ПОБЕДИТЕЛ В НАЦИОНАЛНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „ЖЕНАТА - ЛЮБИМА И МАЙКА” 2022 Е МАРГАРИТА МАРТИНОВА ОТ СОФИЯ

Винаги, винаги, ама винаги, когато взема награда, след – на Оня, който от небето движи делата ни по Земята, ще благодаря на моите приятели от Стената и на най-близките хора! Защото знам, че те ме подкрепят най-чисто и ще се зарадват толкова искрено, колкото и аз. И ще благодаря на журито – на тези поети, които не изтъкнаха себе си, както обикновено се прави в такива случаи, не се опитаха да засенчат участниците и призьорите. Защото, просто, творците от журито са имена и нямат нужда от допълнителни 5 минути слава. И ще благодаря на организаторите, които не заметоха приключването на конкурса под килима – все едно това е някакво поредно мероприятие и участващите в него са просто фигуранти. Не, организаторите направиха да се превърне събитието в празник - в който всяка от страните да получи своята доза радост от публичността. И ще представя пред вас стихотворенията си на Стената, но ще споделя – защо избрах цикъл стихотворения по конкурсната тема „Жената - любима…“, в които се говори не за нежността в любовта, а за страданието през войната. Защото жените във всички войни по света се превръщат в лъвици, които бранят децата си или в светици, които отиват на небето. И избрах в темата „майка" – онова срутване в световете на майките, минали през мелницата на прехода, срутване, в което е останал единствен лъч - надеждата, че

нереализираното от тях ще могат да постигнат техните деца. И избрах още в темата „майка“ - да се почувства онова съпричастие към съдбата на хиляди майки, оставени в несрета, самота и бедност - за които все още не можем да направим нещо повече от съчувствие (проблемът, както нравствен, така и социален). И за моя радост - бях разбрана… Маргарита Мартинова ---------------

НЕВЕСТИ НА ВОЙНАТА

Жените носеха войната под сърцата си,

заченали след удари с приклади.

Не им личеше – стари или млади,

очите им все гледаха в земята.

Жените криеха под шалове телата си

и семето с насилие засято.

Живееха за хляба на децата си,

с надежди и със сълзи го соляха.

Посред нощѝте за косите ги извличаха,

подмятаха по пристани и гари.

На корабни въжета заприличваха

ръцете им с охлузените рани.

„Невести на войната“ ги наричаха.

На „сватбите“ им светеха ракети.

През покрива оръдия надничаха.

Шрапнели падаха край тях вместо конфети.

Пламтяха къщите им и изпращаха искри,

като опашки от Халееви комети.

Върху главите им се сипеха звезди

и правеха лицето им да свети.

Жените тихо във икони се превръщаха,

по бузите им стичаше се миро.

Мъжете във окопите се кръстеха

и името им шепнейки, умираха. - - - - - -

- - - - - - - - - -

ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ

Под „Стъкления похлупак“ на мисълта

тревожен гълъб бие по перваза,

надеждата му – в шепата зърна

на дните във изронената пазва.

Крепим се на ръба едва-едва,

не пърхаме, крилата да опазим.

Капани е заложил в нас страха:

След всеки полет – в миг ще се размажем

в сгъстената утайка на кръвта,

във вени, с лейкопласти залепени.

Подпряхме се на гнили перила,

за малко само, дъх да си поемем.

Променя се наоколо света,

останахме под рухналото време.

Не! По-добре крилата ми вземи.

За мен светът е стар, за теб е тесен.

Расте човек със своите мечти,

а не с листата, падащи наесен.

Вземи, докато твойте порастат!

Не ме мисли. И ако бъдем честни:

Щастливи сме децата да летят.

А майките и без крила са лесни… - - - - - - - -- -

ДАЛЕЧНА Е НОЩТА НА МАЙКИТЕ

Камъчета, рукнали от сипей,

трици от отрязано дърво –

ронят се на майките сълзите

в тесничкото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.

Чашата с вода – от Бога дар.

Носят ги във счупени носилки.

Чужда воля тям е господар.

Съхнат портокалчета на стола,

нийде да приседнеш няма нар.

Пръскат се трохичките по пода.

Щедростта е тук на катинар.

Спомнят си как топката игрива

тупа и не иска да се спре:

Те са млади, в роклички красиви,

с мрежи хляб във двете си ръце.

Сряза ги на времето бодила.

Топката се спихна. Остаря.

Без боя, косата им е сива.

На гурбет децата по света.

Стаята – по-къса от живота,

празна като мелничен чувал.

Гребали го, тупали брашното,

пет пари за него кой би дал?

Майките, във дрешките си черни,

с погледа, замрежен от перде,

шепнат вечер: „Дойдеш ли си, чедо,

нека после Бог ме прибере!“

Маргарита Мартинова

Носител на голямата награда на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка” в Свиленград е Маргарита Мартинова от София

 https://e-svilengrad.com/2022/03/11/%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd/#respond

Πoбeдитeл в Haциoнaлния пoeтичeн ĸoнĸypc „Жeнaтa – любимa и мaйĸa” в Cвилeнгpaд e Mapгapитa Mapтинoвa oт Coфия. Гoлямaтa нaгpaдa й бe пpиcъдeнa зa циĸъл cтиxoтвopeния – „Bзeми ĸpилaтa ми”, „Heвecти нa вoйнaтa” и „Дaлeчнa e нoщтa нa мaйĸитe”. Haгpaдaтa и cпeциaлнaтa cтaтyeтĸa нa ĸoнĸypca вpъчи зaмecтниĸ-ĸмeтът нa oбщинa Cвилeнгpaд Mapия Kocтaдинoвa. Cлeд 2-гoдишнo пpeĸъcвaнe днec бe възcтaнoвeнa тpaдициятa oтличиятa дa ce paздaвaт нa тъpжecтвeнa цepeмoния в шaтo „Kaтapжинa Ecтeйт” в Meзeĸ. Πpиcъcтвaщитe нa cъбитиeтo пoчeтoxa c минyтa мълчaниe пaмeттa нa пoeтa Ивaйлo Бaлaбaнoв и нeгoвaтa cъпpyгa и мyзa – Baня, ĸoитo бяxa вaжнa чacт oт paзвитиeтo нa ĸoнĸypca ĸaтo жypи, a в пocлeднитe cи няĸoлĸo гoдини гoлeмият cвилeнгpaдcĸи пoeт бe и пoчeтeн нeгoв пpeдceдaтeл. Πoeтичният ĸoнĸypc, пocвeтeн нa жeнaтa, ce пpoвeждa зa пoeти любитeли oт 2004 гoдинa пo инициaтивa и cъc cпoмoщecтвoвaтeлcтвoтo нa Eлeнa Maнoлoвa, cъпpyгa нa Гeopги Maнoлoв – ĸмeт нa Cвилeнгpaд oт 2004 дo 2019 г. Идeятa бe пoдĸpeпeнa oт Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли и пpeз 2005 г. пpepacнa в нaциoнaлeн фopyм. Beчe 17 гoдини ĸoнĸypcът ce opгaнизиpa oт Oбщинa Cвилeнгpaд, Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли и HЧ „Πpocвeтa – 1870”. Haгpaдният фoнд ce ocигypявa oт Oбщинa Cвилeнгpaд и Eлeнa Maнoлoвa, ĸoятo пpeдocтaвя пъpвaтa нaгpaдa и cпeциaлнaтa cтaтyeтĸa „Утpo” oт Б. Бoндиĸoв, cтaнaлa cимвoл нa ĸoнĸypca. Πpeдceдaтeлят нa Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли Бoян Aнгeлoв cпoдeли, чe cвъpзвa Cвилeнгpaд c литepaтypaтa и нeoбoзpимия тaлaнт нa Ивaйлo Бaлaбaнoв. Toй пoздpaви пoбeдитeлитe в ĸoнĸypca, ĸoйтo пpeз гoдинитe ce e пpeвъpнaл в cтъпaлo зa члeнcтвo в CБΠ и мнoгo oт oтличeнитe твopци бивaт пpиeти в peдицитe нa cъюзa. Taзи гoдинa зa yчacтиe в пoeтичнaтa нaдпpeвapa бяxa пoдaдeни oбщo 315 cтиxoтвopeния oт 144 aвтopи oт цялaтa cтpaнa. B ĸaтeгopиятa дo 18 гoдини ce вĸлючиxa 19 дeцa и млaдeжи. Жypи c пpeдceдaтeл Бoян Aнгeлoв и члeнoвe – пoeтитe Бopянa Cтaнeвa и Aтaнac Звeздинoв, oцeни твopбитe и излъчи пoбeдитeлитe. https://e-svilengrad.com/2022/03/11/%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd/#respond

Маргарита Мартинова е победил в 17-то издание на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“ в Свиленград във възрастовата група над 18 години. Тя бе отличена с голямата награда за цикъла си стихотворения „Вземи крилата ми”,

 

СВИЛЕНГРАД, 12.03.2022 12:06 (БТА) Маргарита Мартинова е победил в 17-то издание на Националния поетичен конкурс "Жената – любима и майка" в Свиленград във възрастовата група над 18 години. Тя бе отличена с голямата награда за цикъла си стихотворения "Вземи крилата ми", "Невести на войната" и "Далечна е нощта на майките". Наградата е парична премия и статуетката "Утро" на скулптура Богдан Бондиков. Тричленно жури начело с председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов оценяваше таланта на участниците. Тази година в поетичната надпревара бяха подадени общо 315 стихотворения от 144 автори от цялата страна. В категорията до 18 години се включиха 19 деца и младежи. В приветствието си към участниците и гостите зам.-кметът на Свиленград Мария Костадинова отбеляза колко е забележителна идеята за поетичния конкурс, който утвърждава непреходните ценности на духа. Неин автор е съпругата на бившия кмет на Свиленград Георги Манолов Елена Манолова. В първа възрастова група за най-талантлив бе определен 13-годишният Теодор Тодоров от Свиленград. Той се представи със стихотворението си "За тебе, мамо". Церемонията по награждаването по традиция се състоя във винарската изба "Катаржина естейт". Местни младежки формации създаваха настроение със своите изпълнения.

СПИСАНИЕ "СЛОВОТО" ПУБЛИКУВА РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА НА МАРГАРИТА МАРТИНОВА "ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ"

 https://sbp.bg/%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8/

ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗБОРИ 

26.01.2022 

Лалка ПАВЛОВА 

 ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗБОРИ В СТИХОСБИРКАТА „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“ ОТ МАРГАРИТА МАРТИНОВА 

Разумът води до вяра, а вярата стои в основата на убеждението за истинността на нещо. Върху тяхната основа се надгражда фундаментът на изключително важното за всеки човешки живот понятие – за избора, пряко обвързано с индивидуалния жизнен път на личността. Кое да изберем на прага на живота си – да се облегнем на готовата формула на миналото, създадена чрез опита на нашите родители, или да предпочетем чистото пространство на бъдещето, в което сами ще полагаме своите точки, тирета и многоточия на базата на собствения си сблъсък с материалния свят, върху който Съдбата ни е положила като съчетание от дух и материя. Именно този проблем стои в основата на стихосбирката на Маргарита Мартинова „Вземи крилата ми“, издателство „Български писател“ и издателска къща „Прима прес“, С., 2021 година. Една книга въздейства на читателите още с външния си вид, със заглавието си, с начина на художествено оформяне на нейната корица. Заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова и акцентуваният брой на творбите в нея още на корицата ѝ (66 стихотворения), предизвиква размисли за символиката на образа на крилата и на числото 66. В световното културно пространство образът на крилете се свързва със стремежа на душата да достигне надиндивидуалното свое състояние, като се оттласне от материалната обвивка на тялото и с помощта на познанието се опита да достигне до божественото. Крилете обаче нито се получават даром, нито се купуват отнякъде – те трябва да се извоюват с цената на инициационното пречистване, което се постига бавно и с много лични жертви. Затова заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова звучи предизвикателно – подвеждащо, обвързано преди всичко с цифровата символика на числото 66, което сочи лирическата героиня като посредник между принципа и проявата на майчинския инстинкт за състраданието и стремежа за взаимопомощ, за желанието да жертва част от себе си. Неслучайно заглавието „ВЗЕМИ КРИЛАТА ми“ поставя проблема за личния избор, акцентувайки го и графически, и цветово, чрез особеното изписване на притежателното местоимение „ми“. В семантиката на композиционното подреждане на творбите в книгата също е акцентуван проблемът за избора – стихотворението „На Стаси“ е изведено самостоятелно, дори пред съдържанието ѝ, като по този начин се дава знак на читателя, че то представлява ключова творба за цялата стихосбирка, още повече, че заглавието ѝ всъщност е цитат от него. Императивът „вземи“ подканя, но не представя резултат от действие, което дава възможност на субекта, към който е отправен, сам да направи своя избор как да постъпи. Резултатът от решението му е поднесен чак във финалните творби на книгата чрез стихотворението „Сляп избор“. Произведенията в книгата на Маргарита Мартинова са разпределени в осем цикъла със собствен паратекст, който акцентува съдържанието на последователно подредени във времето периоди от земното съществуване на човека: „Светлата и тъмната страна“, „Всичко е любов“, „Творчество пророчество“, „Вяра и съмнения“, „Демисезони“, „Началото и краят“, „Мъртвило“, „Спасение дебне отвсякъде“. Лирическата героиня в тях превежда читателя през сезоните на своето битие, за да му разкрие онези истини за смисъла на човешкия живот, до които сама е достигнала чрез личните си избори по време на кръстопътищата и изпитанията, пред които я е поставяла Съдбата. Младият човек току-що е поел щафетата на живота си напред, в хода на лутанията и търсенията на посоката на собствения си път ударите на живота могат да го повалят или да прекършат волята му да продължи да се бори за правото си на щастие. Човешкото съществуване е кратколетно, в него „надеждата е шепа зърна“ в „изронената пазва“ на бързо променящия се свят и е твърде вероятно да остане под руините на „рухналото време“. Лирическата героиня – поетеса е част от миналото, част от листопада на това рухнало време, тя е онзи „тревожен гълъб на перваза“, в чиято мисъл е узряла истината, че е невъзможно да се учим без болка, но и че „изборът, а не шансът определя съдбата“ на човека (Аристотел), че за нея „светът е стар, / за теб е тесен“, че лейкопластите по вените, в които вече стихва „сгъстената утайка на кръвта“ ѝ, не могат да върнат назад времето, в което „човек расте със своите мечти“. И затова щедро, с майчинска грижовност и жертвеност, с надеждата да види летежа на детето си, му предлага своите крила, докато неговите пораснат и укрепнат. на книгата, в която след това ще полага детайлизирано рисунъка на собственото си познание за живота, за да я затвори в края ѝ с предупреждението, че „дежурният предател“ сред „лисунгерите“ вече чака със стрела в колчана си и следи внимателно „орлите отвисоко“. Първият цикъл („Светлата и тъмната страна“) носи още в паратекста си символните кодове на светлината (знак за познанието, свързано с живота, за спасението и щастието, но и за пътя към тях, който може да изведе човека и отвъд светлината – до произхода на въображението, родено от нея) и на тъмнината, на мрака ( символи на нещастие, наказание и смърт). Стихотворенията в цикъла акцентуват мотива за взаимопроникването между светлината и мрака като начало и край на жизнения път на човека в неговото земно съществуване: „все по-кратък е пътят“, „влиза сянката тъмна като къса кама“, „все по-дълга тъгата“, „все по-кратък сънят“, „все по-близък е краят“. За Маргарита Мартинова единственото нещо, което може да превърне сънят-живот в реалност, е любовта. Неистовата жажда („Танцува ми се!“, „Прегръща ми се! С есента. И с теб.“, „Напива ми се!“) неочаквано за читателя е въведена в стихотворение, което чрез рефрена си „А тъй е рано, ах, така е рано!“ асоциативно свързва читателя с „Писмо“ на Никола Вапцаров: Ти помниш ли как / някак много бързо / ни хванаха в капана на живота. (…) А беше рано, беше много рано.“ Четирикратното повторение на рефрена в стихотворението „Полутонове“ на Маргарита Мартинова едновременно драматизира човешкия ден, но и аксиологизира споделеността на чувството, имплицитно вписано в образа на нощта: Будилникът звъни и прави рани. Във ракли сънищата са прибрани. Кафето в чашата на сутринта горчи. Във огледалото е друг, но не и ти. Нощта отнесла е любовните тюрбани, с които е красила вечерта ни. „Полутонове“ Денят опъва конеца на границата между влюбените, превръща тяхната обич в „далечен хоризонт“, поставя ги сякаш в двата края на света и превръща чувствата им в „измислени слънца“, в миражен сюжет, „във който се докосвахме / отвъд живота. И отвъд смъртта.“ Оказало се е, че и любовта им, също като живота, е кратколетна, но пък е последната „връзка с Бога и Рая“, тя е красив сън, който лирическата героиня ще възкресява в своите нощи, за да може „да диша“, да живее. Цикълът „Творчество пророчество“ е изключително експресивен, населен със сенките на Айнщайн, Бодлер, Емили Дикинсън, Гео Милев, Саваторе Куазимодо и всички творци, за които е валидна мисълта на Аристотел: „Високо мислещият човек трябва да се грижи повече за Истината, отколкото за това, което хората мислят.“ Те са бунтарите, способни да разбият „римите на милион парчета“, да нарежат с лазер стиховете, да изтръгнат езика на думите с клещи и да го заковат с пирони, но да накарат словото да свети, „когато светлината не достига“ в душите ни. Макар да носи в себе си божествената искра на творческите заложби, поетът също е човек, който върви „по вкочанената земя“ и търси място, където да засее зрънцето на своята вяра. Разкъсван е от съмнения, че може „със заблудата“ да свикне и да се поблазни от мисълта, че е „облечен в кител бял на адмирал“. А всъщност Съдбата отдавна е „покръстила“ виното на живота с вода и той, като всеки друг човек, е само една „проекция от кал“ на небесната флотилия, въобразил си, че Съдбата го е дарила с крила:

Спри! Човече, събери крилата!

Тя те мами, докато си жив.

Крез е казал: „След смъртта съдбата

ще покаже – бил ли си щастлив!

(„Събери крилата“)

Животът в този свят, в който никой не знае „кой беше жертвата, кой палачът“, в който всички се варим в един казан и „уж вървим, а пък стоим“, ни е превърнал в „пресъхнали реки с изтекли в пясъка води“ и дори Бог вече не иска да ни е баща. А тя, лирическата героиня на Маргарита Мартинова, продължава да залага „ва банк“, вярвайки, че истинските моряци „пътуват със мечтите си“ и само „страхливците умират у дома“. Заблудата ѝ я превръща във „висока вода в стомна заледена“, в „замръзнал компас“, а животът „без стреме“ и „мисъл с юзда“ бързо я затваря в капана на Съдбата. Когато Времето го позволи. Защото не някакъв измислен Бог – бил той Христос или Мохамед – а Времето е „общата пъпна връв“, която свързва всичко живо на тая земя. И ако човешкото време има край и го възприемаме като отсечка между раждането в реалността и границата с отвъдното, то вселенското време е безкрайно. И човекът е безсилен пред неговата воля. То иска от нас и ни казва какво трябва да приемем безусловно – порива да полетиш, дори да си без крила, „да сложиш на мечтите си юзда“, да отнемеш чуждия живот или своя, да държиш думите си под езика скрити, да се отречеш от бога или да съсечеш вярата си. То, Времето, е нашият сляп избор да бъдем, да ни има на тая земя, защото то е Животът, който държи стрелата в колчана на вселената и от него зависи всеки край и всяко начало („Сляп избор“). Поетичният свят в стихосбирката „ВЗЕМИ КРИЛАТА ми“ на Маргарита Мартинова е изключително богат на визии, багри и смисли, сложен и многопластов, събрал като в калейдоскоп творческите хоризонти на най-мъдрите представители на човешката мисъл и художествено слово в хилядолетното еволюционно развитие на човечеството. В поетичните ѝ текстове се срещат по своеобразен начин Малкият принц на Екзюпери, Дориан Грей на Оскар Уайлд и Гарванът на Едгар Алан По, води се дискусия за ролята на Бога и Времето в безкрая на Вселената и в границите на човешкото битие, кръстосват шпагите си Истината и Лъжата, Мракът и Светлината, Доброто и Злото и поставят фундаментални въпроси, свързани с разума, вярата, религията и Бога:

Кажи, щом „Бог е Светлина“,

защо човеците се лутат във тъмата?

Отвън покрита с небеса,

защо е ябълка проядена Земята?

(„Диалектика на Божия промисъл“)

Мисля, че книгата на Маргарита Мартинова има отворен финал. Тя не дава готови отговори нито на въпросите, които поставя, нито на проблема за избора, който човекът трябва да направи. Читателят трябва сам да ги потърси и между редовете в стихотворенията на Маргарита Мартинова, и в собствената си душа.

Магарита Мартинова - авторска страница в е.списание "Меридиан 27"

 Магарита Мартинова - авторска страница в е.списание "Меридиан 27"https://www.meridian27.com/author/margarita-martinova?fbclid=IwAR2AjTz70fPzC0S6nU-voVedMLfN2SzN_1Va5gxB74ni865owqc2gpIfehM

Маргарита Мартинова е журналист и издател. Живяла е във Варна, където завършва средно образование със специалност „Електроцентрали и мрежи с високо напрежение“. Завършила е двугодишната театрална школа към варненския драматичен театър „Ст. Бъчваров“, основана от режисьорите проф. Димитрина Гюрова и Николай Савов. Работила е като електромонтажник в Девненски заводи и като завеждащ ел. лаборатории във Висшето военноморско училище. Играла е в театъра към военноморския клуб на града с ръководител - народната артистка Венета Славчева.

Висшето си образование завършва в Софийски университет  „Св. Климент Охридски“ – със специалност българска филология.

Работи в Национално радио – програма „Хоризонт – радиостанция на младежта“, в ежедневниците „Народна младеж“, „Кооперативно село“ и „Земя“ като разследващ журналист и завеждащ отдел „Писма на читатели“. Била е съосновател и 17 години главен редактор на седмичника „Вестник за дома“, като е извела вестника до 275 000 тираж. Създала е в него рубрика за млади, неизвестни, таланти в поезията „Бисери в прахта“ – със специален фонд за поощрителни награди и лично я е водила в продължение на 16 години.

Издател е на седмичниците „Нещата от живота“ и „Семеен вестник“. Сега е съдружник и главен мениджър на И.К. „Прима прес“.

Маргарита Мартинова е автор на книгите: „Встрани от любовта“, „Седем върха“ и „Защо се разведохме“ – преведена и издадена и в Русия в стохиляден тираж със заглавие „Почему мы развелись“. Автор е на книгата с поезия „Вземи крилата ми“ – 66 стихотворения“.

Носител е на „Първа награда“ в националния поетичен конкурс „Разломени слова“ 2019; „Първа награда“ на националния конкурс за поезия „Диря в морето“ – 2020; „Втора награда“ в международния поетичен конкурс „Изящното слово – 2019“ на Салон за българска култура и духовност, Чикаго; „Втора награда“ в националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров „Вяра“ - 2020; „Трета награда“ в националния конкурс за любовна поезия „Горчиво вино“ - 2019; наградата „Отличие“ в националния конкурс за поезия, написана в сонет „Лъчезар Станчев“ – 2020, „Диплом за номинация“ в международния конкурс за поезия – Атина  2019; „Трета награда“ в националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров „Вяра“ - 2019.

Нейни стихове са публикувани в сп. „Пламък“; „Антология на съвременната българска женска поезия: „Дъщерите на България по света“ 2021; „Втора антология на списание „Нова социална поезия“– 2020, Х юбилеен алманах „Нова българска литература - поезия – 2018“; Алманах „Нова българска литература - поезия“ – 2019; Списание „Нова социална поезия“ -2019; списание „Нова социална поезия“ – 2020; Алманах „Любовна лирика“ - 2020.

Представяна е с интервюта, стихове и рецензии през 2019-а, 2020-а, 2021-а и 2022-а година в сайта на Съюза на българските журналисти, във вестник за българите „България Сега“ - Чикаго, сайта „Факел“, в сайта „Меридиан 27“, във в. „Словото“. Нейни стихове са превеждани на полски.

Списание „Вкусотии в чинии“, бр. 12, 2021 г. с коледни и новогодишни вкусни рецепти е по павилионите

ТРАПЕЗА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР И КОЛЕДА

 Вита баница с кисело зеле и кайма. Селски лучник  Коледна пита с швепс. Погача „Слънчево колело“. 

 Пресна питка „Млада Бога“  Мусака с боб и праз. Лозови сармички. Сарми от кисело зеле със сини сливи. Пълнени чушки с боб и орехи
  Пълнена зелка „Пещерата на Аладин“. Кисела зелка с плънка от кайма

 

 С приятели за Нова година: Салата „Стана ли дванайсет“. Торта от бисквити и целувки. Наложени мръвки с гъби и топено сирене. Баница на розички 

 Тестен пай „Прасенце“ с кайма. Желирано фалшиво прасенце от пача

 Предястие от цедено мляко и сирене. Пандишпаново руло със сладко от сливи. Печена патица с портокалова глазура. Сарми с кълцано месо

РЕЦЕПТИ ОТ ЗАПАСА ЗА ПРАЗНИЧНА МАСА

 Тиквеник с орехи и стафиди. Кекс с тиква и карамелена глазура. Залята орехова тиква
 Домашна тортичка - честитка.
 Баклава с масло и орехи. Пънче „Бащино огнище“
 Печени ябълки с орехи. Оригинално ашуре с ядки и желатин. Ошав „Свята нощ“
 Снежни пурички с локум. Коледни кифлички. Сладки с джинджифил

ЖИВОТЪТ, НАЧИН НА УПОТРЕБА

 

 

 Блиц диети преди празниците за пет дни - минус 5 кила. Как да се разкрасим за дните до празника. Да приласкаеш небесносиния воден тигър. 

 Новогодишна торта „Червено кадифе“

  Салата „Вкусен часовник за изяждане“. Салата „Елхичка“

НОВОГОДИШНА ТОРТА „ЧЕРВЕНО КАДИФЕ“

 

Най-прочутата новогодишна торта „Червено кадифе“ е покоряващо вкусна. Блатовете й са пухкави, но не и сухи. А белият шоколад оставят приятен вкус небцето. Деликатният сладкиш се допълва от снежнобял, ефирен крем със сметана. А празничната украса на тортата ще я превърне в звездата на новогодишната трапеза.

Продукти и съдове: Подготвяме си 2 форми с диаметър 18 см. Формите трябва да събират по 550 г тесто. Фурната трябва да е загрята на 170 градуса, а времето за печене на блатовете ще ви отнеме между 45 и 55 минути.

За блатовете: Брашно - 350 г, 1 чаена лъжичка сода за хляб, бакпулвер - 2 чаени лъжички, половин чаена лъжичка сол, 2 супени лъжици какао на прах, краве масло - 100 г, 300 г захар, 300 мл айрян, 3 яйца, 100 мл олио, 3 чаени лъжички безвредна боя за сладкиши (най-добре да е под формата на гел).

За сметановия чийз крем: 120 г сметана от 33 процента, пудра захар за сметаната - 50 г, крем сирене „Маскарпоне“ - 300 г, захар за крем сиренето - 50 г.

За чийз крема за изравняване: 250 г масло, 500 г „Маскарпоне“, 130 г пудра захар, половин чаена лъжичка оцветител (гел).

За течната украса: Бял шоколад – 60 г, 10 мл олио, бял оцветител.

 

Приготвяне на блатовете: Прибавете към брашното щипка сол, бакпулвера, ванилената захар и какао. Разбъркайте добре.

В айряна добавете червената боя и разбъркайте, добавете содата, разбъркайте и оставете за няколко минути да шупне. Отделно размекнатото масло разбийте в купа за 4-5 минути с миксера, добавете захарта и бийте, добавете олиото и разбийте с миксера, за да се получи лека и въздушна консистенция. Добавяте едно по едно яйцата и бъркайте с миксера до поемане. Добавете оцветения айрян и бъркайте. Добавете сухата смес с брашното и бъркайте за да стане рядко тесто.

 

Намаслете и набрашнете формите и налейте по 550 г от рядкото тесто във всяка от тях. Печете 30 мин в предварително загрята на 170 градуса фурна. Извадете и оставете готовите блатове да изстинат. Разрежете ги хоризонтално.

Приготвяне на чийз крема със сметана: Разбийте сметаната (120 г) с пудра-захарта (50 г). Отделно разбийте маскарпонето с пудра захар (50 г). Към него добавете на два пъти разбитата сметана. Кремът за блатовете е готов.

На крема за намазване отвън: Размекнатото маслото разбийте, добавете маскарпонето и пудра-захарта, разбийте, накрая добавете червена боя. Намажете и изравнете тортата.  

 

Сглобяване на тортата: Разрежете блатовете, намажете с малко крем в центъра на блюдото. Затиснете леко първия блат, за да се залепи за блюдото, намажете блата отгоре с чийз-крема, стегнете го в цилиндър от картон, подредете отгоре следващия блат, намажете го и отгоре - следващия залепете. После с крема за намазване минете по тортата отгоре и околовръст по стените, като оставите малко за украса. Приберете в хладилника за 2 часа.

 

Приготвяне на течния бял шоколад: Вземете надребнения бял шоколад, добавете олиото и бялата боя (по желание). Стопете ги в микровълновата за 15 сек. Шприцовайте по ръба на тортата и оставете да се разтече надолу.

 

После украсете отгоре тортата с останалия крем, с бонбони „Рафаело“, с кокосови стружки и с кубчета от мастика. Приберете в хладилника за 12 часа и чак тогава сервирайте. Да ви е сладко!

 

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения от Маргарита Мартинова. Абонирай се в български пощи да 15 октомври за книгата. Ще я получиш на 1 ноември

 

„ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ!“

Кат. № 1215 – с твърди корици - 15 лв.

Кат. № 1214 – с меки корици - 13 лв.

Да, истина е! До 15 октомври във всеки клон на Български пощи ще ви абонират за едно впечатляващо като съдържание и оформление издание, което ще бъде ваше още в началото на ноември. Изданието е в два варианта:
    Ø  „Вземи крилата ми“ – подвързия с твърди корици, с копринено вишнево ласе и форзац от „сребърен металик“.  
    Кат № 1215, цена 15 лв.
    Ø  „Вземи крилата ми“ – подвързия с меки корици и илюстрован разделител. Кат № 1214, цена 13 лв. 
    Книгата, със 66 стихотворения, 144 страници върху луксозна хартия. Тя би била стилен подарък с който можете да зарадвате не само себе си, но и свои приятели.
Авторката е носител на награди за поезия – наши и чуждестранни. А докосването до света, който ще ви открие тя, е наистина емоционално съпреживяване. Стиховете се четат на един дъх, но полетът на душата продължава още дълго…

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В САЙТА СИ ПРЕДСТАВИ СТИХОСБИРКАТА НА МАРГАРИТА МАРТИНОВА "ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ"

 

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=50899&fbclid=IwAR0qqWQCO_bB41SS0owkrkzSBK7cCTTCKERjBQg7cLj2TF5KGjG3rJzTDSY

07.10.2021 /13:05 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„И така… Стихосбирката е факт. Факт, който не вълнува никого, освен автора и неговите най близки хора. Преди да завърша последната й страница, не забравих да благодаря на всички от „Стената“, които наистина се вълнуваха от всяко ново стихотворение. Затова я нарекох: „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“.“

С тези думи във фейсбук Маргарита Мартинова съобщи, че новата й стихосбирка вече е поела своя път към всички, които обичат толкова чувствена й поезия и към онези, които ще я открият за първи път. Аз съм може би от тези, които още през лятото получиха от Марго тази прекрасна книга. Като казвам прекрасна включвам несамо великолепните стихове, които ни зоват „Вземи крилата ми“, а и нейното изключително издържано оформление. Да си призная цялата тази комбинация правят томчето желано четиво, защото насладата е пълна.

„Още няма премиера. (И защо ли да има? О, да от суета!) – е написала Марго на стената си. - Книгата е в два варианта: Ø „Вземи крилата ми“ – подвързия с твърди корици, с копринено вишнево ласе и форзац от „сребърен металик“ и върху луксозна хартия. „Вземи крилата ми“ – подвързия с меки корици и илюстрован разделител и върху луксозна хартия.“

Освен на прекрасните стихове, Маргарита Мартинова е и художествен оформител на изданието и трябва да призная то е много нестандартно и запомнящо се, защото графичните изображения на всеки нов раздел в книгата носят послания, които си заслужава да се запомнят.

“Нейните творби имат богата амплитуда от звукове и палитра от цветове и нюанси, извиращи и съдържащи се в поетичните й слова – това е написал в „Думи за книгата“ редакторът й Петър Андасаров. – Това е дарование, което притежават само поети с изострена чувствителност, с оригинален гледец, с видения – реални и причудливи. Но дошли и извън човешкия мир и преминали през сложната чувствителност, превърнали се в стихове.“

Аз няма да се правя на всезнайко и да се напъвам задълбочено да анализирам стиховете на Маргарита Мартинова, но само ще допълня, че това наистина са непредсказуеми изповеди, които те карат на моменти да се усмихнеш замечтано, след това да се просълзиш от вълнение или пък да се замислиш върху правилата на живота. Няма да ви разказвам какво крият мерените творения, събрани във „Вземи крилата ми“, няма да ви образовам какво е искала да каже авторката и защо го е казала. Оставям на вас да си вземете и да усетите онова, което ни подари с новата си книга Маргарита Мартинова.

А на края на това мое впечатление от прекрасната творба, ще ви издам кое е любимото есенно стихотворение на Марго, което също е скътано в новата й книга.

ПАК ИСКАМ ДА ВАЛИШ… >

Тъй кратко беше хубавото лято.

Внезапно после всичко отмиля.

В коктейлната

чаша на тъгата

горчиво вино сипа есента.

Велико лято! Винаги валеше.

Целуваше се, милваше дъжда.

От капките си сребърни тъчеше

завесите греховни

на страстта.

Разтапяше с тих ромон часовете,

на ласките – в горещата вода,

на думите – в магичните куплети,

на чая недопит –

във сладостта.

Безвремие, превърнато в планети,

в абстракции, превзели мисълта,

в Шагал с летящи, нежни силуети.

Внезапно тоя дъжд

се изваля,

пропи се между мокрите дървета,

смали се, изсуши – до самота.

Оставях нощем лампата да свети.

Събуждах се

и почвах да крещя:

„Танцува ми се!

Сред листата. Бавно.

Прегръща ми се!

С есента. И с теб.

Напива ми се!

Тъжно ми е. Жадно.

Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет…“ Марго, на добър час на новата ти книга и нека полетът й бъде успешен!

"ВТОРИ" – ИЛИ НОЩТА, ПРЕВЪРНАТА В ЧОЧАРКА - СТИХОВЕ ОТ МАРГАРИТА МАРТИНОВА

 

Нощта е писък,

изнасилена Чочарка! 

Жена, с усукана във палките коса.

 Небето звездно – стъпкана бърсалка

от униформите със брони,

без лица.

Печат от грайфери

в разкъсаната рокля.

Кръвта по плочките площада оцвети.

 Септември е – година високосна!

Завинаги „септември“

запомни! 

Дори и с Господа

годината да спори, 

да трие с гума, да отсича със тесла 

от календара датата си: „втори“,

с ръждив пирон тя е забита

в паметта. 

Нощта е демон.

И е птица беззащитна.

Хиена с нокти. Бяла ангелска душа. 

С лица безбройни, всеки миг различни. 

Ръцете в белези.

С наритани крака. 

На живо, времето

зашива рани в нея,  

не пада болката по гръб, до кръв дере. 

По котешки нощта ще оцелее. 

Така е рано през септември

да се мре!

 Крещи сега,

но някой ден пак ще се смее,            

и ще танцува със листата в есета. 

Като крило, край нея ще се вее

трицветно знаме, вместо

роклята с кръвта. 

 

©Маргарита Мартинова