От онзи свят или от тоя,
ела, където и да си!
За теб вратите ще отворя,
ще ти постеля – да поспиш.
Ела – от билки ще направя
лечебен чай – да ми простиш.
Обидите ми да забравиш
и думите да продължиш
от там, където те прекъснах.
Оттам, където всичко скъсах.
От там, отдето – те изхвърлих.
И от деня, в който отказах
да разделя въздуха с друга,
да разсека нощта на две
и в тъмната й половина
насляпо да живея с теб.
Да не те виждам – как обичаш,
как се разкайваш, как отричаш,
как, под сърцето, носиш скрити
на чужди грижи тегобите.
Сега живея, а съм мъртва.
Не чувствам радост, нито мразя.
за нищо спомени не пазя.
ни обич, ни гнездо не свъртам.
От лято, есени и зими,
животът ми опусталя.
Но съществувам – щом те има.
Където и да си – ела!
