ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА: 

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите   

* Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена! 

* Ако искаш ...

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите 

Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена!

Ако искаш да си заможен – работи във Виена!

Ако искаш да си спокоен – остарей във Виена!

 

● За втори пореден път Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот, а от края на миналия век постоянно заема челно място в класациите на Европа.

● Какво ли би написал днес Маяковски, ако беше поживял в австрийската столица

Маргарита Мартинова
(Виена, юли, 2010 г.)

Във Виена нищо не трябва да бъде възприемано самó

за  себе си. Защото там това не трябва да става. Отделиш ли архитектурата, многочислените галерии и изложби, културния живот, от протичащите в града събития и от грижата на общината за нейните граждани – пъзелът няма да се нареди!

Все едно си ходил на куц крак във Виена, ако забележиш само потъналия в лукс и вкус дворец Шьонбрун (бивша лятна имперска резиденция), с неговите паркове и езера, със залите на император Франц Йосиф и императрица и Елизабета, с драматичните  истории на изключителна любов, разделена с дълга към отечеството, без да ти направи впечатление че днес в една от тези зали под тежките полилеи най-обикновени туристи слушат „Моцарт + вечеря” срещу скромната сума от петдесет и няколко евро.

Ако говорим само за дворците и архитектурата на Виена, а отминем факта, че тя е люпилница на съвременни творци – пак ще бъдем едностранчиви. Затова непременно трябва да се спомене, че във Виена изгря звездата на най-атрактивната и скъпо платена оперна прима, дошлата само преди осем години от Украйна - Анна Нетребко, която „успява да превърне всеки спектакъл в собствено шоу”. Но тогава трябва да разкажем и за световно известната певица Ани Ленъкс, посветила последните си години на каузата на болните от СПИН, която пя това лято на „Heldenplatz” пред петнадесет хиляден митинг, без да вземе нито цент.

Клинтън каза една истина, после всички я повториха

Ако искаме усещането ни към движението и живота в австрийската столица да е по-пълноценно – няма как да отминем  международната СПИН конференция, на която 25 000 делегати се бяха събрали в конгресната зала „Винер месе” (дълга колкото разстоянието между две спирки на метрото) и част от тях, изморени от презокеански полети, спяха между две сесии направо по меките мокети, докато в това време течеше прелюдията на разкошния виенски „Бал на живота” (събрал 1 300 милиона долара в помощ на болните от СПИН), чиито най-евтини билети струваха 150 евро, а скъпите – по 1800.

Няколко дни подред от първите страници на австрийската преса снимки на Клинтън от бала озаряваха читателите, но когато се изправи пред конференцията, той каза едни от най-точните и сурови думи за ненужното пилеене на пари от фондовете на СПИН организациите: "В прекалено много страни много пари се харчат за прекалено много срещи, в които участват прекалено много хора, които взимат прекалено много самолети, за да оказват прекалено голяма техническа помощ."
„Това е харчене на огромни средства в условия на криза, но не за лекуване на болните и серопозитивните.” – присъедини се към него и Бил Гейтс, който от пет години отпуска по 100 милиона долара на Световния фонд за СПИН. И още се оказа, че неговите пари са капка в морето от необходимите 20 милиарда, защото спинът продължава да шества по света, да се превръща в болест на младите хора (повече от половината нови случаи са сред младежи между 14 и 25 години). И че спинът не само е почукал на вратите, но е и залял страните от източна Европа поради огромния брой на наркоманите.

И пак там, във Виена се разбра, че учените от цял свят са разочаровани от политиците от цял свят.

 „И резултатите от научните открития вече дават възможност на заможните пациенти да плащат за новооткритите медикаменти и така задълго да поддържат с живота си със съответното лечение. Да продължават да работят, да правят секс, да раждат деца и даже с нетърпение да очакват внуци. Но за 10 милиона болни и бедни в света пари за лечение няма! Създадохме ви инструментариум, предоставихме ви данни, дайте ни пари, за да приведем откритията си в действие!”  

И този форум не може да бъде подминат, защото той се проведе не случайно във Виена, не случайно в Австрия.

Как конференцията за СПИН се превърна в събитие за всички виенчани

Всеки факт в австрийската столица има връзка с предходни сбития и с последващи действия. И не случайно общината бе домакин на събитието – тя бе въвлякла голяма част от своите граждани в подготовката и в празненствата. Украси по кафенетата, по сградите, раздаване на пропагандни материали, купони тук и там, тържество пред кметството – всичко ставаше под знака на червената кръстосана лента – символ на солидарността на хората по цялата земя.

Конференцията се проведе там не само заради парите, а и защото Виенчани са толерантен народ.

Млади хора вървяха по улицата, маскирани като храстчета, цветенца и ангелчета (мотото на празненствата беше майката Земя). Възрастните се трупаха пред кметството да зърнат световните светила – Упи Голбърг, Диане фон Фюлстенберг, Кенет Коул, Клинтън.

Туристическите агенции бяха обявили да гостите специални лесбо и хомо турове, които показват на туристите произведения на изкуството, статуи, фонтани, картини, свързани с интимните предпочитания на на-известните исторически мъже на Австрия, воглаве с принц Евгений Савойски.

Виенчани уважават миналото си, настоящето, бъдещето си. Уважават и различното.

Дори социалните програми на община Виена имат общо с това по-далечно, по-близко минало и настоящите събития, и утрешния ден, защото и те са част от непрекъсването на връзката, от поемането на щафетата, от приемствеността, превърнала една столица (1700000 жители), не по-голяма от София, в една държава, с не по-спокойно минало от България (дори с по-неспокойно) в най-добрият град за живеене в света.

Девизът е – никой да не изпадне извън коловоза

Попитах един сърбин, който работи на рецепцията на хотел Белвю: „Друже, как се чувстваш в този град?” – „Спокоен съм. За себе си и за своите деца. Обиколил съм Европа, но тук е най-добре!”

Попитах един българин, работел дълги години в дипломатическите ни мисии и установил се тук като шофьор на бусче, за да е по-близо до сина си, студент: „Защо си слязъл на по-ниско ниво? В България можеше да се намери нещо по-престижно за теб?”. А той ми каза – че тук животът е по-сигурен. Закачили са се за социална програма за интеграция на чужденци, скоро са получили и жилище.

Попитах една българка, която след 15 години труд и дисциплина, бе успяла да направи собствено едно малко пансионче – защо държи на Виена? Пак същия отговор: „Тук всичко е точно. Черното е черно и бялото – бяло. Има правила. Има лостове за помагане”.

Правила, лостове, помощ. Сякаш думи, казани от инопланетяни.  На хора живеещи на светлинни години пред нас, а не само на 1000 километра по-назапад

Ето това няма как да го научиш само от разходките по дворци и галерии. Просто влезте в сайта на общината. Когато го направих аз усещането беше - сякаш попаднала в космически кораб с напълно непознато оборудване. Програми, програми, програми – за младежта, за зелената планета, за вредните емисии, за запазване на културното и историческото наследство, за адаптация на чужденците, за жилища за възрастните хора – (над шейсетгодишните са около 370000), за адаптацията и емоционалния комфорт на остаряващите,  за социално слабите, за лекуващите се, за децата и младежта. И всички програми – работещи. И всички те – създадени от години, проследявани, контролирани, финансирани. С други думи действащи.

 У нас правят хосписи за умиране, там строят „Домове на живота”

Една сред програмите обаче в други страни би била „най-излишна” – тази за възрастните хора. За възможността им да обитават жилища на общината, където ще са обгрижвани. Или за удължаване на престоя им в собствените домове, като за целта се полагат особени грижи от съответния патронаж. За психологическия им комфорт, за подпомагане адаптирането към по-различния живот, който човек води след пенсионирането си.

На куц кон ли е заложила виенската община? - помислих си аз. Да дойдат да видят у нас – сечеш клона, и възрастните окапват бързо-бързо. „Няма старец – няма пенсия”,  както би перифразирал Сталин, ако бе жив днес. Домовете ни – социалните – като погребални агенции. Частните – външно напудрени, но вечер като теглят ключа – никой нищо не знае какво става вътре. И на фона на скритите и явни драми в нашенски хосписи, община Виена създава от десетилетия мощни програми за работа със застаряващото население, хвърля огромни средства за построяване и превръщане на стари сгради в прекрасни места за обитаване от възрастни хора. „В тези домове те ще прекарат остатъка от живота си, затова всичко там трябва да е прекрасно и добре обмислено” – казва Соня Весели, един от заместник кметовете на общината, отговарящ за здравеопазването и социалните дейности.

Квартирите в сградите са едностайни с бокс, хол и преддверие, с нови мебели, парно и топла вода. Предвидено е посещение на лекар, социален работник, психолог и носене на храна и почистване. В някои от сградите, наречени „ къщи на живота” има детски градини – за да могат различни поколения но „на един акъл” да общуват, малките да радват възрастните с песни и рисунки, възрастните, да насърчават малчуганите със своя опит. И тогава попитах Соня Весели, която едновременно беше председател или член на почти всички възможни организации, грижещи се за възрастните хора: „Защо хвърляте толкова в тази насока, пренебрегвана от други държави?”

«Това е много важно не само за старите, но и за по-младите. Работещите виенчани биха искали да са сигурни, че родителите им ще имат приятен и осигурен живот през така наречената трета възраст. По-удобно е ангажираните с работата си и с децата си синове и дъщери, да не бъдат натоварвани и с проблемите на пенсионираните си близки. За да им помогнем - община Виена се старае да предлага най-разнообразни услуги. И в това ни старание проличава нашето уважение към по-възрастните виенчани.»

Дали пък тайно не са строили социализъм?

 „Социална Виена”! – това е едно от лицата на града с най-високо качество на живот. И ако го нямаше него, нямаше да има нито добре поддържаните сгради, нито обгрижените култура и изкуство, нито световните форуми. Но създаването на ”Социална Виена” не е мероприятие от днес, нито от оня ден. Още през 1918 година Фердинанд Хануш, когото смятат за архитект на социалното осигуряване на Австрия, изработва първата програма в три етапа -  и я изпълнява. През 1919 година един лекар – д-р Юлиус Тандлер в качеството си на съветник към общината създава програма за лечение на децата и подпомагане на семействата им и организира мрежа от детски градини и медицински служби към училищата, казвайки прословутата си фраза: ”Този който строи дворци за деца – руши стените на затворите!” А след войната през 1946 година се полагат основите на пенсионерски клубове, които да приютяват и подпомагат възрастните виенчани.

Днес десетилетия по късно въобще не звучат нескромно думите на д-р Хойпер, кметът на австрийската столица: „За втори път подред Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот.” И добавя, че след деветдесетте, Виена постоянно заема челно място в Европа. Дори Цюрих и Женева се нареждат след нея. И дори г-н Хойпер и да не си е писал оценка сам на себе си, както обичат да правят това у нас, смятам че виенчани, цяла Австрия и дори Европа отдавна са му поставили отличен (6).

А ние, и с нашия социализъм, и с нашия капитализъм -  каква я мислехме, и какво стана! Навремето големият руски поет Маяковски хвърли в очите на скептиците своите „Стихи о советском паспорте”: „...читайте, завидуйте, я - гражданин Советского союза.”

Ако беше доживял и поживял във Виена днес – навярно би написал друго...

Снимки: Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

ГОСТИ ЩЕ НИ ДОЙДАТ

Гости ще ни дойдат

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

Новогодишна трапеза

 Новогодишна трапеза с Елена Мойсеева, носителка на голямата награда за 2012 г на списание „Вкусотии в чинии”

1. Баница на рула "Женя"

2. Питка "Цвете"

3. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

Баница на рула "Женя"
Продукти за тестото: 500 мл прясно мляко, 1 голямо яйце, 2 супени лъжици олио, 1 супена лъжица оцет, 1 чаена лъжичка сол, 1 кубче мая.

За плънката: 500 г сирене, 2 яйца, 2 супени лъжици  кисело мляко, щипка сода за хляб.
И още: 500 г полуразтопена свинска мас (може да се замени със смес от краве масло и олио).
Приготвяне: Омесва се тестото и се "бие" 40-50 пъти в масата. Разделя се на 3 топки. Всяка топка се дели на 8 по-малки. Те се топят в мазнината, раздърпват се на малки питки и се редят една върху друга на 8 купчинки по 3 питки. След това всяка купчинка се раздърпва или разточва на правоъгълна кора с дължина, колкото е дълга правоъгълната тава, в която ще се пече питата. Намазва се с мазнината, наръсва се с една осма от плънката и се завива на руло. Така получените 8 рула се слагат в две правоъгълни тави по дължина (аз използвам т.нар. караванки). Ако тавата е голяма, може да се сложат повече рула. Втасват 30-40 минути. Пекат се в предварително загрята фурна.

1. Питка "Цвете"
Продукти за тестото: 700 г брашно, 250 мл прясно мляко, 40 г мая, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка захар, 2 яйца, 125 г краве масло.
За намазване: 1 жълтък, 1 супена лъжица прясно мляко.
За поръсване: бял и черен сусам (черният сусам може да се замени с маково или ленено семе).
Приготвяне: Маята и захарта се разтварят в топлото мляко. Съдът се покрива с кърпа и се оставя на топло, докато удвои обема си. В пресятото брашно се прави кладенче и в него се изливат млякото с маята, разбитите яйца, солта и разтопеното краве масло. Омесва се тестото, покрива се с кърпа и се оставя да втаса. След това то се разделя на две половини. От едната част се отрязва малко парче - за средата на "цветето". Всяка половина се разделя на 5 равни части, които се правят на топки. Върху намазана с олио повърхност се разточват петте по-големи топки на кръгли кори, малко по-малки от дъното на разглобяема форма за торта. Дъното на формата се слага в средата на голяма тава и върху него се подреждат четирите кори една върху друга, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Слага се и петата кора, но без да се маже. С остър нож, от центъра навън, корите се срязват на 8 части (като торта), без да се стига до края. Всяка срязана част се обръща навън - към края на формата. Получават се първите "листа" на "цветето". По същия начин се приготвят и по-малките 5 топки. И те се разрязват на 8 части. Тази група кори се поставят в отвора, който се получава при обръщането на първите кори. Внимание! Срязаните части трябва да се паднат между вече разтворените "листа" на първия кръг. Разтварят се срязаните части, така че да попаднат между "листата" на първия кръг. От заделеното малко парче тесто се оформя питка, с която се запълва отворът в средата на цветето.
Цялата пита се намазва с жълтъка, разбит с прясното мляко. Обърнатите листа се поръсват с бял сусам, а питката в средата - с черен сусам (или с ленено или маково семе). Питката се пече в сгорещена при 200 градуса фурна. В началото - 10 мин при тази температура, а след това - 30 мин при 180 градуса. През първите 20 мин фурната не се отваря, за да не спадне тестото. Пече се до златистокафяво. Ако е необходимо, към края може да се покрие с алуминиево фолио, за да не прегори.
Приготвянето на пръв поглед изглежда сложно, но в действителност питката се прави много лесно.
Вкусът й е чудесен!

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
Продукти: 3-4 по-дебели палачинки, 150 г сирене, 1 кутийка майонеза, 5 големи сварени картофа, 1 голяма глава лук, 150 г мариновани гъби, грах, кисели краставички, шунка или друг колбас, сварено пилешко месо (количествата са според вкуса).
Приготвяне: Дълбока купа се намокря със студена вода. Дъното и стените й се покриват с голямо парче найлоново фолио, което да виси и извън купата. Готовите палачинки се намазват със смес от майонезата и настърганото сирене (понякога оцветявам тази смес със сок от червено цвекло). Палачинките се навиват на рула и се нарязват напречно на парчета с дебелина 5-6 мм. С тези парчета плътно се облицова купата. Намазват се с половината смес от настърганите сварени картофи, настъргания лук и 4-5 супени лъжици майонеза и хубаво се притиска. Купата се пълни със смес от наситнените гъби и другите зеленчуци, шунка и пилешко месо и останалата майонеза (количествата са на вкус и според големината на купата). Пълнежът се притиска и се уплътнява добре. Отгоре се намазва с остатъка от картофената смес. Пълнежът се завива с висящата част от найлоновото фолио и купата се слага в хладилника за 7-8 часа. След това найлонът се отвива, купата се обръща в подходяща чиния или плато и се отстранява найлонът. Украсява се по желание.

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
Приготвят се толкова вратни пържоли, колкото порции са необходими (ние винаги приготвяме няколко повече, защото по една не е достатъчна). Пържолите се начукват добре и отгоре леко се нарязват с нож. Поръсват се с черен пипер, сол и джинджифил на прах. Оставят се в покрит съд за един ден. Вечерта преди празника се овалват хубаво в червен пипер. Пекат се на жарава. След това се заливат със сос от зехтин, прясно изцеден лимонов сок, сол и риган и се държат на топло в затворен съд до сервирането.

5. Телешко задушено "Елена"
Взема се голямо парче телешко месо и се нарязва напречно на мускулните влакна на стекова, не по-дебели от 1 см. Те се нареждат в тенджера, като помежду им се слагат нарязан лук, скилидки чесън, дафинов лист и няколко зърна черен пипер. Заливат се с 1 чаена чаша вода и 1-2 чаени чаши сухо червено вино. Слага се капакът на тенджерата и се оставя на хладно за 5-6 часа. След това месото се отцежда и се изпържва в предпочитана мазнина до хубава червена коричка. После стековате се слагат в дълбока тенджера. Добавят се 2-3 супени лъжици доматено пюре, 2 глави лук, нарязан на ситно, 1 дафинов лист, 1 чаена лъжичка захар, сол и черен пипер на вкус. Заливат се с бульон - да се покрие месото. Врят на силен огън 10 мин, после 1 час на слаб огън (ако месото е говеждо, трябва да ври поне 2 часа). След това се изваждат. Сосът се прецежда и се сгъстява с 2 супени лъжици царевично брашно и 1 супена лъжица бяло брашно. Добавят се 2 супени лъжици заквасена сметана и 150-200 г нарязани стерилизирани гъби. При сервиране месото се залива с този сос.

6. Капама в сарма
Приготвяне: Начукват се 4 броя пилешки пържоли, 4 броя телешки пържоли и 4 броя свински пържоли. Наръсват се със сол и черен пипер на вкус. Разстилат се 4 големи листа от кисело зеле. Върху всеки от тях се нареждат една върху друга по една свинска, телешка и пилешка пържола. Върху нея се слагат тънки парчета топено сирене, кръгчета кисела краставичка и кръгчета морков. Завива се на голяма сарма. Така приготвените сарми се слагат в тавичка и се заливат с малко зелева чорба, смесена с 1 чаена чаша червено вино и 2-3 супени лъжици олио. Тавичката се покрива с алуминиево фолио и се слага в предварително загрята фурна. Пекат се на 200 градуса час и половина. После фолиото се отстранява и сармите се запичат още 20 мин. до зачервяване. 

Искам да споделя още две много вкусни и бързи рецепти, които често приготвям за Коледа и Нова година така - между другото, защото моите близки много ги обичат.

7. Хапки по римски
Начуквам на тънко толкова свински карета, колкото порции са ми необходими. Върху всяко парче слагам тънко парче пушен бекон и по няколко парченца гъби. Завивам каретата на рулца и ги прикрепвам с клечки за зъби. Слагам ги в глинен гювеч, намазан със зехтин. Отгоре ги наръсвам с млян черен пипер и сол. Заливам с 1 чаена чаша бяло вино. Слагам капака и пека 30 минути. Пет минути преди края добавям 1 чаена чаша заквасена сметана. При сервирането заливам рулцата със соса от готвенето.
Хапките са чудесно мезе за хубаво червено вино.

8. Инволтини по фоджански
Начуквам тънки пържоли от телешко месо. Върху всяка слагам ситно нарязан чесън, магданоз, кашкавал и по няколко стафиди. Завивам ги на рулца и ги прикрепвам с клечки за зъби. Пържа ги в сгорещено масло до побеляване. След това подреждам рулцата в тенджера и ги заливам с доматен сок да се покрият. Врят на слаб огън 30 минути. При сервиране ги наръсвам с настърган кашкавал и понякога леко ги запичам.
Това ястие върви с хубаво червено вино.

Повече от 15 години поред за новогодишната нощ правя торта “Добуш”, тъй като всички много я обичаме и тя е най-очакваният десерт. Но тъй като според мен това е много известен сладкиш и сигурно повечето от читателите ви знаят как се прави, то предлагам другата торта, която често приготвям за празника.

9. Новогодишната торта на нашето семейство
Приготвяне на блатовете: Разбиват се 8 белтъка на твърд сняг. После се разбиват 8 жълтъка с 2 чаени чаши захар (може да се заместят с една и половина чаени чаши фруктоза) на гладък крем и внимателно се смесват с белтъците. Добавят се 2 чаени чаши пресято брашно и 2 ванилии. Тестото се разделя на две части и се изпичат два блата в тортена форма (с диаметър 24-26 см) с отделящи се стени.
Приготвяне на крема за слепване: 250 г краве масло се разбива с 5 супени лъжици пресята пудра захар до гладък крем. Сварява се каша от 2 супени лъжици брашно, 2 чаени чаши прясно мляко, 1 супена лъжица захар (фруктоза) и 1 супена лъжица какао при непрекъснато разбъркване, като се внимава да не се образуват "бабулки". След като изстине, се добавя на порции към маслото и се разбърква до еднородна смес.
Приготвяне на крема за намазване: Разбиват се 4 белтъка с 6 супени лъжици захар. При непрекъснато биене към тях се добавя 1 чаена чаша карамелен топинг. Сварява се сироп от 1 чаена чаша захар (фруктоза) и половин чаена чаша вода.
Сглобяване на тортата: Двата пандишпанови блата се срязват хоризонтално на две и се получават 4 блата. Подреждат се в подходяща чиния, като всеки блат се наръсва с по малко от сиропа и се намазва с част от крема. Накрая цялата торта се намазва с белтъчно-карамеления крем. Украсява се с едро настърган натурален шоколад или със смлени орехи.

ЦВЕТА ДЯНКОВА Е ВЕЧЕ „ЦВЕТЕ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ”

ОТИДЕ СИ МОЯТА ПРИЯТЕЛКА – ЦВЕТЕ ДЯНКОВА! 

КОГАТО БЕШЕ МЛАДА, БЕ ТОЛКОВА КРАСИВА, С ПРЕКРАСНА ТЪМНА ДЪЛГА КОСА. ТАНЦУВАШЕ  НЯКАК ОСОБЕНО, НЕСРЕЩАНО И ЗАВЛАДЯВАЩО.

НАМИРАХ Я ВИНАГИ, КОГАТО МИ ТРЯБВАШЕ ЧОВЕК ДО МЕН – ЗА ДА ПРЕКРАЧА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРАГ, ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ПРЕГРАДА, ПРЕЗ СЛЕДВАЩОТО ПРЕПЯТСТВИЕ.

А ПОСЛЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРЕВОДАЧ НА ФОКНЪР У НАС, КРЪСТАН ДЯНКОВ, СЕ ВЛЮБИ В НЕЯ И СЕ ОЖЕНИ ЗА НЕЯ.

СЕГА ВСЕ ПО-РЯДКО СИ СПОМНЯТ ЗА КРЪСТАН. А ЗА ЦВЕТЕ НАДАЛИ ЩЕ НАУЧАТ, ЧЕ Е ВЕЧЕ ТАМ, ГОРЕ, ПРИ НЕГО, АКО ИМА РАЙ.

ЕДНО ПАРЧЕ ОТ ЖИВОТА МИ СЕ ОТКЪСНА И СЕ ТЪРКОЛИ, КАТО БУЦА ПРЪСТ, ПРИ ДРУГИТЕ, КОИТО СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ.

ИМА ХОРА, С КОИТО НЕ СЕ ВИЖДАШ ЧЕСТО, НО СА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА ТИ. А ПОСЛЕ СТАВАТ ЧАСТ ОТ СМЪРТТА. ЗАТОВА ЛИ МЕ ЗАБОЛЯ ТОЛКОВА?

СЕГА ВЕЧЕ ТИ НЯМА ДА СИ „МОЯТА ЦВЕТА”, КАКТО КАЗВАХ В КЪЩИ.

ТИ ВЕЧЕ СИ „ЦВЕТЕ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ” – КАКТО ЩЕ КАЗВАМ ЗАНАПРЕД...