неделя, 24 юли 2016 г.
БАРЫШНИКОВ ТАНЦУВА "КОНИ ПРИВИРЕДЛИВЫЕ" НА ВИСОЦКИ
петък, 15 юли 2016 г.
УНИКАЛНА УИТНИ ХЮСТЪН: Whitney Houston - I Will Always Love You
УНИКАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - НЕЧУВАНО И НЕВИЖДАНО: Whitney Houston - I Will Always Love You
вторник, 12 юли 2016 г.
събота, 2 юли 2016 г.
понеделник, 13 юни 2016 г.
"ЕКОЛОГИЧНИТЕ СЛАДКА – САМО У ДОМА"
ТЪРСЕТЕ В ПОНЕДЕЛНИК, 13 ЮНИ, ЦВЕТНИЯ БРОЙ НАВКУСОТИИ В ЧИНИИ ПО ЧИТАТЕЛСКИ ПИСМА!
Това лято ни предстои ГОЛЕМИЯТ УДАР! Срещу замърсената почва, срещу ГМО, срещу подменките в състава на продуктите, срещу нищонесъдържащите бурканчета, подредени по рафтовете на магазините. Сладката, компотите, желетата и мармаладите – ще си ги направим у дома – екологични, здравословни, с витамините, минералите и полезните лечебни елементи, каквито щедро е дарила нашата природа реколтата от плодове и зеленчуци.С две думи – ще съчетаем практичното с полезното и ще превърнем процеса на хапване в процес на профилактика и лекуване на какво ли не.
БЪРЗ ПРЕГЛЕД НА СЛАДКИЯ РЕЦЕПТУРНИК
ЛЕЧИТЕЛИ ОТ ПОЛЕТО:
Маслодайна роза – сладко и желета. Мащерка – и за подслаждане, и да спасяване. Цъфнал бъз – приготвен на сироп – няма друго такова чудо в подкрепа на организма ни. И още – арония, живовляк, равнец.
ДОКТОРИ В ЧЕРВЕНИ ПРЕСТИЛКИ:
Череши – на сладка, желета, компоти и мармалади – пазители на сърцето ни. Вишни (и вишневи листа) – сироп, компот с индрише, сладко, и най-важното – прочутата вишновка. И всичко това в помощ на кръвта в борбата с анемията. Конфитюр от ягоди, желе от къпини. Боровинки и касис – студено-затворени или горещо приготвени – все едно рамо до рано ще воюват да запазят зрението ни да е добро. Сладкото от дини пък се включва в борбата за здрави бъбреци.
МАГЬОСНИЦИ С ЖЪЛТИ ОДЕЖДИ:
Ябълката е №1! „Там където ябълката влиза, докторът излиза.“ Мармалади, джемове, пелтета – всичко е полезно. Крушите не падат по-долу, само малко по-встрани. На помощ на сърцето идват и ароматните кайсии – със своето сладко, киснати във варна вода да са хрупкави и с едно бадемче в средата – вкус безподобен. Пестил от кайсии. Озахарени кайсии. Стане ли дума за стомаха – веднага на помощ се притичва сладкото от зрели смокини; от зелени смокини; от зелени орехчета.Тиквата и рачелът и петмезът от нея отговарят за бъбреците. Дюлите ще станат търсени в сезона на болното гърло и във вид на сладко или на желе или на компот ще заместват хапчета и сиропчета. Да не пропуснем гроздето – там ползите са многолики, а сладкото, мармаладът и ширата – много вкусни.
„БЪРЗА ПОМОЩ“ ОТ БУРКАНА:
В повечето случаи при настинки, грип или понижен имунитет, няма да звъним на 112, а ще слезем до мазето да качим някой и друг буркан с мармалад от шипки, със сладко от дренки, с желе от дренки, с петмез от захарно цвекло. Или пък с конфитюр от печени моркови и мармалад от домати с локум.
ТЕЧНИ АНТИДЕПРЕСАНТИ:
Никога няма да ви налегне мирова скръб, ако имате заделени собствено производство: ликьор от пресни орехови ядки, ликьори от дренки, от френско грозде, от сини сливи, от кайсии. Или вино от шипки, от мушмули, от черници.Гост на нашите читатели в този брой е Емануела, най-красивото лице на попфолка. Тя споделя дали хубостта й е била залог да лично щастие.
неделя, 5 юни 2016 г.
събота, 4 юни 2016 г.
четвъртък, 26 май 2016 г.
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : СТРАСТНИ ТАНЦИ
ДАЛИ СА СТРАСТНИ ГРУЗИНЦИТЕ, КАТО ЛЕЗГИНКАТА, КОЯТО ТАНЦУВАТ – СЯКАШ СА ЗМЕЙОВЕ?
вторник, 24 май 2016 г.
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : „ТОП 11 ГРЕШКИ“ ПРИ ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : „ТОП 11 ГРЕШКИ“ ПРИ ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА: Източник: iStock Често младите хора се заблуждават, че едно добре написано CV е достатъчно, за да направят достатъчн...
вторник, 3 май 2016 г.
ЧУДНА ТЕМЕНУЖЕНА ОРХИДЕЯ ВАНДА - КАК ДА Я ГЛЕДАМЕ, ЗА ДА НЕ Я ИЗГУБИМ
За нивото на светлината можете да се ориентирате по вида на листата. Трябва да са наситено-зелени, а не жълти или тъмно зелени. Трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Наличието на леко червено оцветяване по ръба е показател за добра осветеност, но червено оцветяване на цялото листо вече е белег за прекалено силна светлина.
За нивото на светлината можете да се ориентирате по вида на листата. Трябва да са наситено-зелени, а не жълти или тъмно зелени. Трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Наличието на леко червено оцветяване по ръба е показател за добра осветеност, но червено оцветяване на цялото листо вече е белег за прекалено силна светлина.
понеделник, 2 май 2016 г.
неделя, 1 май 2016 г.
петък, 29 април 2016 г.
КРЪСТНИЯТ ПЪТ – ТОЧНО ТАКА ЛИ ВСИЧКО СЕ Е СЛУЧИЛО?
- Описанието на събитията по "Пътя на страданието" и мястото, на което се е случило всяко от тях, е станало чак през 13-и век.
- По Via Dolorosa се намират девет от четиринайсетте станции (спирки) по Кръстния път на Христос.
- Последните 5 станции са на територията на храма на Божи гроб.
Кръстният път започва от т. нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония, и води към западната част на Стария Йерусалим и храма на Божи гроб. Описанието на този маршрут на Кръстния път е направено за първи път в края на 13-и век от доминиканския мисионер Риколдо да Монтекроче. По този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт на Голгота.
Според преданията по “Виа Долороса” са се
случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е
свързан с определено място или сграда. На Кръстния път има четиринадесет спирки
(станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка,
свързана с третото падане на Иисус, по непостижим начин се е оказала на покрива
на храма на гроба Господен. Петте последни станции се намират в самия храм: три
от тях – на Голгота, четвъртата – пред „Камъка на помазването“, където поставили
след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с
благовония. Петата
– това е самата гробница с параклиса над гроба (на гръцки “Кувуклия”).
Култът
към страстите
От древни християнски източници е известно,
че от 4-ти век церемониите, свързани с празнуването на Пасха в Йерусалим,
започвали в Маслиновата горичка на Гетсиманската градина. Точно там според
преданието Иисус прекарал последната си нощ преди ареста, когато Юда го предал.
Важна роля в източната традиция играела Сионската
планина. Според преданието там се издигал домът на първосвещениците Ана и
Каиафа, където била и последната трапеза на Христа. Вярващите по време на
пасхалните шествия се покланяли и на това място. Но все пак център на
пасхалните богослужения си оставал храмът, изграден над хълма Голгота и гроба
Господен. През Средновековието се появява и нов култ - култът към страстите (страданията)
Христови. Чрез този култ вярващите уподобявали тегобите от собствения си живот на
страстите. Оттам и честването им придобило необикновен размах още през 14-и – 15-и
век, когато в различни европейски градове се появили много църкви и олтари,
издигнати в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота.
Защо станциите били 14
Католическите мистици отделяли извънредно
голямо внимание на всевъзможни дребни детайли от Кръстния път – на броя на
шиповете в трънения венец на Христа, на броя на ударите по време на бичуването,
на сълзите и капките кръв. Това вглъбяване в магията на числата се отразило в
количеството спирки, свързани с падането на вървящия към смъртта си Христос. През
седемнадесети век монасите францисканци, имащи авторитет на пазители на светите
места, започват да въвеждат в цяла Европа почитането на четиринадесет станции. Цифрата
не била избрано случайно – тя представлява удвоеното свещено число седем.
Папският престол дори издал була, според която след поклонение пред четиринадесетте
станции на Кръстния път се дава опрощение на греховете.
Двете люлки на пресветата Дева
Още преди първата станция на “Виа Долороса”
се намира една много важна светиня – католическата църква “Света Ана” - майката
на Дева Мария. Католиците смятат, че някога там се е родила Богородица.
В Йерусалим обаче има втора място със същото
значение, което обаче почитат православните. Това е домът на Йоаким и Ана -
родителите на Богородица. Къщата е разположена по съседство с католическата
църква “Св. Ана”. Тя изглежда съвсем обикновено. И когато влезеш в нея, във
вестибюла те посреща любезен арабин и те води по стръмни стъпала надолу, където
в тъмно и влажно подземие показва люлката на Богородица.
Подобно дублиране на светините е резултат от
неспирното съперничество между католици и православни.
Станциите
Христови
Първата станция по “Виа Долороса” е мястото,
където преди две хиляди години е бил разположен преторият – резиденцията на Пилат
Понтийски. От него е останала редица от арки, съединяваща две разположени една
срещу друга сгради. Смята се, че именно тук прокураторът на Юдея извел Иисус
пред народа и казал: “Това е човекът!” На латински това звучи като “Екце хомо”.
Оттогава арката се нарича така.
Отдясно е параклисът на бичуването - втората
станция, която отбелязва мястото, където Христос бил подложен на това страшно
наказание. Параклисът е забележителен с изкусно направения витраж, разположен
зад олтара. Върху плочите на пода все още са запазени очертаните от римските
войници кръгове за игра на зарове.
След това “Виа Долороса” рязко завива вляво,
за да мине пред Арменския патриархат. Тук се намира третата станция. На това
място Христос паднал за първи път. Събитието е отбелязано с малък католически
параклис, построен с пари на полски войници. Над входа на параклиса има релеф
на известния полски скулптор Тадеуш Залински, който изобразява Христос,
изнемогващ под тежестта на кръста.
Още десетина крачки по “Виа Долороса” и
поклонникът стига до вратата на параклис, отбелязващ според преданията мястото,
където Иисус срещнал на Кръстния път своята майка - Дева Мария. Над входа към
параклиса има картина, изобразяваща тази среща.
На ъгъла на улиците “Ел Вад” и “Виа Долороса”
има францискански параклис в памет на петата спирка на Христос на Кръстния път.
Тук Симон Киринеянин поел на раменете си и понесъл по-нататък кръста, под който
изнемогвал Христос. В стената край входа на параклиса се вижда дълбока
вдлъбнатина. Според преданието това е отпечатък от ръката на Иисус Христос,
който се опрял уморен на стената.
Тясната извита уличка води по посока на храма
на гроба Господен. След няколко метра поклонниците се оказват пред параклиса на
света Вероника. На това място блудницата Вероника изтрила потта и кръвта от
челото на Христос и в тази връзка католическата църква я причислила към
светиите.
По-нататък “Виа Долороса” се пресича с улица “Сукхан
аз Заин”. Тук, на ъгъла, е входът към францискански параклис. Пред входа вляво
се намира остатък от колона, където Христос паднал за втори път.
Тази улица води към широка стълба. Ако се
изкачите по нея и завиете вдясно, ще се окажете пред вратите на коптски
(направление в древното християнство с последователи в Етиопия и Египет)
манастир. До входа му в малка ниша има част от колона – тя отбелязва мястото,
където Христос паднал за трети път.
Останалите станции, както вече казахме, се
намират не на “Виа Долороса”, а в самия храм на гроба Господен.
Прозата на великата трагедия
В Страстния петък на православния Великден
още от ранно утро поклонниците се събират пред Гръцкия преторий (католиците –
пред Римския, край “Екце хомо”). От тези места те се насочват към Голгота по
кривите и тесни улички на стария Йерусалим. Мястото на разпятието на Спасителя
се намира под сводовете на храма на гроба Господен.
Православните са водени от гръцкия митрополит
– той носи на раменете си кръст с размера на човешки ръст, който донася до
Голгота.
Но мнозина от онези, които за първи път идват
в Йерусалим, трудно се примиряват с жестоката прозаичност и битовизмите на
Кръстния път. Там, където всеки камък би трябвало да е пропит със скръбен
патос, арабски търговец се суети и ви предлага настойчиво своите сувенири. До
него съдържател на кафене гръмогласно ви кани да се отбиете. Изведнъж тесния
път пресича момче носач или местните боклукчии. Как човек да се съсредоточи
върху размисли за същността на изкупителните Христови страдания…
А може би този пазарен антураж е
най-достоверният декор? Осъденият на смърт вървял по същите тесни улички с
тяхната ежедневна суета и хората го изпращали – кой с любопитен, кой с
безразличен поглед, едни със съчувствие, а други със злорадство.
понеделник, 18 април 2016 г.
Списание „Вкусотии в чинии по читателски писма“ с мото: ВЕЛИКДЕН – ВЯРА И КРАСОТА
Търси
на 18 април!
За
да намериш великденския брой на цветните „Вкусотии в чинии“ с рецепти от цяла
България
В преддверието на Великден сме. И на Гергьовден. И кой ще ни посрещне там? Позна от раз! Любимото на цял народ списание „Вкусотии в чинии по читателски писма“.
Осемнайсет години вече хора от различни възрасти и от всички краища на страната споделят с останалите ни фенове всичко вкусно, което приготвят в дома си. Тайни няма. Но награди – винаги има за тях!Тази година конкурсът мина под мотото:
„ВЕЛИКДЕН – ВЯРА И КРАСОТА“А ето и рецептите-помощници, които споделиха с теб нашите читателите:
l
Нашенски козунаци: Юнашки
козунак с много яйца. Вит козунак със стафиди и орехи. Козунак със сладко и
смокини. Старинна рецепта за козунак. Бърз козунак с глазура. Козунак с орехи и
мармалад. Козунак с лимонови вафлички. Козуначени плитки по бабина рецепта.
Козунак с ром. Плетен козунак с лимонови резанки
l Чуждестранни козунаци: Руски козунак с глазура. Берлински
топки. Немски козунак с кайсии и шамфъстък. Виенски сладки. Лесни пирожки
l
Кифлички и дребни сладки: „Възелчета”.
Великденски венчета. Пухкави кифлички. Сладки за разядки. Портокалови сладки.
Фунийки. Великденски бисквити
l Сладкиши от баяти козунаци: Козуначен кекс.
Шарлота от стар козунак. От баят козунак – сметанова торта. Кекс от трохи.
Великденска торта от филийки
l Пити, пухкави и вити: Пита на охлюви. Празнични хлебчета –
рози. Пита-плетеница с боядисани яйца
l Боядисани яйца от личен опит: Яйца с конец и
белтък. Яйца, нашарени с прах от боя. Червено яйце от цвекло
l Агнешки ястия за Великден и Гергьовден: Уникално агнешко
печено. Пълнено агнешко бутче. Обезкостено агнешко бутче с плънка от яйца,
спанак и гъби. Агнешко с бамя. Агнешко магданозлия. Агнешко, печено в лозов
лист.
l
Цяло агне – как се приготвя
най-вкусно: Агне в трап, печено върху джанта.
l
Ястия от дреболии: Агнешки
дреболии по касапски. Ордьовър от агнешки дреболии. Агнешко на порции с
карантии и зелении. Агнешки черва на фурна.
- Наш гост е македонското девойче, славеят на по-фолка – Райна. Талантлива, силна като характер и смела като личност, Райна ще сподели с нашите читател за живота си зад завесата на бляскавата сцена.
И
не забравяй – от днес списанието е по павилионите!
Абонамент за:
Публикации (Atom)