Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

четвъртък, 2 май 2013 г.

ВЕЛИКДЕНСКИ КУЛИЧ С ГЛАЗУРА





Продукти: 500-600 г брашно, 1 и 1/2 чаена чаша брашно, 6 яйца, 150-200 г масло, 1 и 1/2-2 чаени чаши захар, 40-50 г мая, щипка сол, стафиди, 50 г захаросани плодове, 50 г бадеми, ванилин или ванилена захар. За глазурата: 1 белтък, 1/2 чаена чаша пудра захар, 1 чаена лъжичка лимонов сок.

Приготвяне: Разтваряме в топлото мляко 1 супена лъжица захар и маята. Постепенно добавяме около 150-200 г пресято брашно, разбъркваме, за да не стане на грахулки, покриваме с чиста кърпа и оставяме да шупне на топло. Отделяме белтъците от жълтъците. Прибираме белтъците в хладилника. Разбиваме жълтъците със захарта. Маслото разтопяваме и оставяме да изстине. Когато обемът на закваската се увеличи два пъти, добавяме жълтъците, разбити със захарта (един оставяме за намазване), разтопеното масло (охладено до телесна температура), солта, ванилената захар или ванилина и всичко разбъркваме. Охладените белтъци разбиваме на пяна. Внимателно ги добавяме, както и останалото брашно. Разбъркваме тестото с миксера с бъркалките за тесто, докато се появят мехурчета – това означава, че тестото достатъчно се е обогатило с кислород и можем да спрем бъркането. Тестото не трябва да бъде много гъсто, но трябва да е добре разбъркано и свободно да се отделя от стените на съда (по консистенция да е по-рядко от това за мекици, но по-гъсто, отколкото за бухти). Покриваме тестото и го оставяме на топло да втаса. Когато втаса и увеличи няколко пъти обема си, добавяме стафидите (измити, подсушени и оваляни в брашно), захаросаните плодове, нарязани на кубчета, и обелените и нарязани на дребно бадеми. Премесваме тестото около 5 минути и отново го оставяме на топло да втасва. (За да обелим бадемите, трябва за 2 минути да ги залеем с вряла вода, след това изливаме водата и обелваме кожицата.) Подготвяме формите за печене на козунаците, като на дъното слагаме кръгче намаслена хартия за печене, а стените намазваме с олио или разтопено масло и поръсваме с брашно или с галета. Втасалото тесто слагаме във формите, оставяме още веднъж да втаса и намазваме отгоре с жълтък. (За да се получи по-пухкав козунак, трябва да напълним формата до 1/3 от височината й, а за по-плътен - до 1/2 от височината й.) Козунаците печем на 180 градуса 40-60 минути в зависимост от размера им. По време на печенето трябва внимателно да обръщаме формата, но да не я тръскаме. За да не изгори отгоре, след като се зачерви, трябва да покрием с хартия, намокрена във вода. Проверяваме готовността на козунака, като бодваме с клечка: ако клечката е суха, козунакът е готов, а ако има полепнало тесто, е суров. Готовите козунаци изваждаме внимателно от формите, за да не се счупят, и ги слагаме настрани на специална покривка, постлана върху креват или възглавница, покриваме ги с кърпа и периодично ги обръщаме, докато изстинат. След това може да ги полеем с глазура или разбити белтъци, с разтопен шоколад, а отгоре да ги украсим със захаросани плодове, шоколадови фигурки и др. Готовите козунаци слагаме в голям съд, застлан с покривка, захлупваме съда и оставяме за през нощта на топло (например до радиатора) – козунаците трябва да доузреят.
Приготвяне на глазурата: Разбиваме 1 охладен белтък, постепенно добавяме 0,5 чаена чаша пудра захар и 1 супена лъжица прясно изстискан лимонов сок. Нанасяме глазурата върху козунаците и оставяме да засъхне.

Рецептата е от списание "Вкусотии в чинии"


• www.mmartinova.com








 

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА



БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА: Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея. Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си 
 Митрополит Антоний Сурожски, „Двери на православието”

Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея.

Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си: да я чакаш, да я жадуваш, да се радваш предварително на срещата, и да я срещнеш благоговейно и нежно“.

Второто впечатление (то беше много след това) беше от смъртта на моя баща. Той почина внезапно. Аз отидох при него в бедната стаичка на последния етаж на френската къща, където имаше легло, маса, табуретка и няколко книги. Влязох в стаята му, затворих вратата и застанах прав. И ме обгърна такава тишина, такава дълбока тишина, че помня как възкликнах на глас: „И хората казват, че има смърт!... Каква лъжа!“. Защото тази стая беше изпълнена с живот, при това с такава пълнота на живота, каквато навън, на улицата, в двора, никога не бях срещал. Ето защо имам такова отношение към смъртта и защо с такава сила преживявам думите на апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил.1:21). Но апостолът после казва още нещо, което мен също много ме порази. Цитатът не е точен, но ето какво казва: той иска да умре и да се съедини с Христос, но добавя: „Но за вас е необходимо аз да остана жив, и аз ще продължа да живея“. Това е последната жертва, която може да принесе: всичко, към което се стреми, на което се надява, което прави, той е готов да отложи само защото е нужен на другите.

Аз съм видял много смърт.

Петнадесет години работих като лекар, пет от тях – във войната и във френската съпротива. След това 46 години бях свещеник и постепенно погребах цялото поколение на нашата ранна емиграция; така че съм видял много смърт. Това което ме поразява е, че руснаците умират спокойно; западните хора по-често със страх. Руснаците вярват в живота и отиват в живота. И ето едно от нещата, които всеки свещеник и всеки човек трябва да повтаря на себе си и на другите: трябва да се готвим не за смърт, трябва да се готвим за вечния живот.

Ние нищо не знаем за смъртта. Не знаем какво става с нас в момента на умирането, но макар и частично знаем какво е вечният живот. Всеки от нас знае от опит, че има моменти, когато той живее не във времето, а с такава пълнота на живота, с такова ликуване, което не принадлежи само на земята. Затова първото, на което трябва да учим себе си и другите, е да се готвят не за смъртта, а за живота. А ако говорим за смъртта, то да говорим за нея като за врата, която ще се разтвори широко и ще ни даде да влезем във вечния живот.

Но да се умре не е толкова лесно. Каквото и да мислим за смъртта, за вечния живот, ние нищо не знаем за самата смърт, за умирането. Искам да ви дам един пример от моя опит от времето на войната.

Бях младши хирург във военната болница. При нас умираше едно младо войниче, на 25 години, на моята възраст. Отидох при него вечерта, седнах на леглото и му казвам: „Е, как се чувстваш?“ Той ме погледна и каза: „Тази нощ ще умра“. „А страх ли те е да умреш?“ „Не ме е страх да умра, но ми е тежко да се разделя с всичко, което обичам: с младата си жена, със селото, с родителите; а от едно нещо наистина много ме е страх: да умра в самота“. Аз му казах: „Няма да умреш сам“. „Как така?“ „Аз ще остана с тебе“. „Вие не можете цяла нощ да останете с мене…“ Аз отговорих: “Разбира се, че мога!“ Той помисли и каза: „Дори вие да останете с мен, в някакъв момент аз вече няма да съм в съзнание, и тогава ще отида в тъмнината и ще умра сам“. Аз му казвам: „Не, няма да е така. Аз ще седна до тебе и ние ще си говорим. Ти ще ми разказваш за всичко, което искаш: за селото, за семейството си , за детството си, за жена си, за всичко, което помниш, което ти е на душата, което обичаш. Аз ще те държа за ръката. Постепенно ще се умориш да говориш, тогава аз ще започна да говоря повече отколкото ти. А после, като видя, че ти започваш да се унасяш, ще започна да говоря по-тихо. Ти ще затвориш очи, аз ще спра да говоря, но ще те държа за ръка, и периодично ще ми стискаш ръката, ще знаеш, че съм тук. Постепенно твоята ръка, макар и да усеща моята, няма да може да стиска, тогава аз ще стискам твоята ръка. И в някакъв момент тебе вече няма да те има сред нас, но ти няма да си отидеш сам. Ние ще изминем целия път заедно“. И така час след час ние прекарахме тази нощ. В някакъв момент той наистина престана да стиска ръката ми, аз започнах да стискам ръката му, за да знае, че аз съм тук. После ръката му започна да изстива, после се отпусна и той вече не беше с нас. И това е много важен момент:

много е важно човек да не е сам, когато отива във вечността.

Но има и други случаи. Понякога човек боледува дълго, и ако тогава е обграден с любов и грижа - му е леко да умре, макар и болезнено (за това ще кажа по-късно). Но е много страшно, когато човек е обграден от хора, които с нетърпение чакат той да умре, сякаш казват: докато той е болен, ние сме пленници на неговата болест, не можем да мръднем от леглото му, не можем да се върнем към нашия си живот, не можем да се радваме на нашите радости, той е като тъмен облак, надвиснал над нас; дано умре по-скоро… И умиращият чувства това. Това може да продължи месеци. Роднините идват и хладно питат: „Е, как си? Добре ли си? Нещо трябва ли ти? Нищо ли не ти трябва? Добре, знаеш, че имам работа, пак ще дойда при тебе“. И дори гласът да не звучи жестоко, човекът знае, че са го посетили, само защото трябва да го посетят, и че очакват смъртта му с нетърпение.

А има и такива случаи. Човек умира, умира дълго, но е обичан и скъп; и самият той е готов да жертва щастието да пребивава с любимия човек, защото това може да донесе радост или да помогне на някой друг. Сега ще си позволя да разкажа нещо лично.

Моята майка в продължение на три години умираше рак. Аз се грижех за нея. Ние бяхме много близки, бяхме си скъпи един на друг. Но аз си имах своята работа – бях единственият свещеник на лондонската енория и освен това веднъж месечно трябваше да пътувам до Париж за събранието на Епархийския съвет. Нямах пари, за да се обаждам по телефона, затова, връщайки се, си мислех: ще заваря ли мама жива или не?... Тя беше жива, каква радост! Каква среща!... Постепенно тя започна да гасне. Имаше моменти, когато тя звъни със звънчето, аз идвам, и тя ми казва: „Тъжно ми е без тебе, да постоим заедно“. А имаше моменти, когато аз изнемогвах. Качвах се при нея, оставяйки работата си, и казвах: „Мъчно ми е без тебе“. И тя ме утешаваше в своето умиране и в своята смърт. И така постепенно ние заедно си отивахме във вечността, защото когато тя умря, отнесе със себе си цялата ми любов към нея, всичко, което беше между нас. А между нас имаше толкова много! Ние преживяхме почти целия си живот заедно, само през първите години на емиграцията живяхме разделени, защото нямаше къде да живеем заедно. Но после бяхме заедно, и тя ме познаваше в дълбочина. Веднъж ми каза: „Колко странно: колкото повече те опознавам, толкова по-малко неща мога да кажа за тебе, защото всяка дума, която ще кажа, ще трябва да я поправям с някакви допълнителни черти“. Да, ние достигнахме момента, когато се познавахме толкова дълбоко, че не можехме да кажем нищо един за друг, но да се приобщим към живота, умирането и смъртта – можехме.

И ето, ние трябва да помним, че всеки умиращ е в такова състояние, че всяка коравосърдечност, безразличие или желание „накрая това да свърши“ са непоносими. Човек чувства това, знае го и ние сме длъжни да се научим да преодоляваме в себе си всички тъмни, мрачни, скверни чувства, и забравяйки за себе си, дълбоко да се замислим, да се вгледаме и да се вживеем в другия човек. И тогава смъртта ще стане победа: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (1Кор. 15:55).

Искам да кажа още нещо за смъртта, защото това, което вече казах беше много лично. Смъртта е около нас през цялото време, смъртта е съдбата на цялото човечество. Сега се водят войни, хора умират в ужасни страдания, и ние трябва да се научим да бъдем спокойни по отношение на собствената си смърт, защото в нея ние виждаме живот, зараждащия се вечен живот. Победата над смъртта, над страха от смъртта е в това, да живеем все по-дълбоко с вечността и да приобщаваме и другите към тази пълнота на живота.

Превод П. Спирова

вторник, 30 април 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН


След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. 

понеделник, 29 април 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН


След това влязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало в едно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците и купувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, а те го превърнали в разбойнически вертеп. 

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОТ ЦВЕТНИЦА ДО РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН ПО ДЕН


След товавлязъл в храма на Иерусалим и видял, че всичко наоколо се било превърнало ведно голямо тържище. Тогава прекатурил масите и изгонил от храма търговците икупувачите, защото това би трябвало да бъде „дом молитвен за всички народи”, ате го превърнали в разбойнически вертеп. 

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО - КОЙ ДЕН КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО С ХРИСТОС

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО - КОЙ ДЕН КАКВО СЕ Е СЛУЧВ
АЛО



А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;  защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

неделя, 28 април 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ

ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ
Свещенодействието: Запалете тънка восъчна свещ и покрийте свареното яйце с горещи капки восък. Оцветете яйцето в жълто и отново го покрийте с капки восък, след това го потопете в червената боя. Вземете друго яйце, повторете действието, само че след червената боя - подсушете, покрийте                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     с капки восък, след което оцветете вашата бъдеща перашка в тъмносин завършващ цвят.
А сега сложете яйцето в топла фурна

ВОСЪЧНИ ЯЙЦА-КАЛИНКИ В КОЗУНАЧЕНИ ГРАДИНКИ





Избираме яйца с гладка черупка. Измиваме ги, слагаме върху кърпа да изсъхнат, после ги поставяме в тенджера с мека вода (да ги покрие), добавяме 1 супена лъжица сол на 2 литра вода и ги кипваме постепенно. След като се сварят, ги слагаме върху кърпа да изстинат.

Правила при боядисване с купешки бои

Яйцето се слага в пластмасова лъжица и се потапя в боята за 5 минути. Ако е за по-дълго време, то калцият в горния слой се разрушава и яйцето ще се оцвети неравномерно.
l Боята трябва да бъде топла, но не гореща, иначе восъкът преждевременно  ще се разтопи.
l Боядисването винаги започваме от светлите тонове и завършваме с тъмните.
l
Боята "не боядисва", ако е студена или оцетът се е изпарил, или яйцето не е прясно, или е с мазна черупка.
l При боядисването с восък най-добре е да се използва чист пчелен восък, защото парафиновите линии не издържат толкова, колкото восъчните. В горещия восък може да се добави малко хранителна боя на прах с тъмен цвят, за да се вижда много добре върху черупката.

Украсяване на точки

Восъкът може да се нанесе върху яйцето с карфица, клечица, сламка, главичката на пирон, тръбичка за украсяване на яйца, или прост да се накапе. Свещенодействието: Запалете тънка восъчна свещ и покрийте свареното яйце с горещи капки восък. Оцветете яйцето в жълто и отново го покрийте с капки восък, след това го потопете в червената боя. Вземете друго яйце, повторете действието, само че след червената боя - подсушете, покрийте с капки восък, след което оцветете вашата бъдеща перашка в тъмносин завършващ цвят.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           


А сега сложете яйцето в топла фурна (100 ° С) или го поднесете към огъня, но не го пъхайте в пламъка. Когато восъкът върху яйцето се стопи, старателно го свалете с мека платнена кърпа. Перашката-калинка е готова.
Правила: Когато боядисвате в един цвят, винаги потапяйте яйцето първо в жълта боя, а след това - в червена. И ето ви красиво яйчице! Независимо от това дали има жълт цвят в шарката или не, първоначално яйцето се боядисва в жълта боя.
Ако боядисвате в един тон, яйцето ще стане "мраморно", ако в боята добавите капка олио или преди боядисването потъркате черупката с фина шкурка.



КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА?

КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА? 
l Ако сте внесли букета отвън, не го слагайте веднага във вазата. Цветята трябва да се „аклиматизират” към стайната температурата поне 15-20 минути.
Ако цветята започнат да увяхват
l Обилно напръскайте букета с вода.
l Подрежете стъблата отдолу на 3-4 см.
l Сложете цветята в студена вода.
l Сложете букета за 1 час в хладилник.

КАК ДА СЕ РАДВАМЕ ПО-ДЪЛГО НА БУКЕТА ОТ РОЗИ, ХРИЗАНТЕМИ И ЛАЛЕТА?











l Ако сте внесли букета отвън, не го слагайте веднага във вазата. Цветята трябва да се „аклиматизират” към стайната температурата поне 15-20 минути.
l Преди да поставите букета във вазата, изплакнете го с хладка вода. Защото по цветята може да има кърлежи, гъсеници или други насекоми.
l Непременно отрежете стъблата отдолу на 2-3 см (тази процедура се извършва под течаща вода) и махнете долните листа от стъблото.
l Вазата за цветя трябва е чиста. Предварително я измийте с веро или със слаб разтвор от калиев перманганат (много светло розова да стане водата за измиване). За да не „цъфти” водата, най-добре е да купувате вази от тъмно стъкло.
l Използвайте антисептични средства, които се продават в големите цветарски магазини.

Ако цветята започнат да увяхват
l Обилно напръскайте букета с вода.
l Подрежете стъблата отдолу на 3-4 см.
l Сложете цветята в студена вода.
l Сложете букета за 1 час в хладилник.

Букет от лалетата

Лалетата издържат 5 – 7 дни във ваза.
Водата трябва да е много студена. Понякога може да се добави дори лед.
Лалетата трябва да се държат на хладно и светло място.
Водата във вазата трябва да е 10-15 см от дъното.



Всекидневни процедури:


l Да се подменя ежедневно водата във вазата!

l Да се подрязват стеблата отдолу 1 см.



Допълнителни грижи:


l Добавете 1-2 чаени лъжички захар на литър вода.
l Пуснете във водата парченце дървени въглища или 1 таблетка активен въглен (на 1 – 1,5 л вода).
l Пуснете във водата нещо сребърно – пръстен или монета (на 1,5 - 2 л вода).


Уханни рози
Розите издържат 7 – 10 дни във ваза.
Трябва да ги държите на топло и светло място, да не ги слагате с други цветя в една и съща ваза.
Водата трябва да е много студена. Понякога може да се добави дори лед.
Водата във вазата трябва да е 10 - 15 см от дъното.


Всекидневни процедури:

 
l Да се подменя ежедневно водата във вазата!
l Розите да се пулверизират със студена вода.
l Водата във вазата да е студена.
l Да се подрязват ежедневно стеблата отдолу 1 см изкосо.


Допълнителни грижи:


l Добавете 1-2 чаени лъжички захар на литър вода.
l Добавете 1 супена лъжица винен оцет и 1 чаена лъжичка захар на литър вода.
l Пуснете 1 таблетка разтворим аспирин на 1 – 1,5  л вода.
l През нощта ги дръжте в банята - в кофа или във ваната в студена вода.


Печални хризантеми


Хризантемите издържат 20 дни във ваза.
Трябва да ги държите на хладно място, а нивото на водата да е 15 см над дъното.
Водата трябва да е със стайна температура.

 Всекидневни процедури:

l Да се подменя през ден водата във вазата.
l Да се подрязват на 2 – 3 дни стеблата отдолу 1 см.

Допълнителни грижи:
l Добавете 1 чаена лъжичка захар на половин литър вода.




понеделник, 15 април 2013 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОРХИДЕЯТА ФАЛЕНОПСИС - БЛАГОДАРНА И БЛАГОДАТНА

ОРХИДЕЯТА ФАЛЕНОПСИС - БЛАГОДАРНА И БЛАГОДАТНА

ОРХИДЕЯТА ФАЛЕНОПСИС - БЛАГОДАРНА И БЛАГОДАТНА

ОРХИДЕЯТА ФАЛЕНОПСИС - БЛАГОДАРНА И БЛАГОДАТНА

ОРХИДЕЯТА ФАЛЕНОПСИС - БЛАГОДАРНА И БЛАГОДАТНА













За да спасиш фаленопсиса,накарай го да моржува!

Кое е това цвете, което е царствено красиво, цъфти много, много продължително и се отглежда доста лесно? Отговорът на загадката е – фаленопсис, един от най търсените и популярни видове орхидеи.
Как да си изберем растение? Първо - внимателно разгледайте цветето. Листата не трябва да висят като дрипа. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените (орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии). Здравите сухи корени са сребристосиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво-зелени, повече към зелено. Мъртвите - меки, кафяви, без живи краища.
Къде да го поставим? Може да го сложите на перваза на прозореца или да виси в подходяща саксия. Ако прозорецът е южен, през пролетта и лятото е нужно да го засенчите с леко мрежесто перде.
През зимата на перваза на прозореца растението може да се преохлади. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често през студения сезон растението страда от недостатък на светлина.
Какво още да направите? Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, всичко може да завърши печално.

Кога да поливате? 

Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По-добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстратът стане съвършено сух, да "хруска".

Кога е нужно пресаждане?

Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи - те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни - изгнили са в разлагащия се субстрат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъхът сфагнум. Трябва често да се сменя. По принцип е добре винаги да бъдат пресаждани орхидеите веднага след закупуването им. Използва се готов субстрат за орхидеи от магазина – той трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедира се по следния начин: изваждаме внимателно орхидеята от саксията й, оглеждаме всички корени и там, където има изгнили, ги изрязваме до здраво и наръсваме отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежем 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагаме дренаж от натрошен студопор, след това насипваме малко от субстрата, държим с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипваме, така че да се разпредели навсякъде между корените. След като пресадим, поливаме чак на следващия ден.
Фаленопсисите се пръскат сутрин и вечер. Но трябва да се внимава да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. При поливане трябва да се отцежда напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи, ще загният корените.

Какво да се прави, когато фаленопсисът е прецъфтял? 

При здравото растение, което има плътни "кожени" листа и нежно зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоносът до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела (цветонос). Но ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см, то е по-добре цветоносът да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването му може да се проточи за дълъг период от време.

А ако фаленопсисът не е цъфтял изобщо? 

Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия, е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис близо до прозорец, намиращ се на южна страна, където ще има достатъчно светлина, но в същото време върху му да не попадат преки слънчеви лъчи. Над растението може да се сложи лампа на разстояние 1-2 метра. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване за около 4 седмици на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната. Може да го изкарате на остъклена тераса например (но на не по-ниска от 15 градуса температура). Там има значителна разлика между дневната и нощната температура. Този метод може да се нарече "хладно лечение". След като мине периодът, отново поставете фаленопсиса при обичайната му стайна температура (около 20 градуса). Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

Как да разберете дали растението получава достатъчно светлина? 

От цвета на листата - при здравите растения те са яркозелени. Ако са тъмнозелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав оттенък, то светлината е прекалено много. Ако има тъмни петна, то това може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза и го изолирайте със завеса.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата, под която е азотът в тора. Стандартните торове съдържат малко микроелементи, а азотът е основно под формата на урея. Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално "гладуват" независимо от редовното торене.