АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА
Приятели
от тъмните балкони,
ще
свирите ли тази нощ за мен.
Свирете
смело - рок или симфония,
разказвайте ми всеки минал ден.
Лицата
ви не виждам. Ще се моля
да
се почувствате доволни и добре.
За
вас ще стопля мляко на котлона.
Ще
сложа в кафеварката кафе.
Не
сте ме виждали?
Измисляйте
си всичко:
очите,
устните, осанка и коса.
На
вашето момиче да приличам
в
далечен град, останал в младостта.
Самотни
ли сте?
Питайте
звездите!
Защото
тяхното е точно – самота.
И
просяците, свити по ъглите,
и
нечия протегната ръка.
Нещастни
ли сте?
Питайте
водите!
И
някоя пресъхнала река.
На
Еньовден идете при тревите,
при росена, накъсан край брега…*
Щастливи
ли сте?
Мъничко?
Трошичка?
Щом
имате постеля, топлина.
Щом
можете по хълма да изтичате,
да седнете на мелба след това.
Свирете
по балконите с тромпети!
Свирете
с грамофон.
Или с уста.
Или с уста.
Надвиквайте
досадниците клети.
Отглеждайте в сърцето си мечта!
А
аз, когато ви сваря кафето,
когато
дойда да го поднеса,
ще
видите в прозореца – небето.
И
никой друг!
Освен една Луна...
Освен една Луна...
Маргарита
Мартинова
----------------------
** В
нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да
се отъркалят за здраве в тревата и росата