(77 години след книгата*)
Лисицата
седеше срещу залеза
и го рисуваше с опашка - във червено.
Едно небе, със краища подпалени,
прерязваше горящите си
вени.
Приятелството,
вече, е измислица.
Не го добави към картината лисицата.
Дори и Малък принц да срещнеш. Истински.
Все някой ден съдбата
ще го вземе.
Остана тя
непоправима хищница,
подвела своите ловци опитомени.
Повярвала във залеза - езичница.
Защото всичко друго
е до време…
Маргарита Мартинова
