"РАЗКАЯНИЕ" Марги БОРИСОВА

От онзи свят или от тоя,

ела, където и да си!

За теб вратите ще отворя,

ще ти постеля – да поспиш.

Ела – от билки ще направя

лечебен чай – да ми простиш.

Обидите ми да забравиш

и думите да продължиш

от там, където те прекъснах.

Оттам, където всичко скъсах.

От там, отдето – те изхвърлих.

И от деня, в който отказах

да разделя въздуха с друга,

да разсека нощта на две

и в тъмната й половина

насляпо да живея с теб.

Да не те виждам – как обичаш,

как се разкайваш, как отричаш,

как, под сърцето, носиш скрити

на чужди грижи тегобите.

Сега живея, а съм мъртва.

Не чувствам радост, нито мразя.

за нищо спомени не пазя.

ни обич, ни гнездо не свъртам.

От лято, есени и зими,

животът ми опусталя.

Но съществувам – щом те има.

Където и да си – ела!