"ИЗСТИНАЛА ЗЕМЯ" Маргарита Мартинова – стихове

ИЗСТИНАЛА ЗЕМЯ

Къщи – хрипове дълбоки във земята.
Хора в тях – ни живи, ни умрели.
Падна зимата по гръб във долината,
Трънки късат нощниците бели.

Сняг последен във капчука плаче.

Нова пролет – пейките извади.

В грубата прегръдка на орача

будят се заспалите ливади.

Неродени – ритат семената,

наедряват и в пръстта напират.
Бързо пръква зърното посято.

Само няма кой да го прибира.

В селото са били и по-млади,

тъпкали хармана като диви.

На потта, небърсаните вади,

смесени със лудо вино, пили.

Окъсял животът – само тлее.
Все назад и по-назад ги връща.
Хубавото – вятърът го вее.
Лошото – стои над всяка къща.

Времето е болно, а не спира
трескаво съдбите да люлее.

Нито има ред – кой да умира.

Нито има ред – да се живее

Маргарита Мартинова