
Сънувам пясъци, ръцете ти,сънувам ги.И мидени черупки във плътта.И устните ти, гладни до целуване.И дюни – бели булчини платна.
Сънувам себе си, разтапям се,изгубвам се.Една луна, смалена като пъп.Със раните, до днес недолекувани.И памет, във която я болят.
Сънувам гларуси по покриви,сънувам ги.На залеза лъчите как кълват.Вселената сънувам, нарисувана.Мъглата черна. Мировата скръб.
И ласките, и ноктитесънувам ги,лицето ми да галят и дерат.Илюзии, облечени в сбогуване.Сънувам неизминатия път.