се слабее, но ти става благо и весело на душата.


И между другото разкази за обичаи: за късмет, за вечна любов, за големи пари.


Гост на читателите е кралицата на баладите - Емилия, чиято изповед може да послужи като урок – как да браним семейното си щастие. 

вторник, 29 ноември 2016 г.

БОЛНА КОЛЯННА СТАВА - С ОПЕРАЦИЯ? БЕЗ ОПЕРАЦИЯ? ИЗГЛЕДАЙ КЛИПА И ПРЕЦЕНИ САМ



д-р Владимир Стефанов – ортопед, ВМА отговаря на въпросите:
– Какво причинява артрозата в ставите?
– Полезни ли са добавките хиалурон и колген за коляното?
– Какви са начините за протезиране на колянна става?

понеделник, 26 септември 2016 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ – СЕЗОНЪТ НА ТУРШИИТЕ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ – СЕЗОНЪТ НА ТУРШИИТЕ: Днес, 26 септември, търсете новият цветен брой на списание „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“! Тръгва си сезонът на отпуските. Настъпва сезонът на ту...

„ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ – СЕЗОНЪТ НА ТУРШИИТЕ – Колкото и да сме възвишени, все понякога (ако не всякога) ни се припива ракия. А ракията върви с туршия. Е, по този повод тук излезе едно скромно, полезно и весело списание – "Вкусотии в чинии", в което можете да намерите повече от сто проверени от редакторите, и от живота, рецепти за лютеници, за царски туршии и всичко останало (чушки, патладжани, домати и пр.). Хората от цяла България са си направили труда, да пратят рецептите. Направете си и вие труда – да ги прочетете. И да си приготвите това-онова! Ей така нá – между поезията, постовете за политика, за пътувания и лични изживявания, за омраза и одобрение. Нéма лошо!


Днес, 26 септември, търсете новият цветен брой на списание „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“!


Тръгва си сезонът на отпуските. Настъпва сезонът на туршиите. Хиляди хора ще разлистят списание „Вкусотии в чинии“ и ще приготвят зимнина по рецептите на нашите читатели, изпратени от всички краища на страната ни: 

  • „Лютеница – за децата е царица“: 

Как се приготвя здравословна лютеници. Лютеници – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, със зелени доматки, с добавка на плодове. Колкото и да знаете, все ще има какво да научите от опита на другите.

  • „Българските чушки – без конкуренция“: 

Червени чушки - сурови и пържени, цели и кълцани. Зелени пиперки и върхари – печени, парени, рязани, с прибавки или без нищо. Чушки – люти и чорбаджийски. Пиперки сладки и месести на туршии – кисели и солени. За всички тези вкусотии има рецепти.

  • „Патладжани – на туршия и в буркани“: 

Патладжани, пържени и наложени с чесън, с копър и в буркани сложени. Патладжани – парена туршия, туршия-сърми. Кьопоолу по различни начини и разни съчетания.

  • „Плодови туршии – иска майстория“: 

Туршия от тикви, от дренки, от дюли, от ябълки, от грозде. И все вкусни и интересни.

  • „Как да приготвим, без да убием витамините“

Рецепти за здравословно приготвена зимнина.

  • „Смесените туршии, царски туршии, кисели краставички, готови манджи, хайвери“: 

Всичко от изброеното ще намерите в списанието.

  •  „Запазване на зимнина – чак до пролетта“: 

във фризера, в мазето или на балкона.

Наш гост е Галена, най-силната конкурентка на фолкфурията Преслава. Тя ще сподели с вас, какво е – да се задържиш винаги на върха на вълната, без да изгубиш личното си щастие. И ще приоткрехне завеската пред личната си тайна – очакването на второ дете в семейството.
И разбира се, за най-добрите участници в конкурса ни има награди, награди, награди - с любимите на всички, с омайващ аромат, продукти на REFAN! 














събота, 3 септември 2016 г.

1. ИСПАНИЯ – ДА СЛУЧИШ НА ЗАВОЕВАТЕЛИ



 Отидох, видях, написах
 
 АНДАЛУСИЯ – "БЕДНИЯТ" ЗЕМЕН РАЙ
                                      Маргарита Мартинова

Оказа се, че аз принадлежа към оная част от туристите, които са направили от Испания най-посещаваната туристическа дестинация в Европейския съюз. По рано бяха Англия, Италия, Франция. Какво става тук? Какво чудо направиха испанците?

Ами, ето какво: В началото не повярвах на приказките на екскурзовода, когато ни водеше през омайващите планини, с опънали синия си седеф морски заливи в подножията им, че всички тези бели и китни постройки, дето ги виждаме, са построени наскоро. Че това е част от програмата на правителството – за икономическото възземане на Юга. Че Андалусия, през която пътуваме, е изостанала от останалите части на страната. И сега правят всичко за икономическия й подем. „Подем – на какво?" – питах се през цялото време аз. – На прекрасни градчета-курорти с възможно най-артистичното строителство? На крепости, катедрали, замъци, толкова съхранени, като че ли са вчера вдигани (и никъде по тях – тухлички от итонг за дооформяне)? На равни, като писти, шосета и магистрали, и обрасли с маслинови дръвчета склонове, които фермери обират със специални за целта комбаинчета? (Андалусците със спокойно сърце могат да си пожелаят това, дето и у нас го казват: „Дано, когато сме най-зле, така да сме!“)
Да, оказа се, че всичко това не е достатъчно и правителството помага на туристическия бранш – и още, и още! И дори моята изгодна почивка е станала факт, благодарение на тази политика.   
Всъщност, ако бъда откровена, в пътуването ми до чужбина за пръв път имаше „социален елемент“. Тъкмо бях решила да си карам лятото „по домашному“, когато случайно видях една много съблазнителна оферта на фирма „ Профитурс“ (www.Profitours.bg– почивка в Андалусия за хора на „Златна възраст“. Малко тегаво ми стана от тази „златна възраст“, но позвъних в агенцията и се оказа, че наистина цената е тази, посочена в офертата, а после – кой как иска в Испания може да си доплати за екскурзиите до едни от най-известните дестинации - Севиля, Кордоба Гранада. Че и до още четири-пет. А евтиното идвало от факта, че испанското правителство спонсорира тези програми из цяла Европа, за да подпомогне туризма в южните райони на страната си?! Да не повярваш – аз, Марго от България, ще пътувам, подпомогната от испанското правителство.

Ще направя едно признание – смятат ме за „спец“ по намирането на low cost самолетни билети и хубави хотели на промоция. Колкото пъти съм могла, толкова съм пътувала до Барселона - 50 евро отиване и връщане. До Мадрид – също. За Валенсия – да не говорим. Но Севиля, Кордоба и Гранада все не ми се вместваха в лимита – и на парите, и на времето. Испания ми стана нещо като „дóма“. А и за многото българи, които срещах по линия на обслужването там – също. Всички бяха доволни от живота си и от работата, добронамерени и услужливи. Останалите испанци изглеждаха спокойни (освен на коридите, ама там си имаше защо). И въобще не се държаха като наследници на някога най-мощната държава в Европа, която е взела  участие във всички по-големи европейски войни преди 500 години. Но пък от друга страна, и те като нас са били векове несвободни (не ми се обръща езика да кажа „поробени“). Дори се попитах – имало ли е време, през които са били свободни? Защото като почнеш да изчисляваш става доста зле.


Картагенците завладяват цяла южна Испания още преди Христа. После по време на Пуническите войни (264–146 г. преди нова ера) римляните прогонват картагенците на принципа „стани ти, да седна аз“. И от 19-та година преди  нова ера Иберийският полуостров става част от Римската империя под името Хиспания. Римляните са му дръпнали една истинска асимилация за 500-те години, в които са владеели полуострова – въвели своя език, своите закони. А в края на първи век наложили и християнството. Започнали да строят прочутите си пътища. И разбира се, както са го правили навсякъде, благоустроявали градовете и издигали нови. Но за зла врага мощта на Римската империя започнала да запада през пети век и в страната нахлули германски племена. Вестготи, свеви, алани и вандали. Не мога да прескоча всичко това, защото трябва да стигна до идването на ислямски нашественици от Северна Африка. Тази част от историята на Испания ме е впечатлила най-силно.

Оказва се, че всичко красиво, което гледахме, и на което се възхищавахме по време на пътуването си, е част от изключителната култура, обогатила полуострова в резултат на престоя на тези нашественици. На берберите-мюсюлмани (известни също като маври) които дошли през 711-718 година. И си отишли чак след 7 века. Чувате ли – след седемстотин години! Едва тогава е освободена и последната крепост – Гранада (през 1492 година, близо век след като България е поробена от османците). И не би ми дало сърце да напиша следващите редове, ако не бях видяла цялата красота с очите си, ако не бях чула разказите и на гидовете. Ако само го бях прочела: „По време на ислямското владичество, андалуската култура и икономика процъфтяват. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови земеделски култури. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът – крепост Алхамбра в Гранада.“

Точно из този дворец неръкотворен, из градините на Алхамбра, и ако ни останат няколко реда – и из незабравимия град-мечта Гранада, останали като безценно наследства от културата на Изтока, ще се разходим в следващата част на пътеписа.