И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО… Маргарита Мартинова - стихове

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

Такава пролет няма досега!

С цветя – окапали,

преди да разцъфтят. 

Със птици с неразперени крила, 

нападали

във краткия си път.  

Такава пролет няма досега!

Там слънцето боде като с игла, 

лъчи прибира,

без да е изгряло. 

И остарява, неродена,

радостта. 

Такава пролет няма досега!

Светът мирише на войнишко одеяло. 

На брачна нощ

във болнични легла. 

На клетка след канарче

отлетяло. 

Не е война! Това не е война!  

Без хора, къщите отвън изглеждат цели, 

отвътре призраци-самотници лежат,
а паяците люлки
са им сплели. 

Не е и мир! Не е и мир това! 

Надява маска предпазливата луна, 

увива се – да бъде

цяла в бяло.

Невеста изоставена,

сама.  

Прилича на объркана жена. 

На шал – заплетен в колелото на колата. 

На босонога балерина.

На смъртта. 

На млад поет, увиснал

в мрачината…

Не е живот – животът след това!

А суха вейка – пролет след войната. 

Коричка хляб,

накиснат в тишина. 

И майка, седнала да чака пред вратата…

Маргарита Мартинова

Картина: Paul Delvaux „Пейзаж с фенери“

"БАЛ С МАСКИ" – Маргарита Мартинова, стихове

"БАЛ С МАСКИ"

Животът ли не ме обича?

Изляза ли навън –

вали.

Съдбата ли не ме обича?

Стъклата покрай мен троши.

Самата ли

не се обичам?

На сън ли някой ме смени.

Заля ми кофа с мрак в очите,

жарта със пепел

угаси.

Разплитам се и се заплитам.

Тежат ми хиляди вини.

Чак до смъртта си 
ще се питам –

на Юдите защо простих.

Започва

балът, Маргарита!

Воланд отново е герой*.

И маските – върху устите,

за да говори

само той.

Заплитам се и се разплитам –

в косите си и в мисълта.

Със лепенки,

лицата скрити

от мен на метър. А аз мълча.

Събуждам се -

не виждам никой.

Котка със вързани очи…

Девет живота и да има,

в десетия ще

съгреши.

Вали, вали, отмива всичко,

заченато в грях.

Любовта…

Аз се издърпвам за косите.

Летя, летя, над пропастта.

Маргарита Мартинова

–––––––––––––––
* Балът в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков