НЕВЕСТИ НА ВОЙНАТА
Жените носеха войната
под сърцата си –
на чужди воини семето
омразно.
Очите им прегърбени и
празни
в земята гледаха, без
нищичко да казват.
Жените носеха под
дрехите позора си
и мислеха, че никой не се сеща.
Оставяха те хляба -
за децата си.
И вместо сол, го
ръсеха с надежда.
Подмятани по лодки и
пристанища,
извличани от къщи за косите
си,
ръцете им, охлузени и
с рани,
на корабни въжета
заприличваха.
Невести на войната бяха
всички те.
И танкови салюти пред
стените им
през дупките, пробити
към небето,
вместо конфети,
камъни им сипеха.
Но някъде във черните
им сънища,
изгрели като падащи комети,
пожарите им пращаха искрите
си,
и правеха лицата им
да светят.
В икони там жените се
превръщаха,
по бузите им точеше
се миро.
И би могъл пред тях
да се прекръстиш,
ако не бяха,
по случайност,
живи.
по случайност,
живи.
