КЛЕН ТИ МОЙ,
ПРЕМРЪЗНАЛ
Клен ти мой
премръзнал, клен ти мой без листи,
клоните си
свеждаш в снеговете чисти.
Дали чул си нещо?
Или нещо виждаш?
Сякаш си излязъл
въздух да подишаш,
Със крака
вдървени в преспите си паднал,
окуцял разсилен,
дълго пил на гладно.
Ах, и аз с
другари снощи бях на маса.
Как да се
прибирам на зиг-заг в дома си?
Тук видях
върбичка, там елхичка зърнах,
вятъра надпявах, в лятото ги върнах.
Мисля си – и аз
съм също като клена.
Но не съм оронен,
а с листа зелени.
В себе си усети смелост непозната,
както жена чужда, прегръщах брезата…
Превод Маргарита Мартинова