Това стихотворение може да развали
настроението ви, така както развали и моето. Но понякога думите идват извън
желанието ни да сме позитивни. Идват от дълбините на познанието, съпреживяното
или преживяното. И не могат да си наметнат раменете с лазурна синева.
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…
НА „ПРОШКИ“
ПРИ МОРЕТО
„Прошки“ идат,
море.
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.
Не ти вярвам,
море
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца
да не
плачат приучени,
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.
На вдовишката
мъка витлото износено
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.
Всичко зная за
теб!
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход
направи.
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.
От която се
мре…
Повдигни
пелерината - да те видят добре!
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.
На Илинден
вратата пред теб ще залостя.
Пред прага
като куче ще легна,
Пред прага
като куче ще легна,
докато не
поискаш от живите прошка.
И от мъртвите – прошка не вземеш!
И от мъртвите – прошка не вземеш!
