“СИРЕНЕ БЕЗ ПАРИ ИМА САМО В КАПАНА ЗА МИШКИ”

• Когато стане дума за вредни навици, се сещаме за тютюнопушенето и алкохола. Знаете ли обаче, че любовта към сериалите и шопинга също не е безобидна?Изключете телевизора

Сериалите са бич на нашето време. 

От тях буквално преливат ефирите на всички телевизионни канали. Понякога ти се струва, че колкото и да натискаш бутоните на дистанционното, няма начин да не се натъкнеш или на Луис Алберто, страдащ за загубената си любов, или на поредното спецченге. А знаете ли вие, че прекаленото увлечение по сериалите е опасно за вашето здраве, поне за психологическото? Защото на вас само ви се струва, че в сериалите всичко е като в живота - любов, сълзи, радост... Изследванията показват, че “кинаджийските” сюжети са многократно по-трагични от реалните. Ако главната героиня е бременна, тя непременно влиза в болницата с тежки усложнения или умира /или губи бебето си/. Ако главният герой е богат, задължително го нападат килъри. 

Ако е беден - става скитник или наркоман. Във всеки сериал има убийства, пожари, земетресения и прочие бедствия. Нищо чудно, че в края на сериала остават живи не повече от 80-90 процента от персонажите... Е, това не е ли трилър? И става така, че зрителите неусетно попиват море негативна информация.

С това обаче “вредностите” на сапунените опери не свършват. Психолозите наричат поведението на много почитатели на телесериалите “бягство от самия себе си”. Такива дами толкова се вживяват в кахърите на героите, че напълно забравят за собствения си живот.

Подобна е ситуацията и с различните реалити-шоута, които изобилстват по телевизиите днес. Наблюдавайки как героите в шоуто се влюбват, карат се и така нататък, у зрителя се създава илюзия за съпричастност. На него му се струва, че знае целия им живот. И вместо да позвъни на приятел или приятелка, всеки ден чака подробности за живота на телеперсонажите.

Всичко щеше да е наред, ако нямаше един проблем. Героите на шоуто никога няма да ви се притекат на помощ в труден момент. Самоизмамата ще свърши, щом закрият програмата или сменят водещия.

Съвет: ако чувствате, че страстта ви към сапунените опери и развлекателните програми е прераснала в истинска зависимост, спешно направете живота си наситен и интересен! Защото главната причина за теленаркоманията е дефицитът на силни емоции в живота. Спомнете си старото хоби, заемете се със спорт, купете си билети за театър... Обадете се на приятелките си и си организирайте среща.

Магазинна треска

Друга типично женска “болест” е магазинната треска, или както още я наричаме - шопингманията. Тя поразява жените четири пъти по-често, отколкото мъжете. Шопингманията не е просто любов към магазините, а болезнена зависимост от тях. Лудналият по шопинга може да получава ендорфини - хормони на радостта - само в момента на купуването. И най-обикновените и безполезни джунджурийки стават за него допинг, каквато е бутилката за алкохолика. Той отнася придобивката си вкъщи и известно време й се наслаждава. Но после настроението му се разваля и човекът отново хуква по магазините за поредната порция ендорфини. Ето защо жилището на шопингманите често прилича на склад за ненужни вещи...

Най-интересното е, че страдалецът прекрасно разбира своя проблем и дори изпитва чувство на вина за напразно пръсканите пари. Но вместо да приключи с пагубния навик, отново се понася по магазините за порция оптимизъм и душевно спокойствие.
Психолозите смятат, че в бъдеще шопингманията може да стане сериозна зависимост като наркоманията или алкохолизма. Защото в основата на магазинната лудост стоят ниска самооценка, депресия, самота, продължителен хроничен стрес и др. А от това страда по-добрата половина на човечеството.

Съвет: ако шопингманията не е придобила застрашителен размах /в противен случай няма да минете без психотерапевт/, опитайте да се “снабдявате” с ендорфини по други начини. Ходете на дискотека, на масаж, похапвайте шоколад, променете прическата си - начините да станете доволни и щастливи са куп!

Какво е животът? Игра?...

Има хора, които с невероятна страст участват във всевъзможни лотарии, игри, рекламни акции. И в това занимание няма нищо страшно, докато е управляемо. Има личности обаче, които буквално живеят с тази своя страст! С цялата си сериозност и усърдие те събират капачки от бира, етикети от бонбони, изрезки на щрихкодове от чипсове... И не се усещат, че за да купуват тези продукти, те харчат много повече, отколкото струва получената наградка. Изследванията показват, че продукцията, обещаваща награди, се продава 30-40% по-бързо.

Подобна страст е облекчен вариант на игроманията. Да, тук няма залагания като в рулетката например, но същността не се променя от това. Вие се надявате с минимум усилия да получите максимален резултат /автомобил, жилище и пр./. Ние още от деца свикваме, че късметът е най-лесният начин да решим всичките си проблеми. Защо да блъскаме денонощно, защо да спестяваме пари, щом можем да хванем птицата на щастието за опашката? Практиката обаче показва, че именно първият подход е правилният. Според статистиката играчите в казиното проиграват 10-15 пъти повече, отколкото печелят /нима иначе игралният бизнес щеше да е толкова печеливш?/. Така и вие, страстно събирайки капачки и лепенки, в крайна сметка се овътряте.

Съвет: по-често си спомняйте поговорката “Сирене без пари има само в капана за мишки”. Да, има късметлии, които печелят дори лъскави коли. Но много по-добре е да се надяваме не на случайността, а на собствените си сили!