НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ИВАНА ОТСЛАБНАЛА ДРАСТИЧНО И БЕЗ МЪКИ, СПАЗВАЙКИ ДИЕТАТА "ЗОНАТА" НА Д-Р МАРИЯ ПАПАЗОВА. В ТОЗИ КЛИП Д-Р ПАПАЗОВА РАЗКАЗВА ДОСТА ...
Показват се публикациите с етикет СТЕГНИ СЕ ЧОВЕЧЕ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТЕГНИ СЕ ЧОВЕЧЕ. Показване на всички публикации
неделя, 6 септември 2015 г.
ИВАНА ОТСЛАБНАЛА ДРАСТИЧНО И БЕЗ МЪКИ, СПАЗВАЙКИ ДИЕТАТА "ЗОНАТА"
петък, 31 юли 2015 г.
“СИРЕНЕ БЕЗ ПАРИ ИМА САМО В КАПАНА ЗА МИШКИ”
- Когато
стане дума за вредни навици, се сещаме за тютюнопушенето и алкохола. Знаете ли
обаче, че любовта към сериалите и шопинга също не е безобидна?Изключете телевизора
Сериалите са бич на нашето време.
От тях буквално преливат ефирите на всички телевизионни канали. Понякога ти се струва, че колкото и да натискаш бутоните на дистанционното, няма начин да не се натъкнеш или на Луис Алберто, страдащ за загубената си любов, или на поредното спецченге. А знаете ли вие, че прекаленото увлечение по сериалите е опасно за вашето здраве, поне за психологическото? Защото на вас само ви се струва, че в сериалите всичко е като в живота - любов, сълзи, радост... Изследванията показват, че “кинаджийските” сюжети са многократно по-трагични от реалните. Ако главната героиня е бременна, тя непременно влиза в болницата с тежки усложнения или умира /или губи бебето си/. Ако главният герой е богат, задължително го нападат килъри.
Ако е беден - става скитник или наркоман. Във всеки сериал има убийства, пожари, земетресения и прочие бедствия. Нищо чудно, че в края на сериала остават живи не повече от 80-90 процента от персонажите... Е, това не е ли трилър? И става така, че зрителите неусетно попиват море негативна информация.
С това обаче “вредностите” на сапунените опери не свършват. Психолозите наричат поведението на много почитатели на телесериалите “бягство от самия себе си”. Такива дами толкова се вживяват в кахърите на героите, че напълно забравят за собствения си живот.
Подобна е ситуацията и с различните реалити-шоута, които изобилстват по телевизиите днес. Наблюдавайки как героите в шоуто се влюбват, карат се и така нататък, у зрителя се създава илюзия за съпричастност. На него му се струва, че знае целия им живот. И вместо да позвъни на приятел или приятелка, всеки ден чака подробности за живота на телеперсонажите.
Всичко щеше да е наред, ако нямаше един проблем. Героите на шоуто никога няма да ви се притекат на помощ в труден момент. Самоизмамата ще свърши, щом закрият програмата или сменят водещия.
Съвет: ако чувствате, че страстта ви към сапунените опери и развлекателните програми е прераснала в истинска зависимост, спешно направете живота си наситен и интересен! Защото главната причина за теленаркоманията е дефицитът на силни емоции в живота. Спомнете си старото хоби, заемете се със спорт, купете си билети за театър... Обадете се на приятелките си и си организирайте среща.
петък, 17 юли 2015 г.
НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ!
Едуард Стърнс:
“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава. Текстът публикуваме от от eurochicago.com
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Така е видял българите големият художник Стоян Венев.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези сwww.mmartinova.comвои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “Ми, аз какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
петък, 27 февруари 2015 г.
10 признака, по които се познава истинският софиянец | webcafe.bg
10 признака, по които се познава истинският софиянец | webcafe.bg
четвъртък, 19 юни 2014 г.
СЕЛСКИЯТ СВАЛЯЧ – В ГРАДСКИ УСЛОВИЯ
ПАЗИ СЕ НА ПЛАЖА ОТ... СЕЛСКИЯ БЕК
www.g
oogle.bg
Селският бек признава един вид обувки – чехлите. Не зависимо дали се намира на плажа, на бензиностанцията или в бара, той винаги предизвестява пристигането си с едно равномерно и благозвучно шляп-шляп-шляп…Носи тъмните очила и в най-дъждовното време, които задължително са с бъбрековидна форма и огледални стъкла.
През деня залага на потниците, а вечер – на риза с вдигната яка. Каквото и да е облякъл обаче, ще го разпознаете по огромните надписи Armani, Gucci, D&G или Cavalli. Запомнете, селският бек, разпознава само тези 4 марки. Останалите го объркват.
Ако случайно работите в магазин за дрехи и попаднете на такъв екземпляр, винаги, абсолютно винаги му предлагайте дрехи с поне 2 размера по-малък от неговия. Повярвайте, ще си спестите много главоболия!
В разговор със селски бек, ще го разпознаете и по характерното за този вид цъкане, което се получава при триенето на езика със зъбите, най-вероятно в опити да се извади заклещена люспа от домат или семка.
Най-силно селският бек се откроява в дискотеката. Той е шумен, мирише на странна смесица от сапун Фа, секрет, мента и тоалетна вода Mediterraneo на Antonio Banderas. Танците му се състоят от сложна комбинация на наведена глава, високо вдигнати ръце, мощно пощракване с пръсти и периодично пляскане.
Препоръчително е да не влизате във вербален, а още по-малко в интимен контакт с представител на този вид. Най-малкото, защото простотията му е толкова силно радиоактивна, че може да ви зарази на секундата!СЕЛСКИЯТ БЕК ПРИЗНАВА САМО ЧЕХЛИТЕ. НОСИ ТЪМНИТЕ ОЧИЛА И В НАЙ-ДЪЖДОВНОТО ВРЕМЕ, КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СА С БЪБРЕКОВИДНА ФОРМА И ОГЛЕДАЛНИ СТЪКЛА. ПРЕЗ ДЕНЯ ЗАЛАГА НА ПОТНИЦИТЕ, А ВЕЧЕР – НА РИЗА С ВДИГНАТА ЯКА И ПОНЕ 2 РАЗМЕРА ПО-МАЛКА ОТ НЕГОВИЯ. ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕТЕ ПО ОГРОМНИТЕ НАДПИСИ ARMANI, GUCCI, D&G ИЛИ CAVALLI...
вторник, 8 януари 2013 г.
ИМА МНОГО НАЧИНИ, ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО
ИМА МНОГО НАЧИНИ ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО
1.
Неумение или нежелание да планираш работното си време
2.
Липса на усет за време
3.
Навикът да се захващаш за няколко задачи едновременно
4.
Неумението да степенуваш приоритетите
5.
Желанието ти да си полезен на всеки
6.
Неумението ти да отказваш и да казваш твърдо: „Не!”
7.
Безпорядъкът на работното ти място
8. Избиране дреха точно преди тръгване за работа
9.
Суетливото търсене на записки, документи, адреси, телефонни номера
10.
Мудност и нерешителност
11.
Прибързано претупване не нещата
12.
Самосъжалението във връзка с минали грешки и несполуки
13.
Безцелни телефонни разговори
14.
Навикът да разпускаш с компютърни игрички, да следиш програмите на телевизиите
15.
Общуване в различни социални мрежи и чатенето
16.
Навикът на всеки 15 минути да проверяваш профила си във фейсбук, блога си,
пощата или друга информация
17.
Отлагането на важни задачи за края на работното време
18.
Недоспиването и недостатъчното възстановяване от работния ден
19. Липса на мотивация
20. Непълната или закъсняла информация
Абонамент за:
Публикации (Atom)