„ПЕРФЕКТНА БУРЯ”
Осъмваш с буря.
С мисълта неумолима,
с един въпрос. И той е: „Накъде?”
Брегът зад теб е времето отминало.
Пред теб – едно несигурно
море…
Не пускай котвата,
дори наполовина!
Умората към дъното влече.
Под пясъка с приспивна пелерина
в гърдите ти забива острие.
Какво е сушата?
Уютна раковина.
Сирена гола със протегнати
ръце.
Впий нокти в мачтата, за да отминеш.
С пирон забий проклетото
сърце!
Брегът е само край.
Морето е начало.
Вълните носят кораба напред.
В пристанищата паячето бяло
въженце за наивните плете. ..
Не се предавай!
Кой те разобича?
Отдавна Господ враговете ти прибра.
Моряците пътуват със мечтите.
Страхливците умират у дома.
Маргарита Мартинова
