И не
морето е солено!
Солени
са сълзите
на
майката със черната забрадка.
И на
детето беззащитно,
ударено
със ненаказана ръка.
И не
морето е солено!
Солена
е кръвта,
намокрила главата на войника,
изтичаща
- далече от дома,
върху
земята овъглена и безлика.
И не
морето е солено!
Солена
е потта,
през
веждите, струяща по лицето
на
падналата по очи жена,
под
слънцето, край снопите в полето.
Дори
не струва пукнат грош солта,
преди
да я поръсиш върху хляба.
Невидими
са простите неща –
кураж и мъдрост много ще ти трябва.
Безвкусна
е, безсолна е солта,
дори
да изядеш и два чувала,
ако
не чувстваш сили след това,
живота
си да почнеш отначало.
Земята,
океаните, морето,
са
пълни със кристали
безразлични.
Солта
превръща се в това, което е,
когато
силно
мразиш и обичаш.
маргарита
мартинова
