"ПОБЕДЕНА" - стихове от Маргарита Мартинова

ПОБЕДЕНА

Морето учестява пулс,
догонва пулса на сърцето.
Във вените ми се прелива
и пламва морската вода.

Отблясъците от пожара,
до кръв са ръфали небето.
Струи през раните му лава
и нажежава утринта.

Угасват мокрите цигари –
в морето паднали звездички.
Въпросът плах: „Какво да правя“
се е стопил, като свещичка.
 

На волята веслата крехки
са счупени и непотребни.
Водата сваля всички дрехи
със яростта си безогледна.

Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни,
предадено, като изменник,
без съпротива да лежи.

Прецежда слънцето отмаляло,
между ресниците – сълзи.
Нима не знаех отначало?

– Сърцето
           ще ме победи!

Маргарита Мартинова

"ПОБЕДЕНА" - стихове, Маргарита МАРТИНОВА

ПОБЕДЕНА
Морето със задъхан пулс,
догонва пулса на сърцето.
Във вените ти се прелива
и пламва морската вода.

Отблясъците от пожара,
до кръв са ръфали небето.
Струи през раните му лава
и нажежава утринта.

Угасват мокрите цигари –
в морето паднали звездички.
Въпросът ням: "Какво да правя",
се е стопил, като свещичка.

На волята веслата крехки
са счупени и непотребни.
Водата сваля всички дрехи
със яростта си безогледна.

Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни,
предадено, като изменник,
без съпротива да лежи.


Прецежда слънце отмаляло
между ресниците – сълзи,
Нима не знаеш отначало?
– Сърцето ще те победи!


Маргарита Мартинова