NEVERMORE (НИКОГА ВЕЧЕ)*
Ако
повториш, че си ме обичал,
ще
те убия, без да се замисля!
Изтръгвах
те до корен от гърдите си.
Издирах
те със нокти от очите си.
С
чаршаф покривах всяко огледало.
Живота
си започвах отначало.
Прозорците
зазидах – да не смее,
без
тебе слънцето в стъклата да изгрее.
Изхвърлих
снимките, измих стените.
Заключих
с девет ключове вратите.
Разделях
на квадранти паметта си,
с
топлийки те изчоплях от плътта си.
Измъквах
аргументите ръждясали
от
кулите, живота ми опасали.
Строени,
вместо с камъни със думи.
споени
със дъгата помежду ни.
Издигаше
ме чак до върховете им.
Изхвърляше
ме, чупеше крилете ми.
Сега
душата ми е в гипс, но пак е цяла.
Сама заченах
я в предишното си тяло.
През
лабиринтите я влачих и вървях.
Къртица сляпа в тъмнината бях.
Повториш
ли, че още ме обичаш,
че
никога не си ме пращал в Ада,
сърцето
ще изрежа от гърдите ти.
Ти
ме научи да живея без пощада.
Маргарита Мартинова
------------------------------------------------------
*Nevermore (Никога
вече) „Гарванът“
от Едгар Алън По
