НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

понеделник, 26 септември 2016 г.

„ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ – СЕЗОНЪТ НА ТУРШИИТЕ – Колкото и да сме възвишени, все понякога (ако не всякога) ни се припива ракия. А ракията върви с туршия. Е, по този повод тук излезе едно скромно, полезно и весело списание – "Вкусотии в чинии", в което можете да намерите повече от сто проверени от редакторите, и от живота, рецепти за лютеници, за царски туршии и всичко останало (чушки, патладжани, домати и пр.). Хората от цяла България са си направили труда, да пратят рецептите. Направете си и вие труда – да ги прочетете. И да си приготвите това-онова! Ей така нá – между поезията, постовете за политика, за пътувания и лични изживявания, за омраза и одобрение. Нéма лошо!

Днес, 26 септември, търсете новият цветен брой на списание „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“!

Тръгва си сезонът на отпуските. Настъпва сезонът на туршиите. Хиляди хора ще разлистят списание „Вкусотии в чинии“ и ще приготвят зимнина по рецептите на нашите читатели, изпратени от всички краища на страната ни:

„Лютеница – за децата е царица“:

Как се приготвя здравословна лютеници. Лютеници – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, със зелени доматки, с добавка на плодове. Колкото и да знаете, все ще има какво да научите от опита на другите.

„Българските чушки – без конкуренция“:

Червени чушки - сурови и пържени, цели и кълцани. Зелени пиперки и върхари – печени, парени, рязани, с прибавки или без нищо. Чушки – люти и чорбаджийски. Пиперки сладки и месести на туршии – кисели и солени. За всички тези вкусотии има рецепти.

„Патладжани – на туршия и в буркани“:

Патладжани, пържени и наложени с чесън, с копър и в буркани сложени. Патладжани – парена туршия, туршия-сърми. Кьопоолу по различни начини и разни съчетания.

„Плодови туршии – иска майстория“:

Туршия от тикви, от дренки, от дюли, от ябълки, от грозде. И все вкусни и интересни.

„Как да приготвим, без да убием витамините“

Рецепти за здравословно приготвена зимнина.

„Смесените туршии, царски туршии, кисели краставички, готови манджи, хайвери“:

Всичко от изброеното ще намерите в списанието.

„Запазване на зимнина – чак до пролетта“:

във фризера, в мазето или на балкона.

Наш гост е Галена, най-силната конкурентка на фолкфурията Преслава. Тя ще сподели с вас, какво е – да се задържиш винаги на върха на вълната, без да изгубиш личното си щастие. И ще приоткрехне завеската пред личната си тайна – очакването на второ дете в семейството.

И разбира се, за най-добрите участници в конкурса ни има награди, награди, награди - с любимите на всички, с омайващ аромат, продукти на REFAN!

Прочетете още »

понеделник, 5 септември 2016 г.

Падат комплиментите презряли под дървото с корени изгнили. По-добре бъдете катедрали, спора с времето във себе си решили!

събота, 3 септември 2016 г.

1. ИСПАНИЯ – ДА СЛУЧИШ НА ЗАВОЕВАТЕЛИ

Отидох, видях, написах

АНДАЛУСИЯ – "БЕДНИЯТ" ЗЕМЕН РАЙ

Маргарита Мартинова

Оказа се, че аз принадлежа към оная част от туристите, които са направили от Испания най-посещаваната туристическа дестинация в Европейския съюз. По рано бяха Англия, Италия, Франция. Какво става тук? Какво чудо направиха испанците?

Ами, ето какво: В началото не повярвах на приказките на екскурзовода, когато ни водеше през омайващите планини, с опънали синия си седеф морски заливи в подножията им, че всички тези бели и китни постройки, дето ги виждаме, са построени наскоро. Че това е част от програмата на правителството – за икономическото възземане на Юга. Че Андалусия, през която пътуваме, е изостанала от останалите части на страната. И сега правят всичко за икономическия й подем. „Подем – на какво?" – питах се през цялото време аз. – На прекрасни градчета-курорти с възможно най-артистичното строителство? На крепости, катедрали, замъци, толкова съхранени, като че ли са вчера вдигани (и никъде по тях – тухлички от итонг за дооформяне)? На равни, като писти, шосета и магистрали, и обрасли с маслинови дръвчета склонове, които фермери обират със специални за целта комбаинчета? (Андалусците със спокойно сърце могат да си пожелаят това, дето и у нас го казват: „Дано, когато сме най-зле, така да сме!“)
Да, оказа се, че всичко това не е достатъчно и правителството помага на туристическия бранш – и още, и още! И дори моята изгодна почивка е станала факт, благодарение на тази политика.

Всъщност, ако бъда откровена, в пътуването ми до чужбина за пръв път имаше „социален елемент“. Тъкмо бях решила да си карам лятото „по домашному“, когато случайно видях една много съблазнителна оферта на фирма „ Профитурс“ (www.Profitours.bg) – почивка в Андалусия за хора на „Златна възраст“. Малко тегаво ми стана от тази „златна възраст“, но позвъних в агенцията и се оказа, че наистина цената е тази, посочена в офертата, а после – кой как иска в Испания може да си доплати за екскурзиите до едни от най-известните дестинации - Севиля, Кордоба Гранада. Че и до още четири-пет. А евтиното идвало от факта, че испанското правителство спонсорира тези програми из цяла Европа, за да подпомогне туризма в южните райони на страната си?! Да не повярваш – аз, Марго от България, ще пътувам, подпомогната от испанското правителство.

Ще направя едно признание – смятат ме за „спец“ по намирането на low cost самолетни билети и хубави хотели на промоция. Колкото пъти съм могла, толкова съм пътувала до Барселона - 50 евро отиване и връщане. До Мадрид – също. За Валенсия – да не говорим. Но Севиля, Кордоба и Гранада все не ми се вместваха в лимита – и на парите, и на времето. Испания ми стана нещо като „дóма“. А и за многото българи, които срещах по линия на обслужването там – също. Всички бяха доволни от живота си и от работата, добронамерени и услужливи. Останалите испанци изглеждаха спокойни (освен на коридите, ама там си имаше защо). И въобще не се държаха като наследници на някога най-мощната държава в Европа, която е взела участие във всички по-големи европейски войни преди 500 години. Но пък от друга страна, и те като нас са били векове несвободни (не ми се обръща езика да кажа „поробени“). Дори се попитах – имало ли е време, през които са били свободни? Защото като почнеш да изчисляваш става доста зле.

Картагенците завладяват цяла южна Испания още преди Христа. После по време на Пуническите войни (264–146 г. преди нова ера) римляните прогонват картагенците на принципа „стани ти, да седна аз“. И от 19-та година преди нова ера Иберийският полуостров става част от Римската империя под името Хиспания. Римляните са му дръпнали една истинска асимилация за 500-те години, в които са владеели полуострова – въвели своя език, своите закони. А в края на първи век наложили и християнството. Започнали да строят прочутите си пътища. И разбира се, както са го правили навсякъде, благоустроявали градовете и издигали нови. Но за зла врага мощта на Римската империя започнала да запада през пети век и в страната нахлули германски племена. Вестготи, свеви, алани и вандали. Не мога да прескоча всичко това, защото трябва да стигна до идването на ислямски нашественици от Северна Африка. Тази част от историята на Испания ме е впечатлила най-силно.

Оказва се, че всичко красиво, което гледахме, и на което се възхищавахме по време на пътуването си, е част от изключителната култура, обогатила полуострова в резултат на престоя на тези нашественици. На берберите-мюсюлмани (известни също като маври) които дошли през 711-718 година. И си отишли чак след 7 века. Чувате ли – след седемстотин години! Едва тогава е освободена и последната крепост – Гранада (през 1492 година, близо век след като България е поробена от османците). И не би ми дало сърце да напиша следващите редове, ако не бях видяла цялата красота с очите си, ако не бях чула разказите и на гидовете. Ако само го бях прочела: „По време на ислямското владичество, андалуската култура и икономика процъфтяват. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови земеделски култури. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът – крепост Алхамбра в Гранада.“

Точно из този дворец неръкотворен, из градините на Алхамбра, и ако ни останат няколко реда – и из незабравимия град-мечта Гранада, останали като безценно наследства от културата на Изтока, ще се разходим в следващата част на пътеписа.

сряда, 24 август 2016 г.

ДРУГ В ЗАКОНЕ

сряда, 17 август 2016 г.

НАЙ-ЛЕСНАТА И ВКУСНА СТУДЕНА ТОРТА!

Предлагаме ви една лятна рецепта за най-лесната и бърза студена торта. Готова е само за около 45 минути, а на вкус е истинско чудо. Не пропускайте да я опитате, защото само може да съжалявате после.
Продукти: Трябват ни два пакета бисквити, средата на половин бял хляб, една и половина чаени чаши прясно мляко, една чаша пудра захар, пакетче какао, пакетче сухо мляко, един малък маргарин, бадеми, орехи и други ядки по ваш избор, които да са смлени или счукани.Също и компот малини или пресни малини.
Приготвяне: Тази торта се прави повече от лесно и приятно. Първо трябва да накиснем в студена вода хляба и после да го изстискаме внимателно с ръцете.Взимаме една купа и в нея смесваме изстискания хляб, заедно със сухото мляко, какаото, пудрата захар, орехите и маргарина. После ни трябва една подходяща тава, в която да започнем да нареждаме бисквитите, които преди това за малко сме топнали в прясното мляко. И така, редим – бисквити, крем, посипваме с малини, бисквити, крем като гледаме най-отгоре да завършим с крема. Тази студена торта се украсява по наше желание с пръчици, смлени орехи или каквото друго искаме.Когато е съвсем готова и завършена, не ни остава друго, освен да я бутнем за няколко часа в хладилника, за да се стегне

петък, 12 август 2016 г.