"СЪДБАТА – КАТО ТОПКА" Маргарита Мартинова - стихове

СЪДБАТА – КАТО ТОПКА

Като камъчета, рукнали от сипей,
като трици от прерязано дърво,
ронят се на майките сълзите
в дрипавото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.
Чашката с водата – Божи дар.
А каляска – счупена носилка.
Чужда воля – тям е господар.

Портокал небелен върху стола.
Да приседнеш – даже няма нар.
Тръснати – трохичките на пода.
Щедростта – под ключ и катинар. 

Топката игрива на съдбата,
ще – не ще, се спира в паметта.
В рокличка красива – със децата.
С мрежа хляб в едната си ръка.

Сряза я на времето бодила.
Топката се спихна. Остаря.
Сива е косата й красива.
На гурбет – децата, по света.

Лесно е – надолу се търкаля.
Стига до последната врата.
(Няма занапред да обикаля.
Ни бели ще прави у дома.)

Стаята – по-къса от живота.
Празна, като мелничен чувал,
дето му изтупано брашното.
И от много ползи – овехтял.

Майките – с очите си невинни.
С погледа – увит във пелена,
думат Богу тихо и наивно:
Боже, Боже, що ме не прибра?

Маргарита Мартинова