Маргарита Мартинова "КИБЕР…" (Или стихът на прага на „Черните дупки“)

КИБЕР… (Или стихът на прага на „Черните дупки“) Маргарита Мартинова - стихове

КИБЕР…

(Или стихът на прага на „Черните дупки“)

Разбийте римите

на милион парчета,

на атоми, на неутрони!

Със лазер нарежете стиховете,

в които редовете са

с пагони.

На думите езика изтръгнете

със клещи!

Заковете го с пирони!

Светът е пренаситен от поети.

Поезията е в агония!

Махнете си натруфените дрехи

(изгладения ръб на панталона).

С тях караш ли

по звездните пътеки –

заспиваш

и се блъскаш в небосклона.

Речта е мисъл,

изтървана в битието.

Тя полета не може да догони

на електрона,

обикалящ във полето

на нищото –  

под черните балкони.

До прага им щом стигнеш –

ще се вижда

зад границите на стопената материя.

Където времето

не ще да се придвижва.

Пространството е истинска мистерия.

Вселената там себе си изяжда.

И цели светове умират.

Прелиства Разумът със тъмна жажда,

на Айнщайн

грешките открива.

Не са ли римите ни

кулички от пясък,

строени на Всемира в океана?

Да ги прегазим,  

стъпвайки нататък –

към черната Космическа савана…

маргарита мартинова