НОЩТА НА МАЙКИТЕ
Или "Спуканата топка"
Като камъчета, рукнали от сипей,
като трици от отрязано
дърво,
ронят се
на майките сълзите
в тесничкото болнично легло.
Ангели им – белите престилки.
Чашата с водата –
Божи дар.
Носят ги със
счупени носилки.
Чужда воля – тям е господар.
Портокал небелен върху стола.
Да приседнеш – нийде
няма нар.
Тръснати –
трохичките на пода.
Щедростта - под двоен катинар.
На съдбата топката игрива,
все не ще във паметта
да спре.
Със децата –
в рокличка красива.
С мрежи хляб във двете си ръце.
Сряза я на времето бодила.
Топката се спихна.
Остаря.
Оредяла е
косата сива.
На гурбет – децата по света.
Стаята – по-къса от живота.
Празна, като мелничен
чувал,
дето му
изтупали брашното
и от много ползи овехтял.
Майките, с очите си невинни,
с погледи, увити
в пелена,
думат Богу тихо и наивно:
Господи, защо ме не прибра?
Маргарита Мартинова
