Блог за щастието и неудачата, за любовта и тъгата, за красивите места по земята и още по-красивите изживявания, за удоволствието от храната и мъката от диетите и за всички останали неща от живота.
Пак гушна се морето в мен.
Погалих го по гривата пенлива.
Облиза пръстите ми
с добродушие игриво.
Такъв приятел – като куче верен,
в живота много
трудно се намира.
А после изведнъж извад нокти,
лицето ми в гърдите си притисна,
започна онзи свят
със този да се слива.
И глътка въздух ми потрябва –
да съм жива.
Потрябва ми спокойната ръка
на бряг – обрасъл с бурени и жажда.
А вместо с пясък – пълен със земя.
Далече от пенливата вода,
която те убива
и преражда!
