http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=50899&fbclid=IwAR0qqWQCO_bB41SS0owkrkzSBK7cCTTCKERjBQg7cLj2TF5KGjG3rJzTDSY
„И така… Стихосбирката е факт. Факт, който не вълнува никого, освен автора и неговите най близки хора. Преди да завърша последната й страница, не забравих да благодаря на всички от „Стената“, които наистина се вълнуваха от всяко ново стихотворение. Затова я нарекох: „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“.“ПАК ИСКАМ ДА ВАЛИШ… > Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлната чаша на тъгата горчиво вино сипа есента. Велико лято! Винаги валеше. Целуваше се, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завесите греховни на страстта. Разтапяше с тих ромон часовете, на ласките – в горещата вода, на думите – в магичните куплети, на чая недопит – във сладостта. Безвремие, превърнато в планети, в абстракции, превзели мисълта, в Шагал с летящи, нежни силуети. Внезапно тоя дъжд се изваля, пропи се между мокрите дървета, смали се, изсуши – до самота. Оставях нощем лампата да свети. Събуждах се и почвах да крещя: „Танцува ми се! Сред листата. Бавно. Прегръща ми се! С есента. И с теб. Напива ми се! Тъжно ми е. Жадно. Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет…“ Марго, на добър час на новата ти книга и нека полетът й бъде успешен!С тези думи във фейсбук Маргарита Мартинова съобщи, че новата й стихосбирка вече е поела своя път към всички, които обичат толкова чувствена й поезия и към онези, които ще я открият за първи път. Аз съм може би от тези, които още през лятото получиха от Марго тази прекрасна книга. Като казвам прекрасна включвам несамо великолепните стихове, които ни зоват „Вземи крилата ми“, а и нейното изключително издържано оформление. Да си призная цялата тази комбинация правят томчето желано четиво, защото насладата е пълна. „Още няма премиера. (И защо ли да има? О, да от суета!) – е написала Марго на стената си. - Книгата е в два варианта: Ø „Вземи крилата ми“ – подвързия с твърди корици, с копринено вишнево ласе и форзац от „сребърен металик“ и върху луксозна хартия. „Вземи крилата ми“ – подвързия с меки корици и илюстрован разделител и върху луксозна хартия.“ Освен на прекрасните стихове, Маргарита Мартинова е и художествен оформител на изданието и трябва да призная то е много нестандартно и запомнящо се, защото графичните изображения на всеки нов раздел в книгата носят послания, които си заслужава да се запомнят. “Нейните творби имат богата амплитуда от звукове и палитра от цветове и нюанси, извиращи и съдържащи се в поетичните й слова – това е написал в „Думи за книгата“ редакторът й Петър Андасаров. – Това е дарование, което притежават само поети с изострена чувствителност, с оригинален гледец, с видения – реални и причудливи. Но дошли и извън човешкия мир и преминали през сложната чувствителност, превърнали се в стихове.“ Аз няма да се правя на всезнайко и да се напъвам задълбочено да анализирам стиховете на Маргарита Мартинова, но само ще допълня, че това наистина са непредсказуеми изповеди, които те карат на моменти да се усмихнеш замечтано, след това да се просълзиш от вълнение или пък да се замислиш върху правилата на живота. Няма да ви разказвам какво крият мерените творения, събрани във „Вземи крилата ми“, няма да ви образовам какво е искала да каже авторката и защо го е казала. Оставям на вас да си вземете и да усетите онова, което ни подари с новата си книга Маргарита Мартинова. А на края на това мое впечатление от прекрасната творба, ще ви издам кое е любимото есенно стихотворение на Марго, което също е скътано в новата й книга.
