"ВТОРИ" – ИЛИ НОЩТА, ПРЕВЪРНАТА В ЧОЧАРКА - СТИХОВЕ ОТ МАРГАРИТА МАРТИНОВА

 

Нощта е писък,

изнасилена Чочарка! 

Жена, с усукана във палките коса.

 Небето звездно – стъпкана бърсалка

от униформите със брони,

без лица.

Печат от грайфери

в разкъсаната рокля.

Кръвта по плочките площада оцвети.

 Септември е – година високосна!

Завинаги „септември“

запомни! 

Дори и с Господа

годината да спори, 

да трие с гума, да отсича със тесла 

от календара датата си: „втори“,

с ръждив пирон тя е забита

в паметта. 

Нощта е демон.

И е птица беззащитна.

Хиена с нокти. Бяла ангелска душа. 

С лица безбройни, всеки миг различни. 

Ръцете в белези.

С наритани крака. 

На живо, времето

зашива рани в нея,  

не пада болката по гръб, до кръв дере. 

По котешки нощта ще оцелее. 

Така е рано през септември

да се мре!

 Крещи сега,

но някой ден пак ще се смее,            

и ще танцува със листата в есета. 

Като крило, край нея ще се вее

трицветно знаме, вместо

роклята с кръвта. 

 

©Маргарита Мартинова