ГЕО
С едно око светът
е по-различен.
С едно око светът е като фар,
вторачен в бъдещето,
нетипичен,
разкъсал догмата на времето,
бунтар.
Извадил кървавите у́твари наесен:
стражарския ботуш върху гръдта,
и поп Андрей,
безверника небесен,
и въздуха, изтръгнат
със телта*.
С едно око
светът е като рана,
за гарваните – лакомата стръв.
Сразена памет.
Яма изкопана,
в която искат
да го погребат.
С едно око, невидим като Господ,
намерил сред хулителите път,
на думите –
в изскубания троскот,
във спомена
със мантия от кръв.
С едно око той
времето сплотява,
отзад напред годината брои.
Пред месец май се спира,
възвисява.
Тълпа слепци
след него се реди:
Следовници –
докато не прогледнат.
Бунтовници –
с прекършени стрели.
Изгнаници –
с посърнала надежда
да влезе утро в двете им очи.
С едно око написаното – свети.
Палачът сам
във гроба си изгни.
във гроба си изгни.
Христос повел в лъчите си
поета,
с едно око помежду нас
поета,
с едно око помежду нас
върви.
Маргарита Мартинова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* На
14 май 1925 г., заради поемата „Септември“, Гео Милев е осъден на 1 година
тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически
права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния
съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва
безследно. По късно се намират стъкленото му око в общ гроб. Бил е удушен с тел
в полицията.
