ЗИМНА
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
Наваля снегът, наваля!
Чак душата едва го побира.
Отесня й кожухът в студа.
Време няма за нов – да
избира.
Няма място за двама дори
на оскъдната снежна пъртина.
Подредени са – лоши, добри,
но не могат по нея да минат.
Наваля снегът, наваля!
Променено е всичко. И чуждо.
Ще поникне ли нова трева?
И ще бъде ли някому нужно.
Щом навън е студено, студено.
И е бяло, и черно-червено.
Светофари щом мръзнат във мрака.
На червеното никой не чака.
А
снегът все вали и вали!
Заприлича
светът на погача.
Украсена
с луна и звезди,
бяла
пита на масата в здрача.
Искаш
ли да си много щастлив?
Гледай
само отгоре покоя!
Ще
сънуваш, когато заспиш,
че
си Бог и земята е твоя.
Маргарита
Мартинова
