Не очаквам, не тъжа, не плача.
Ще орони нежния си цвят
на увяхващата младост благодата.
Знам, че няма вечно да съм млад.
Ти сърце, плашлива моя птица,
ще туптиш в студена самота.
Роден край във брезова басмица,
няма бос през тебе да вървя.
Скитнице душа! Замираш бавно.
Устните от страсти не горят!
Свежест, отминаваща безславно,
в буйните реки на моя път!
Няма да са нощите желани.
Мой живот, само на сън ли бе?
Яздеше през пролетни поляни
буйните си розови коне.
Пътници сме всички и сме тленни.
Кленовите листи леят мед.
Благославям тази орис земна
да се ражда цвят и да умре.
Превод: Маргарита Мартинова