 |
| Йерусалим – градът на градовете |
 |
| Руският храм „Св. Мария Магдалина“ |
 |
Църквата
на всички нации
|
 |
На маслиновия хълм - най-скъпото гробище в света
|
 |
„Виа
Долороса“ преминава по участъци, осеяни
със сергии
|
 |
| Туристи-поклонници по спирките на страданието |
 |
Назарет - базиликата „Благовещение”
|
 |
| Мозаечно пано от Ирландия в базиликата |
 |
| Тук Дева Мария получава Благата вест |
 |
| Мозаечно пано от Ватикана |
 |
| Пана от 50 града в света – в базиликата |
 |
| Йерусалим е опасан от подпорни и крепостни стени |
 |
| Гетсиманската градина |
 |
| Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине! |
Станислав ИВАНОВ
Снимки - авторът
Ако някой в родата си има хаджия, то неминуемо е слушал легендарната
история за дългия, изнурителен и изпъстрен с перипетии път на решилия се да
стигне до Светите земи. Хаджилъкът от 21-ви век е нещо съвсем различно. Няма ги
дългите кервани, пътуващи с дни през пустошта, а разбойниците, препитаващи се
от набези върху поклонниците, вече имат съвсем друго лице и мотиви.
Макар Израел да е само на някакви си 2 часа и половина със самолет от България,
инструктажът към нашата група е да се съберем най-късно до 3 часа преди полета.
Сами или пътуващи по двойки, пасажерите биват привиквани за кратък разговор, от
който зависи тяхното качване на самолета и последващото стъпване на израелска
земя. Падам се на момиче, не повече от 25-годишно, което внимателно разглежда
паспорта ми и печатите в него. Следват въпроси от най-безобидните, като - цел
на пътуването, до такива, които касаят лични познанства и приятелства. Повечето
от групата са силно изнервени след проверката и това дълбоко навлизане в
личното пространство. За сметка на това всички ще пътуваме спокойно и убедени,
че сред нас няма как да се е промъкнал фанатизиран терорист.
Шабат – в съботния ден живот без докосване
Едва
от един ден съм на израелска земя, а вече имам в речника си три думи на иврит –
„шалом”, „кашер” и „шабат”. Първата означава както „здравей”, така и „доскоро”.
Виж, втората – „кашер”, е най-приятната за помнене и можеш да я срещнеш не само
в Израел, но и навсякъде, където се приготвя еврейска кухня. Свързана е с
юдаизма и касае произхода на хранителните
продукти, начина за тяхното приготвяне и правилата за употребата им.
Например кашерът повелява разделна консумация на месо и млечни продукти, като
разликата в приема им трябва да е поне 6 часа. Според свещените книги животните
се разделят на два типа – чисти (тахор), които са годни за консумация, и
нечисти (ла тахор). В този дух в Израел ще ви нагостят с прекрасни ястия, но
със сигурност няма как да опитате свинско месо или морски дарове, по-различни
от риба.
Значението
на третата дума - „шабат”, ми се изясни много скоро. С две думи - това е
почивният ден на седмицата. Започва в петък вечерта и трае до събота по залез.
Ала се оказа, че шабатът се тачи от ортодоксалните евреи много по-крайно,
отколкото това става при обикновените
хора. По времето на този ден не бива да се извършват действия, които да
променят състоянието на различните предмети. Сред 39-те най-впечатляващите
забрани са: да не включват и изключват електрически
уреди, да не управляват автомобил, да не натискат бутони, да не пренасят
предмети извън пределите на дома. Изключение се допуска само в случай, че човешки живот е застрашен и спасяването
му налага извършване на иначе недопустимата дейност.
Назарет – посетен от ангел вестител
Една от спирките на нашето
поклонническо пътуване бе Назарет. Това е мястото, където Исус прекарва
детството си. Благата вест за неговото раждане е известена на Дева Мария чрез
изпратения от самия Бог ангел небесен. Шестдесет и пет хилядният град е пъстър
в религиозно и етническо отношение. В него живеят както евреи, така и
палестински араби. Има и голям брой на изповядващи християнската религия. Върху
две от свещените места тук са построени храмове. Впечатляваща е базиликата
„Благовещение”. Вътре в църквата има стълби, които водят надолу до жилище,
издълбано в скалите. Там Дева Мария е получила благата вест, че ще роди Божия
син.
Първата църква на това място е била построена през 4-ти век от майката на император Константин,
царица Елена. Вторият етаж на базиликата е изографисан с впечатляващи фрески,
изпълнени в духа и културата на различните раси и континенти, сред които е
стъпило християнството. Най-уникални са един по африкански маниер пъстър
стенопис и японската мозайка, на която пресветата Дева и Младенецът са
изобразени с азиатски черти. Те говорят красноречиво, че канонът във всяка
страна може да е различен, но вярата е една за всички ни.
Само на стотина метра от красивата францисканска базилика
стои един по-скромен, но уютен храм - църквата „Св. Йосиф”. Тя е възстановена
през 1914 година. Вляво от олтара й малки стръмни стълби се спускат към
каменната пещера, в която са открити, съхранени и реставрирани части от
жилището и дърводелската работилница на Йосиф.
Там, където има пилигрими, има и търговци. Последните,
разбира се, са вън от храма. Стръмните улички около светите места са изпълнени
с пъстри магазинчета, в които се продават кръстове от маслиново дърво, както и
всякакви други символи на християнството. Оттам
се отправяме на бегом към автобуса, останали с чувството, че вече сме с
една стъпка по-близо към нашата заветна цел – Божи гроб.
Йерусалим – всеки казва: „Ти си мой”
Има един хълм, от който казват, че погледнеш ли, ще видиш цялата история на
три религии, взети заедно. Това е Маслиновият хълм в Йерусалим.
След едночасова борба с хаотичния трафик, автобусът успява да ни докара до
широка площадка, от която се разкрива зашеметяваща гледка: крепостните стени на
града са го облекли подобно на броня, която пази светините на евреи, мюсюлмани
и християни. На върха на Храмовия хълм грее Златният купол, превърнал се в един
от символите на размирната столица. От запад го подпира Стената на плача, а
нейде из лабиринта от сокаци се вие Пътя на страданието, за да легне в краката
на оловносивите куполи на храма ”Гроб Господен”.
Стръмното възвишение, на което се намирах, има силует на вълна, но по нея
вместо бяла пяна се спука шир от мраморни обелиски. Това малко парче земя е
приютило вече четири хилядолетия едно от най-старите действащи гробища в света.
Тук парцел „метър на два” е на цената на апартамент в Ню Йорк. И ако си
мислите: „Има ли луд, който да плати тези пари?”, ще ви отговоря – да! И не
един при това, а чакат на опашка. Защото според думите на нашият екскурзовод
Маслиновият хълм е онова старозаветно място, от което след Второто пришествие
ще бъдат първи възкресени мъртвите за вечен живот.
Но целта на нашата спирка не бе прекрасната гледка нито към града, нито към
гробището, а една от четиринадесетте спирки на Исус по Кръстния му път. На това
място - както преди две хилядолетия - все още се намира Гетсиманската градина. По онова време тя е била осеяна
с маслинови дръвчета, кипариси и малки карстови вдлъбнатини – в тях са смятали
да пренощуват Исус и учениците му след Тайната вечеря.
Горчивата чаша и Гетсиманската градина
Подобна атмосфера се усеща и в градината на тукашния руски храм „Св. Мария
Магдалина“. Църквата е построена в края на XIX век. Поръчана е от цар
Александър ІІІ в знак на почит към светицата – закрилница на височайшата
фамилия. Позлатените луковични кубета и изящната фасада правят храма отдалече
забележим. В непосредствена близост до него се намира Църквата на всички нации.
Тя е издигната през 1924 година над скалата, върху която Исус отправя към
Небесния отец последната си молитва, преди да бъде заловен, с думите: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме
отмине, но не Моята, а Твоята воля да бъде!” Красивите витражи
пресъздават сцени от предателството на Юда и залавянето на Исус, а над олтара с
формата на чаша има драматична мозайка на коленичилия Божи син.
В Гетсимания се намира и друга светиня — гробът на Света Богородица. Широко
стръмно стълбище ни отвежда в подземието на храма, където каменното ложе е
приело тялото на Божията майка. Тук Синът Божи сам слиза, за да приеме душата
на майка си и да я отведе на небето при себе си. Зад гроба, който едновременно
е и църковен олтар, върху специален постамент е поставена иконата „Св.
Богородица Йерусалимска“ — същата, която гостува у нас през 2000 година и
предизвика невероятен наплив от вярващи.
„Виа Долороса” – за едни страдание, за други търговия
Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при
някогашната римска крепост Антония — до Лъвската порта. По времето на Исус това
място е извън очертанията на крепостните стени. Тук, след бичуването на
Спасителя, Пилат Понтийски си „измива ръцете” и дава съгласието Христос да бъде
разпнат на кръста. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен
голям трънен венец — спомен за Христовите страдания.
Оттук тръгва „Виа Долороса“ — Пътят на болката (в буквален превод). Маршрутът се вие по тесни
павирани улички, като често преминава по стълбища и участъци, осеяни със сергии и магазинчета. Напористи търговци
шумно предлагат всякаква стока и сувенири, като в един момент дори добиваш
усещането, че за две хилядолетия след Христа тук нищо не се е променило -
шумотевицата и тълпата все трябва да са били същите. И някак си е трудно за
вярване, че след като в наши дни изповядващите християнството са близо 2.2 милиарда души, които са построили
храмове - повече от грандиозни - мястото, което за тях е най-свещено, стои
някак си скромно и изгубено сред битовизма и препирните на делника. Ала спокойствието,
силата и енергията, които излъчва Божи гроб, нямат равни на себе си. Но за тях е
трудно да се разказва. Просто трябва да се изживее.
