ПОБЕДЕНА
Морето със задъхан пулс,
догонва пулса на сърцето.
Във вените ти се прелива
и пламва морската вода.
Отблясъците от пожара,
до кръв са ръфали небето.
Струи през раните му лава
и нажежава утринта.
Угасват мокрите цигари –
в морето паднали звездички.
Въпросът ням: "Какво да правя",
се е стопил, като свещичка.
На волята веслата крехки
са счупени и непотребни.
Водата сваля всички дрехи
със яростта си безогледна.
Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни,
предадено, като изменник,
без съпротива да лежи.
Прецежда слънце отмаляло
между ресниците – сълзи,
Нима не знаеш отначало?
– Сърцето ще те победи!
Маргарита Мартинова
