"ЕСЕН С ОТЛОЖЕН ПЛАТЕЖ…" Маргарита Мартинова - стихове

ЕСЕН С ОТЛОЖЕН ПЛАТЕЖ…

Разлюля се животът, като клон от дърво,   

не от бури и мълнии,

ни от градушка.             

Падат дните –

бездомна сълза от око,      

във което е влязла отхвръкнала стружка.   

Есента брули слънцето с черно крило,        

напоява с депресия влажна

листата.

Светлината

се рони - зърно по зърно

намалява денят и расте тъмнината.             

Ти стоиш във средата на свойто: „Защо?”      

Ни назад да се върнеш,

ни напред да вървиш.

Самотата - напуснато птиче гнездо.              

Дали утре ще станеш, ако легнеш да спиш? 

Съблечи го деня – до последно листо! 

Идва циганско лято

и с пендари звъни. 

Изживей,

как си знаеш – и зло, и добро.
 
"Без един!" - есента свойте пилци брои…

Маргарита Мартинова

ЕСЕН С ОТЛОЖЕН ПЛАТЕЖ… Маргарита Мартинова Разлюля се животът, като клон от дърво, не от бури и мълнии, ни от градушка. Падат дните – бездомна сълза от око, във което е влязла отхвръкнала стружка. Есента брули слънцето с черно крило, напоява с депресия влажна листата. Светлината се рони - зърно по зърно намалява денят и расте тъмнината. Ти стоиш във средата на свойто: „Защо?” Ни назад да се върнеш, ни напред да вървиш. Самотата - напуснато птиче гнездо. Дали утре ще станеш, ако легнеш да спиш? Съблечи го деня – до последно листо! Идва циганско лято и с пендари звъни. Изживей, как си знаеш – и зло, и добро. „Без един!” – есента свойте пилци брои…