НА ДЪНОТО
Цигарите ми свършиха!
Стрелките се прекършиха
върху часовника в средата на нощта.
Парите във дланта ми,
безсмислени и неми,
зачакаха да дойде утринта.
Дали да вадя фасове,
и грозни, и прашасали,
от пепелник, препълнен през деня?
Но вътре в мен се мяташе,
от нищо не мирясваше,
една, примираща за глътка дим, змия.
Това не е май дъното?
А дъното под дъното
на неизпушена докрай горчивина.
Тогава върху пясъка
на плажа, на бургаския,
се сбираше съседската тайфа.
Едно момиче влизаше
в морето със обувките,
с чорапките със кръпките,
за да не видят другите деца.
Когато си отива, то тичаше с все сила,
по улички странични, към дома.
Не! Друго днес е дъното,
без изход и разпънато,
във пепелника черен на нощта.
Съзвездията бляскави
запалили са фасове
и над главите ни си тръскат пепелта.
