ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ЛИДЕРСТВО НА ДОНАЛД ТРЪМП

Той не е просто една от живите легенди в бизнеса и предприемачеството, а име от световна величина, превърнало се в личен брад. Своето ноу хау за успех Тръмп споделя в книгата „Лидерство. Златните правила на Доналд Тръмп”. Ето някои от най-важните съвети, които описва. 

Бъдете кратки

Веднъж взех на работа енергичен, много образован и изключително компетентен млад човек. Помня,  че тогава се надявах той да стане един от най-добрите играчи в моя отбор. Колко много грешах! Той винаги губеше прекалено много време в обяснения и скоро започнах да се боя от срещите с него. Беше прекалено педантичен, обстоятелствен и скрупульозен, не можеше да поддържа нужната скорост. Не можеше да се адаптира към нашето темпо и независимо от професионализма си, беше неспособен да види общата картина и да се впише в нея. След напускането му въздъхнах с облекчение.

Постарайте се, да не се случва същото с вас. Учете се да се приспособявате. Учете се да се учите през цялото време …

Хора, анализирали моите методи на водене на преговори са забелязали, че едно от отличителните ми качества е бързо да стигам до същността на нещата. Но умението бързо да схващаш и да говориш по същество не идва от само себе си. Аз работих дълго над него. Всеки обаче може да го овладее като започне да се упражнява всеки ден и го прилага в дреболии от сорта на изпращане на съобщения, съставяне на писма или поръчването на обед. Нямате представа колко е полезно да си задавате времеви рамки. Научете се да правите презентации за по-малко от пет минути, да описвате себе си за по-малко от три минути. Вашите слушатели ще ви бъдат благодарни, в днешно време светът цени лаконичността.

Настройте се позитивно

За успеха е много важно да се съставя план на действие и също толкова важно е този план да е гъвкав. Понякога нещата се подреждат много по-добре, ако по пътя няколко пъти се отклониш от маршрута и си готов да го направиш. Интересни  неща се случват на хората, когато свърнат от пътя – нарочно или случайно.

Веднъж се наложи да пътувам с круизен кораб, въпреки, че не го бях планирал. Бях на палубата за среща с познати, увлякох се в разговор и не успях да сляза навреме. Корабът беше пълен с възторжена тълпа пасажери, започна и празник в момента, в който се отделихме от кея, а аз се чувствах притеснен, защото имах други планове. Отначало този обрат на събитията ме ядоса, но не ми оставаше нищо друго, освен да се настроя позитивно и да погледна на цялата ситуация като неочаквано приключение. Така получих прекрасна възможност да общувам с различни хора, а и ми хрумнаха няколко отлични идеи. Когато с вас се случи подобно „произшествие”, помнете, че вашето отношение ще определи какво ще извлечете от него като ползи.

Не се отказвайте, когато ви е трудно

Човек дори и трудностите може да обърне в своя полза. Помня как веднъж през 90-те, когато имах сериозни финансови проблеми, се чудех да отида ли на една официална вечеря, за която имах покана. Изобщо не ми беше до веселби, но аз все пак сложих костюм и отидох. И се оказах на една маса с човек, с когото неочаквано много си допаднахме. Стана ясно, че е банкер и положението неочаквано се промени към добро за мен, само защото проявих самодисциплина и отидох на тази вечеря.

Не губете решителност. Поговорката „Рим не е построен за един ден” не е случайна. Когато бях малко татко често ми разказваше една история, която му се струваше смешна, но аз никога не се смеех на нея. Ще ви я разкажа. Един човек много обичал газирана вода. Затова решил да направи бизнес от това и създал продукт, който нарекъл 3-UP. Но се провалил. Започнал наново и пуснал напитка под името 4-UP. Резултатът бил същият. Поредният продукт, който също се провалил, нарекъл 5-UP. 6-UP – и отново крах. Тогава човекът се предал. А 7-UP станал успешен. Може би този предприемач прекалено рано се е отказал?

Борете се със страховете си

Журналистите често ме питат от какво се страхувам най-много на света. Отговарям – аз нямам никакви страхове. Моята гледна точка по този въпрос е: ако определиш нещо като страх, непременно ще започнеш да се боиш от него, макар и понякога просто да става въпрос за леко безпокойство.

Страхувате ли се да започнете свой бизнес? Нека поставим въпроса по друг начин: безпокои ли ви мисълта, че трябва да започнете собствен бизнес? Защо? Какво точно предизвиква у вас безпокойство? Да се справиш с вълнението е много по-лесно, отколкото със страха. Страхът поставя бариера, която ти пречи да мислиш творчески. А противодействието на страха е много просто: да се намери решение на проблема. С каквото и да се занимавате, всяка задача може да се раздели на отделни съставни части и да се работи по тях с обичайния маниер.

Аристотел има една мисъл: „Най-добрият път, който човек може да избере, е да се стреми към най-високите резултати, на които е способен.” Това наистина е най-добрият избор за човек. Защо да си поставяме скромни цели? Някога чули ли сте малко дете да каже, че когато порасне, иска да бъде никой? Не, децата са пълни с мечти и планове и рядко се ограничават със скромни желания. Те искат да са президенти, космонавти, велики откриватели, лекари. Те са на правилния път. Постарайте се мислено да се върнете към времето, когато сте си поставяли високи цели. Не всеки може да стане световен шампион, но всеки може да се стреми към максимума, на който е способен. Това е първата крачка – и ежедневно задължение.

Мислете като гений

„Много е важно никога да не преставаме да задаваме въпроси. Има основателна причина любопитството да съществува.”, казва Алберт Айнщайн.

 Всяка сутрин чета вестници – местни, национални, международни. След това гледам новини по телевизията. Така, щом пристигна в офиса, вече имам пълна представа какво се случва в света. Бързо анализирам и обобщавам всичко, което съм чул, видял и прочел и обмислям какво отношение би могло да има то към моя бизнес или конкретната сделка по която работа. Освен това, периодично през деня обновявам информацията си за случващото се в страната и в света. Невъзможно е да работиш ефективно ако не си достатъчно информиран, а днес това е по-важно от всякога.

Контролът има пряка връзка с образоваността. Рискът да загубиш контрол над ситуацията заради недостатъчно образование или информация е огромен. И тук не става дума да си всезнайко, а да се интересуваш. Някои смятат, че задавам прекалено много въпроси, но това е част от умението винаги да си добре информиран.

Сега, когато глобалната криза причини сериозни проблеми в цял свят е най-добрият момент да се гради творческо мислене, основано на информираност. Четох статия за хората, смятани за гении – Аристотел, Леонардо да Винчи, Айнщайн. В техните възгледи има много общи неща. Аристотел високо е ценял образното мислене, Айнщайн е вярвал, че визуализацията помага при решаването на проблеми, а Да Винчи е смятал, че реструктурирането на проблема или го опростява или го прави по-голям. Всички тези хора са вярвали в делото си. Нещо повече, те са готвили за него и творчеките му последствия, което често е водело до удивителни открития.  Всеки от тях е имал жив, възприемчив ум и готовност за познания. Изброявам тези качества, защото всяко от тях може да се използва в бизнеса – с потресаващ ефект.

Веднъж ме попитаха, смятам ли, че съм гений. Помислих и отвърнах утвърдително. Защо не? Опитайте и вие. Кажете си, че сте гении. Вероятно ще се замислите в какво точно сте гениални. И тогава вашият разум ще се отвори за въпроси и познание. Това е първата крачка към начина на мислене на гения, който ще ви помогне да разгърнете талантите си. Гениите са съзидателни и плодовити. Не всичко, сътворено от тях, ще е невъобразимо прекрасно, възможно е да има и много грешки, но дори и те ще са свидетелство за силата на разума и умението да се мисли. Айнщайн е казвал, че думите и цифрите нямат никакво отношение към неговия процес на мислене, защото мисли в зрителни образи.

Още една черта, присъща на много гении е способността да се мисли точно обратното. Този модел излиза от границите на обичайната логика и дава възможност на ума да оперира с понятията на ново ниво. В бизнеса това умение може да се окаже неоценимо полезно, защото това е един от начините да се анализират подемите, спадовете и циклите на финансовите пазари и да се разберат причините, поради които се случват, а следователно и да се справим с тях.

Отнасяйте се към работата си като към изкуство

Хората на изкуството са известни с привързаността си към своя идеал, към своята муза и манията си за съвършенство до най-малкия детайл. Това са забележителни качества. Служат като здрава основа за постигане на резултат във всяка област. Наскоро в една библиотека бе открит ръкопис на Бетовен с толкова много поправки и зачерквания, че на места хартията е протрита до скъсване. Творбата се отнася към последните години от живота на композитора, следователно, не може да се каже, че редакциите са плод на неопитност. Но така работи великият човек, той е перфекционист, който се стреми да създава само най-доброто. Не му трябва друго одобрение, освен неговото собствено. Това е забележителен подход към работата – и за композитора, и за бизнесмена. Превъзмогвайте себе си, за да постигате най-добрия резултат. Така мислят повечето предприемачи. Съревновават се със самите себе си, а не с другите, защото са наясно, че съперничеството с другите може да свали собственото им ниво.

Ценете себе си. Животът е  изкуство, бизнесът също е  изкуство, затова, бъдете творци и покажете най-доброто, на което сте способни.

ПЕСНЯ О ПУТИНЕ - ПОЛУЧИЛА ГРАМИ. Randy Newman - "PUTIN"

Песента "Путин" на композитора Рънди Ньюман получи "Грами" за най-добра аранжировка.

АДРЕНАЛИН! КРАСОТА! РУСКИ ЕЗДАЧИ И ЕЗДАЧКИ ПРЕД АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА – "КРЕМЛЕВСКАЯ ШКОЛА ВЕРХОВОЙ ЕЗДЫ" (КШВЕ) ВЫСТУПЛЕНИИ В АНГЛИИ

Медведь. Судьба сводит вместе осиротевшего медвежонка и огромного раненого медведя.

СЪДБАТА СЪБИРА ОГРОМНА, РАНЕНА МЕЧКА И МАЛКО, ИЗОСТАВЕНО ОТ МАЙКА СИ МЕЧЕНЦЕ. КАКВО СЕ СЛУЧВА ПО-НАТАТЪК - ЩЕ ВИДИТЕ ОТ КЛИПЧЕТО.

ГЕРОИ ИЛИ ПСИХОПАТИ? ИЛИ – КОЙ ПОМАГА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВЗВОДА

Ако бойното подразделение прекарва в непрекъснати боеве 60 дни, тогава 98 процента от състава му психясва. Кои са обаче останалите 2 процента, които по време на бойните действия представляват ядрото на бойната единица, нейните герои? Психолозите доказват аргументирано, че тези 2 % са психопати. Тези два процента и преди мобилизацията са имали сериозни проблеми с психиката. 

Между тази бройка обаче има една малка част от хора, които не могат да бъдат дефинирани като психопати, а са определяни като "лидери".

Това са военните, които обикновено, след редовната си служба, отиват на работа в полицията или в подобни органи.

Те не демонстрират агресивност, но разликата между тях и нормалните хора е същата, както между нормалните и психопатите: те лесно могат да убият човек - без да им трепне окото.

Американските ветерани от Втората световна война, от Виетнам и Ирак, както и руски ветерани от войните в Афганистан и Чечня - всички са единодушни по един въпрос: ако в взвода, или в ротата, се окаже най-малко един такъв „психо“ - това означава, че подразделението ще оцелее. Ако няма такъв сред тях – подразделението е загинало.

Подобен психар почти винаги е решавал бойната мисия на цялото звено. Например, един от ветераните на американското дебаркиране във Франция е заявил, че само един-единствен войник е решил успеха на целия бой: Докато всички се криели в укритията край брега, този смелчага стигнал до бункера на нацистите, пуснал един откос от автомата си и след това хвърли гранати, убивайки всички там.

Смята се, че днес нито една армия на света не може да се конкурира или противопостави на американската армия, не само заради технологиите, а най-вече заради факта, че Съединените щати за първи път в света са усвоили науката за убиване и са събрали ударни единици, в които влизат само психопати.

„Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ Или нов прочит на Истанбулската конвенция

„ЗЛО — ДОБРО, ДОБРО И ЗЛО, ОТ ЕДНО СА ПОТЕКЛО“

Или – по какво си приличат Вавилонската кула и Истанбулската конвенция

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ - ЛУЧШИЕ ПЕСНИ

Я НЕ ЛЮБЛЮ КОГДА СТРЕЛЯЮТ В СПИНУ

ВЕРТИНСКИЙ АЛЕКСАНДР - "КОНЦЕРТ САРАСАТЕ" - ИСТОРИЯ ПЕСНИ

Ваш любовник скрипач, он седой и горбатый.
Он Вас дико ревнует, не любит и бьет.
Но когда он играет "Концерт Сарасате",
Ваше сердце, как птица, летит и поет.

Он альфонс по призванью. Он знает секреты
И умеет из женщины сделать зеро...
Но когда затоскуют его флажолеты,
Он божественный принц, он влюбленный Пьеро!

Он Вас скомкал, сломал, обокрал, обезличил.
Femme de luxe он сумел превратить в femme de chambre.
И давно уж не моден, давно неприличен
Ваш кротовый жакет с легким запахом амбр.

И в усталом лице, и в манере держаться
Появилась в Вас и небрежность, и лень.
Разве можно так горько, так зло насмехаться?
Разве можно топтать каблуками сирень?..

И когда Вы, страдая от ласк хамоватых,
Тихо плачете где-то в углу, не дыша, -
Он играет для Вас свой "Концерт Сарасате",
От которого кровью зальется душа!

Увядающей, нищей, больной и брюхатой,
Ненавидя его, презирая себя,
Вы прощаете все за "Концерт Сарасате",
Исступленно, безумно и больно любя!..

Черновцы, 1927

Единственное авторское исполнение, которое нашёл в youtube, я забраковал из за видеоряда, мне он показался неуместным. Здесь поёт Вертинский:

https://www.youtube.com/watch?v=fEROLXmIFS0

Александр Вертинский

«Концерт Сарасате»

Это было в 1930 году. Мы сидели в большом кафе в Черновцах (тогда еще принадлежавших Румынии). Этим городом заканчивалось мое гастрольное турне по Европе. В Румынии я оказался проездом, в последний раз, и утром я должен был улететь в Париж.Мой старый приятель Петя Барац, с которым я проводил свой последний вечер, был человеком небольшого роста. Но при этом скромном росте у него была довольно большая лысая голова, что придавало ему сходство с колобком – каким его рисуют в детских книжках.

— Это даже не рост! – сказал о нем однажды какой-то шутник. – Это просто небольшая выпуклость!Этой жестокой шуткой Петя был ранен в самое сердце и на всю жизнь. Еще в детстве, в Одессе, Петя был однажды приглашен в Европейский театр. Ему было тогда семь лет. Вместе со своей пятилетней сестренкой он исполнял какую-то рольку в одной из гауптмановских пьес. Его нарумянили, напудрили, завили волосы. На него надели что-то вроде хитона и твердо наказали говорить громко и отчетливо. В руки им обоим дали урну.

— Что у вас в руках, дети? – певучим "поставленным" голосом спрашивал их премьер-любовник, завитой под барана.

— Куфсынчик! – бодро отвечал Петя.

— А в нем что?

— В нем слезы нашей мамочки! – отчетливо и твердо докладывал он. Сердобольные одесские мамы заливались слезами. Вся Молдаванка ходила смотреть, как играют дети аптекаря, известного всему городу.Петю задаривали подарками и осыпали поцелуями. Это и погубило его. Актера из него так и не вышло, но театральным администратором он стал, чтобы хоть таким образом удовлетворить свою любовь к театру...В кафе зажгли электричество. Музыканты шумно настраивали инструменты и спорили, с чего начать.

— Вдарим по "Травиате"! – предлагал один.

— Лучше рванем "Сильву"! – возражал другой.За отдельным маленьким столиком невдалеке от меня сидела уже немолодая красивая женщина, устало опустившая руки на колени. В ее позе было что-то обреченное. Она напряженно смотрела на входную дверь и вздрагивала от ее скрипов.

— Смотри – Владеско! – неожиданно прервав наше молчание, сказал Петя.Я обернулся. В кафе входил толстый сияющий румын в светло-сером летнем костюме, с гвоздикой в петлице. На мизинце его правой руки сверкая большой желтый бриллиант, какие обыкновенно носят карточные шулера.Он слащаво-любезно раскланивался с публикой, закатывая глаза и скаля свои цыганские зубы с золотыми пломбами. К своему уже заметному животу он нежно прижимал футляр со скрипкой. Он продвигался к эстраде.

— Какой это Владеско? – спросил я. – Тот, что играл в Вене?

— Да.

Я вспомнил его. Это был один из пяти ресторанных знаменитостей – королей цыганского жанра. У его скрипки был необычайно густой и страстный звук, нежный и жалобный, точно плачущий. Это был какой-то широкий переливчатый стон, исходящий слезами. Что-то одновременно напоминавшее и зурну и «Плач на реках Вавилонских».Для начала оркестр сыграл марш. Владеско не участвовал в этом. Как солист, он стоял впереди оркестра самодовольный и презрительный и, манерничая, небрежно вертел в руках скрипку, точно разглядывая ее и не доверяя ей.Наконец, после всех этих ужимочек, подходцев и примерок он снисходительно дотронулся смычком до струн.Страстная, словно изнемогающая от муки, полилась мелодия «дойны...». Звуки были смуглые, горячие, до краев наполненные печалью. Казалось, из-под смычка лилась струя тяжелого, красного, как кровь, старого и густого вина.Его скрипка то пела, то выла, как тяжело раненый зверь, то голосила пронзительно и звонко, тоскливо умирая на высоких тонах... И еще порою казалось, что какой-то плененный раб, сидя в неволе, мучительно и сладко поет, словно истязая самого себя воспоминаниями, песню своей несчастной родины.

— Изумительно! – не выдержал я.

— М... да! Играть он, конечно, умеет! – задумчиво протянул Петя. – Эти «дойны» остались у них со времен турецкого владычества. Подлинный стон народа.Владеско принимали горячо и дружно. С разных концов зала публика выкрикивала названия любимых пьес, прося сыграть их. Официант уже нес музыканту на серебряном подносе посланную кем-то бутылку шампанского.

— А вот, как человек, он настоящая скотина! – неожиданно сказал Петя.

— Расскажи мне о нем, – попросил я.Петя неохотно заговорил.

— Видишь вон ту женщину, у эстрады? – спросил он, указывая ни столик, где сидела замеченная мной красивая дама. – Это его жена.

— Ну?

— Когда-то она была знаменитой актрисой... Сильвия Тоска! Ты слышал это имя? Весь мир знал ее. Это была звезда! И какая звезда! Ему до нее было как до неба!

— А теперь?

— Теперь она бросила сцену! Из-за него, конечно. Он ревновал...

— И что же дальше?

— Дальше? Он бьет ее! Да еще при всех! По лицу! Когда пьян или не в духе.

— И никто не заступится?

— Нет! Кому охота вмешиваться в отношения мужа с женой?

— Ну знаешь, ты как хочешь, а я набью ему морду, если он это попробует сделать при мне, – возмутился я.

— И ничему это не поможет! Ведь она же его любит! Понимаешь, любит! Она для него всю жизнь свою поломала! Отказалась от сцены, имени, богатого мужа, успеха... Он забрал ее бриллианты, деньги, славу, покой душевный... И вот видишь, таскается за ним по всем кабакам мира! Сидит по ночам... ждет его!

Я молчал, взволнованный этим рассказом. Постепенно зал затих.Владеско играл одну из моих любимейших вещей – «Концерт Сарасате». Это было какое-то колдовство! Временами из-под его пальцев вылетали не присущие скрипке, почти человеческие интонации. Живые и умоляющие, они проникали в самое сердце слушателей...Как лунная голубая дорога, его мелодия властно влекла за собой и какой-то иной мир, мир высоких, невыразимо-прекрасных чувств, светлых и чистых, как слезы во сне.Я не мог отвести глаз от него. Он играл весь собранный, вытянутый, как струна, до предела напряженный и словно оторвавшийся от земли. Пот градом катился с его лба. Огневые блики гнева, печали, боли и нежности сменялись на суровом лице. Обожженное творческим огнем, оно, было вдохновенно и прекрасно.Он кончил. Буря аплодисментов была ответом. Опустив скрипку, с налитыми кровью глазами, ничего не видя, полуслепой, Владеско уходил с эстрады, даже не кланяясь... Равнодушно и нехотя он возвращался на землю.Я оглянулся. Сильвия ждала его стоя. В ее огромных зрачках испуганной птицы отразился весь тот заколдованный мир, о котором пела скрипка. Точно опрокинутый в лесные озера таинственный ночной лес, залитый лунным светом. Серебряными ручейками из него катились слезы.Владеско подошел к своему столу. Она протянула к нему руки, ничего не видя и не слыша. Сноп красных роз, присланный ей кем-то из поклонников, лежал на столе. Он сбросил его на пол и упал в кресло.Большим шелковым платком Сильвия отирала пот с его лица. Постепенно оно принимало свое обычное выражение...

— Да— мечтательно сказал Петя, улыбаясь куда-то в пространство. – «Но когда он играет концерт Сарасате».В голове у меня бешено крутились строчки.

Так родилась песня.Прошло три года. За это время я успел побывать во многих странах. Пел в Александрии, Бейруте, в Палестине. Был в Африке, где снимался в кинофильме. В этот сезон я начал свое концертное турне с Германии. Первые гастроли были назначены в Берлине. В прекрасном и большом «Блютнер-зале», отделанном палисандровым деревом, и звучащем, как резонатор виолончели, петь было приятно и интересно.В моей программе было много новых вещей. Был в ней и «Концерт Сарасате» как назвал я песню, рожденную в Черновцах. Песня имела успех. Ее уже знали.В день концерта у меня в отеле появился Петя Барац. Он был в Берлине проездом, направляясь в Дрезден. Мы разговорились.

— Знаешь, кто тут играет в Эден-Отеле? – неожиданно вспомнив, спросил он.

— Кто?

— Владеско!.. Помнишь, тот? Я слушал его вчера и сказал ему, между прочим, что ты написал о нем песню.

— Напрасно! – сухо заметил я. – Он не стоит песни!

— Он был страшно заинтригован, – продолжал Петя, словно не замечая моих слов, – и сказал, что сегодня обязательно будет на твоем концерте.Огромный «Блютнер-зал» был переполнен. В этот вечер я был в приподнятом настроении. Перед началом концерта заглянул в дырочку занавеса. Владеско сидел в первом ряду. Рядом с ним в простом и строгом платье сидела Сильвия Тоска.Владеско раскланивался. Его жирное круглое лицо сияло, как начищенный медный таз на солнце. Он пришел слушать «свою» песню.

— Подожди же! – злорадно и весело подумал я. – Ты у меня еще потанцуешь!

Ждать ему пришлось долго. «Концерт Сарасате» стоял последним в программе. Владеско слушал внимательно и слегка удивленно. Как артист, редко свободный от кабацкой работы, он, по-видимому, не бывал на концертах других артистов и кроме себя самого, вероятно, редко кого-нибудь слушал. Всем своим видом и горячими аплодисментами он старался дать мне понять свое удовлетворение от моего искусства.Но я был сух. Ни улыбкой, ни поклоном не выражал ему никаких симпатий. Весь концерт я пел, стоя точно посреди эстрады, но когда дошел до последней песни и назвал ее, демонстративно резко перешел на правый конец эстрады и остановился прямо против его места в первом ряду. Аккомпаниатор сыграл вступление, я начал:

Ваш любовник скрипач. Он седой и горбатый,  Он вас дико ревнует, не любит и бьет...  Но когда он играет «Концерт Сарасате»,  Ваше сердце, как птица, летит и поет...

Я смотрел и пел, глядя в упор, то в его глаза, то в глаза Сильвии. Владеско слушал в смертельном испуге. Глаза его, казалось, готовы были выскочить из орбит. Он весь как-то съежился, почти вдавившись в глубь кресла.

Он вас скомкал, сломал, обокрал, обезличил...

Слова били, как пощечины. Он прятал лицо, отворачивался от них, пытался закрыться программкой, но они настигали его – жестокие и неуловимые, предназначенные только ему, усиленные моим гневом, темпераментом и силой интонаций...

И когда вы, страдая от ласк хамоватых,  Тихо плачете где-то в углу, не дыша,  Он играет для вас свой «Концерт Сарасате»,  От которого кровью зальется душа!

Он стонал от ярости и боли, уже не владея собой, закрыв лицо руками. Я допевал песню:

Умирающей, нищей, больной и брюхатой,  Ненавидя его, презирая себя,  Вы прощаете все за «Концерт Сарасате»,  Исступленно, бессильно и больно любя!

Мои руки, повторявшие движения пальцев скрипача, упали. В каком-то внезапном озарении я бросил наземь воображаемую скрипку и в бешенстве наступил на нее ногой.

Зал грохнул... Точно почувствовал, что это сейчас уже не концерт, а суд... публичная казнь, возмездие, от которого некуда деться... как на лобном месте.Толпа неистовствовала. Стучали ногами... кричали... свистели... И ломились стеной к эстраде.За кулисами артистическая комната была полна людей. Друзья, знакомые и незнакомые, актеры и актрисы, музыканты и журналисты заполняли ее.Я едва успел опуститься в кресло, как в дверях показалась фигура Владеско. Он шел на меня вслепую, ничего не видя вокруг, разъяренным медведем, наступая на ноги окружающим и расталкивая публику. Все замерли. 

"Сейчас будет что-то ужасное!" – мелькнуло у меня. Я встал.

Одну минуту мы стояли друг против друга, как два зверя, приготовившихся к смертельной схватке. Он смотрел мне в лицо широко открытыми глазами, белыми от ярости, и тяжело дышал. Это длилось всего несколько секунд. Потом... Что-то дрогнуло в нем. Гримаса боли сверху донизу прорезала его лицо.

— Вы... убили меня! Убили... – бормотал он, задыхаясь.Руки его тряслись, губы дрожали. Его бешено колотила нервная дрожь...

— Я знаю... Я понял... Я... Но я не буду! Слышите? Не буду! —внезапно и отчаянно крикнул он.Слезы ручьем текли из его глаз. Дико озираясь вокруг, он точно искал, чем бы поклясться.

— Плюньте мне в глаза! А? Слышите? Плюньте! Сейчас же! Мне будет легче!

И вдруг, точно сломившись, он упал в кресло и зарыдал. .............................Те, кто видел пару скрипач - актриса потом, после короткого разговора мужчин, говорили, что Владеско очень изменился: уважительно и даже любя стал относиться к своей жене. В его глазах исчезли следы былой надменности, а в поведении он стал корректным и обходительным ...

© Вертинский, "Дорогой длинною"

ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ – ВЕЛИК И ЦАРСТВЕН ЩЕШЕ ДА Е ТОЙ, АКО БЕ ОСТАНАЛ ЖИВ

ВЕЛИК И ЦАРСТВЕН ЩЕШЕ ДА Е ТОЙ

 Владимир Семёнович Высоцкий!

Питам се, а може би се питат и всички, които го обичат, какъв щеше да бъде Володя Висоцки на 80 години? Питам се, и май намерих отговора. Беше скрит в едно стихотворение.

Но първо, за тези, които не го помнят: Най-жестоката негова роля на „Таганка“ беше ролята на Хамлет. Изумително изиграна.
Божидар Божилов в стихотворението си „Четвъртият капитан“ казва:

„Аз съм един от четиримата капитани,
които ще възнесат до трона Хамлета,
където
велик и царствен щеше да е той,
ако би стигнал там. “

Володя Висоцки, като Хамлет, възнесен върху трона на подлудяващата по него любов на всички ни, щеше да е велик и царствен, както казва поетът! Но… не остана жив.

Подбрах няколко снимки – по-различни, по-несрещани из интернет-пространството, за да си спомним за него. Те ще кажат много на онези, които знаят, за какво иде реч. Аз зная, защото имах щастието да го познавам лично.

Мир на душата ти, Владимир!

TOM JONES - I'll Never Fall In Love Again (1967)

НЯМА ПОВЕЧЕ НИКОГА ДА СЕ ВЛЮБЯ

ТОМ ДЖОУНС "НЯМА НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВЛЮБЯ" TOM JONES - I'll Never Fall In Love Again (1967)

https://youtu.be/faouL9f9kSs

I'll Never Fall in Love Again Artist: Tom Jones Year: 1967

I'll Never Fall in Love Again Artist: Tom Jones Year: 1967

НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА 

ДА СЕ ВЛЮБИШ ОТНОВО

В НОВИЯ 1 БР. НА "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ" ТЕ ЧАКА ЛЕКА И ВКУСНА РЕЦЕПТА: "МЕСО, ЗАПЕЧЕНО В МЛЯКО"!

ДНЕС ИЗЛИЗА 1 БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“

ü В НЕГО ЩЕ НАМЕРИШ  НАЙ-ТОЧНИЯ ЗА 2018 ХОРОСКОП – ХОРОСКОПЪТ НА ПАВЕЛ ГЛОБА!

ü Откровен разговор с певицата Михаела ФИЛЕВА: „Любовта движи света на всеки поотделно и на всички, като цяло!“ 

ü Една бърза и вкусна рецепта:

МЕСО, ПЕЧЕНО В МЛЯКО

ü ЯСТИЕТО НА СЕЗОНА – ГОТВЕНО С ТУРШИИ:

·      Праз с ориз и туршия
·      Свинско с кисели домати
·      Зимна гозба с картофи и туршия
·      Шопска пърженица с парени чушки
·      Омлет с царска туршия
·      Гювеч с месо и кисело зеле

ü МЕНЮ ЗА ПРИЯТЕЛИ:

1. Чесново авокадо с майонеза и лимон2. Салата-торта с крема, картофи и шунка3. Топъл огретен от карфиол с кашкавал4. Смолянско вретено от кайма с плънка5. Ванилов пудинг със сметана и сладко

ü СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“:

·      Ябълкова пита
·      Десерт „Скалички“
·      Шоколадов сладкиш
·      Сладкиш с кисело мляко и дюли
·      Шоко бисквитен крем
·      Брауни мъфини
·      Лимонови маслени бисквити
·      Крем брюле с бял шоколад
·      Домашни бонбони от сух кекс

ü НЯКОЛКО ПРОСТИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ÈÌÓÍÈÒÅÒ: Той, повече от всичко друго, ни помага да оздравеем

ü ИЗПОЛЗВАЙТЕ МАНДАРИНОВИ КОРИЧКИ ВМЕСТО ЛЕКАРСТВА!

ü КУРКУМАТА БЕЗЦЕНЕН ЛЕК СРЕЩУ НАСТИНКИ, ГЪБИЧКИ И РАК

  Драги фенове, очаквайте ни пак на 29 януари!

А СЕГА, СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС, РЕЦЕПТАТА:
          
          МЕСО, ЗАПЕЧЕНО В МЛЯКО

Прясното мляко притежава чудно свойството – да променя вкуса на познатите продукти. Например, то прави месото по-меко и по-нежно, добавяйки неочаквани нюанси към обичайния вкус. Опитайте се да приготвите месо в мляко и ще получите необичайна комбинация от нежна консистенция и нов приятно усещане на небцето.

Продукти: За да приготвите месо в млякото, ще ви трябват: 1 кг свинско месо, половин литър мляко с 3.2 процента масленост, 2 супени лъжици брашно, олио за намазване на тавичката, подправка „Вегета“, смлян черен пипер и сол на вкус.

Приготвяне: Запечете брашното на сух тиган, като непрекъснато го бъркате, да не загори. Печете, докато стане жълтокафяво, като пясък. Добавете млякото към брашното и разбъркайте сместа до гладка консистенция. Повтарям – използвайте мляко с масленост поне 3.2 процента. Добавете подправките към сместа. Препоръчаната „Вегета“ съдържа и сол, така че трябва да се съобразите с този факт. Леко посолете. Само трябва да имате предвид, че млечната смес ще намали обема си, тъй като по време на готвенето част от млякото ще се изпари.

Месото, което трябва да е фино свинско, немазно месо, трябва да нарежете на парчета, като за шиш кебап (3-4 см), да го поръсите леко със сол и черен пипер. Поставете месото в съда за печене, като преди това намаслете с растително масло тавичката. Залейте месото със сместа от брашно и мляко и я оставете в хладилника за 30 минути. Загрейте фурничката на 180-200 градуса. 

Извадете месото, оставете го още 15 минути да постои на стайна температура и го печете около 40-50 минути. Месото в мляко става нежно, направо се топи в устата.